top of page

Pilgrim Филипините -по следите на Магелан



Как може да разберете че сте във Филипините? Ми ако репродукция на тайната вечеря виси в хола на вашите домакини, говорят перфектен английски (но не е учтиво да ги питате защо), закъсняват (само с 5 минути, в една минута във Филипините има поне още една нула в секундите) почти винаги, кимат с глава разбиращо (когато нищо не разбират), любимото им занимание е да ходят на рожден ден, не сочат с пръст, а с устните си, може да ги видите с чадър за дъжд скрити от слънцето, играят баскетбол по чехли, жените са ревниви, а и по принцип са горди хора, но карат децата си да пеят и танцуват, за да забавляват гостите си, а второто име е моминското име на майката, детските стаи са окичени с дипломи и сертификати и повечето продължават да живеят с родителите си, дори когато са родители, продават се цигари наливно, когато уринират на открито казват “Tabi-tabi po!“ за да предупредят духовете, които не виждат, не взимат душ в петък… но най-вече са невероятно гостоприемни и сърдечни хора! А пък Филипинките са пословично красиви…



Филипините или официално казано Република Филипини е архипелаг в Югоизточна Азия, наброяващ 7640 острова. А между островите най-приятно се пътува с фериботи, въпреки че вътрешните линии (както на повечето места в Азия), са изключително евтини и комфортни. Филипините до 16-ти век, в частност централният остров където е Манила, е търговски порт с основен партньор Китай. През 15-ти век, падат под господството на султана на Бруней, който за малко не ислямизира архипелага, по модела на Индонезия. Но стратегическата локация, е примамлива за Европейската експанзия, която го превръща в място изключително наподобяващо Южна Америка, а не Азия днес.

Манила



(Нощна Манила)

Ще започнем пътешествието си от Манила, която не е толкова висока колкото Джакарта или Хонк Конг, но за сметка на това е съхранила европейска архитекура в старата си част.


Бих ви посъветвал да си наемете апартамент през Airbnb. Определено в повечето мегаполиси на Азия, затворените комплекси предлагат изключителен лукс и комфорт на няма да ви казвам, колко ниска цена. Моят избор е Sigolo Suites, където ще намерите басейн на покрива със зашеметяваща гледка (винаги търся нещо такова), безплатен бърз интернет, охраняван, а и има огромен Мол на 10-тина минути пеша.



(Mistral Rooftop Bar)

За вечеря прескочете до Mistral Rooftop Bar, намиращ се на 10-тия етаж в разкошния хотел „Raffles Makati“ приятна обстановка, зашеметяваща гледка и нещо вкусно за хапване.



(Храната във Филипините е микс между Европа и Азия)

На боксов мач в Манила



(„Ciudad de Victoria Ciudad de Victoria“ най-голямата закрита боксова арена в света с капацитет 50 000 души.)

Филипините си е място да погледате малко бокс. Някога Мохамед Али бе казал нещо велико: „Можеш да бъдеш свободен. Можеш да бъдеш черен. Погледни мен! Аз съм световен шампион при тежките! Никой не може да ме спре на ринга.“ Не, аз не говоря за олимпийски спорт да се биеш за нация, за пропаганда… а за мелачката при професионалистите. И за момчета излезнали от блатото и станали световно известни и невероятно богати. Те могат да бъдат всичко на ринга.



(Manny Pacquiao)

Manny Pacquiao е бедняк, незавършил основно училище, рано без родители, израснал по улиците на Манила. Той е единственият боксьор в света, ставал световен шампион в осем различни категории и спечелил общо 12 големи световни титли. В момента Мани е политик, сенатор, един успял човек.

Boracay, Philippines


(Boracay, Philippines, на места пясъкът е толкова, толкова бял…)

Това на мен ми беше третият остров във Филипините, използвах го за междинно пребиваване – твърде много туристи. Въпреки че се слави като едни от най- снежнобелите пясъци в света, може и да ви допадне. Бяхме се промъкнали в един строящ се 5 звезден комплекс на плажа му, никакви хора и цял ден fun. А и винаги може да дадете нещичко на охраната или на строителите, все пак така помагате на местните хора. Това с карта за почивка, чадъра на плаж, после на обяд, и после в санаториума, хич ме няма с масовото, предпочита да търся пъстри преживявания (дори ако е нужно да прескоча някоя ограда), моменти – това ще ви и остане.



(Филипинско такси, двуместно, открито, като на повечето места в Азия, но стикера на стъклото – безценен. )



(Магелановият кораб си го намерих на Боракай в апартамента.)

Първата визита на Фернандо Магелан във Филипините е на 17-ти март 1521 година, по времето когато обикаля цял свят с флотилията си. За съжаление на Магелан, губят битка с Лапулапу, той е убит, а колонизацията започва малко по-късно (1565 год.) от Мигел Лагазпи. Филипините се ръководят от губернатор, базиран в Мексико. Испанците донасят, християнството, легална кодификация и първия университет в Азия, съществуващ и до днес. През 1898 год. испанците губят война със САЩ, като Филипините минават под американско влияние. 1907 год. се формира Парламент, въвежда се избирателна система, през 1935 год. започва 10 годишен процес на независимост. През Втората световна са окупирани от Япония, после освободени от САЩ и станали независими през 1946 год..



(Фернандо Магелан може спокойно да бъде наречен „Завоевателят на Света“, неговите кораби първи правят околосветско пътешествие.)



Картата на света, която Фернандо Магелан съставя. Картографията е една от революциите, които променят света, който познаваме из основи. Позволява да се развие търговията до неузнаваемост. Трансфера на идеи, култура, принципи, морал, закон… Много ми е забавно, да чувам и то от образовани хора, за колонизаторите, които били само експлоатирали, взимали, най-вече златото… Това е да отречеш целия ни човешки прогрес, за някой друг необразован избирател в повече



На път за Tables Island, Philippines

След няколко дни в Боракай, влизайки в обувките на Магелан, и аз реших да се направя на Фернандо Магелан. До нелегалния плаж намерих една фрегата, закотвена между годишните състезания. Пак с чар и почерпка уредих да ме закарат до другия остров, заедно с багажа. Аз, фрегата и двама филипински навигатори и претенциозна спътница, която през 4 часовото пътешествие очакваше да ни изядат акулите в открито море или най- малко да се обърнем.


(Бунгала в Таблас)

Таблас, въпреки че е по-голям от Боракай, е доста по-малко населен. Няколко подобия на хотели/бунгала са разхвърляни из острова. Простор, зелено и много плажове, ексклузивно за вас.


(Креативно писане уърк-шоп в Акимовата бухта)

В Акимовата Бухта попаднах на бижу – собственикът, който на следващият ден след мене пристигна от Канада. Олег Жиганков, руски журналист, международен писател (над 20 исторически книги), завършил богословие, пастор на няколко църкви до Торонто и аз на хамака до него. Казах му „човек, и аз съм писател, имам няколко въпроса“ и така 3 седмици, разговори за креативното писане, религии, история, пътешествия. Ето това обожавам в пътешествията, да срещам интересни хора, да си говорим, да научавам нещо ново.

Олег определено е попадение. Роден 1974 година в Тула, Русия, там завършва и медицина. Учи богословие в Москва, където се запознава със съпругата си Елена. Следва теология в Andrews University, Мичиган, САЩ. Пастор и преподавател във Филипините и Русия, пастор в Канада. С над 400 научни публикации, над 20 книги, преведени на различни езици. Номер едно в света изследовател на Распутин(няколко от книгите му са за него), както и специалист на тема Руска монархия и кралско семейство. Заклет монархист, който вярва че хората в монархии като Англия, Тайланд, Швеция, Дания, и Норвегия живеят много по добре, много по щастливи са, на много по свободни са от общества изпълнени с бюрократи(„хиляди малки безхаберни хора, мечтаещи да командват другите“, както той ги нарича). За него монарха не е владетел, а на първо и единствено място духовен лидер(по старите традиции), морален пример за хората. Вярва и че Русия отново ще бъде монархия и то скоро. Специално за ПА 1, той на 08/04 даде обширно интервю, което скоро ще публикуваме. А ако искате координати, тъй като мястото си е бутиково, свържете намерете начин да се свържете с мен, а аз ще се опитам да ви помогна.



(Международният бестселър на Олег, карта, съкровище, конспирация, Ватикана)



(Оставих я да си мисли, че не я виждам… а в цената на бунгалата влизаше 3 хранения, вегетариански, защото аз съм вегетарианец… а цената е просто уникална)



(Бунгалата са между палмите)



(В съседство имаше две къщи с местни, вечер си правехме кино, на моя лаптоп)

MS- 13 – По християнски

Да минем през Манила за довиждане? И да си купим сувенир, предлагам картина от едно нетипично място, затвора…. но първо да ви разкагжа за някои от художниците.



Mara Salvatrucha или по известна като MS-13 е международна улична банда, наброяваща над милион членове и вече присъстваща във Филипините и техните затвори. Бандата се формира през 80-те години в Лос Анжилис, САЩ, като група за взаимопомощ срещу расистки нападения над бежанци от Ел Салватор, по примера на Черните Пантери. Характеризират се с изключителна жестокост и необикновено висок морален кодекс. Придобива известност след публичните нападки на Доналд Тръмп, демонизирайки ги като най-голямото зло. В действителност, разследващият журналист Хана Дриер, разбива митовете в Пропублика през 2018 за латино младежите. За разлика от останалите организирани престъпни групи MS-13, нямат пирамидална структура, формират се по квартали, повечето членове ходят на работа и училище. Тръмп ги обвиняваше, че ги ползват за мулета, но в действителност има само 200 регистрирани случая в които те са пренасяли наркотици. Около MS- 13 гравитират деца имигранти, а регистрираните престъпления и убииства са в пъти по-малко от други организирани престъпни групи, а и почти липсват престъпления против “outsiders” (нечленове на банди). Бившият държавен секретар на щатите Нилсън казва за MS- 13, че са продукт на неработещия имиграционен закон, който оставя огромен брои имигранти без статус и социална защита и MS- 13 е техният “save haven” (безопасна зона и група). Но всяка история си има предистория. Абсурднен случай през 2017 год., когато 17 годишен младеж от Long Island, зад решетките за година и половина, заради това че в училище в тетрадката си написва 513, което е телефоният код на Ел Салвадор, обяснява защо затворите са другото място, в което групата намира огромна членска маса.

Затворът в Манила си заслужава да му се обърне внимание. Не пожелавам на никого да попада там, освен ако не иска да си купи картина. Картините им се продават по цял свят, попадайки в едни от най-престижните галерии от Токио до Ню Йорк. В останалите случаи дори и охраната се страхува да влиза навътре при 25 000 лишени от свобода. Но изкуството и човешкото отношение, като че ли правят чудеса.

Не говоря за онези затвори, в които ги карат да пеят песни, маршируват, работят на полето, ако газовите камери са развалени разбира се. Но това е в християнското разбиране за света и доброто и злото в него. Както и всичките морални послания и възможността за изкупление. В Християнството няма дуализъм – вечна борба между добро и зло, а има понятието Бог, който е над всичко. Ние не сме участници в тази вечна война, между добрите и лошите. Но нека ви покажа малко повече, какво се случва в това ателие:



(Художник зад решетките)


До галерията има караоке и малка галерия. Отвън е заобиколено с градина



(Рисуване в градината, тя не е за надзирателите, а за арт класове)



(Джо Аламбро, човекът който започва да работи чрез изкуство с хората зад решетките… звучи абсурдно за нашата действителност – за съжаление да вършиш неща, от човещина, за други хора, а не, за да реализираш поредния проект или да получиш финансиране, а ей така – по човешки. Забележете, това е кабинет на директор на затвор, пълен с едни от най-страшните хора на планетата, а той го е отрупал с книги, картини и толкова много сърце…)



(Част от картините им)



(Религиозните образи са силно застъпени в изкуството им, не чрез проповед, а чрез себеизразяване на вярата, която е в тях)



(Имат си и джаз банда… пропаднало американско влияние, много пропаднало, егоистично, мислещо даже за затворника, като индивидуалност и човек)

Ако ви е останало още малко време отидете на църква, не ви ли се прииска?



(Църквата Св. Августин)

Църквата Св. Августин, започнала изграждане си през 17-ти век, е обявена за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Мястото е уникално, заредено с душа.



Нямаше начин да не си купя „травъл“ Библия за довиждане от Филипините… или докато си седите, размисляте, сменете си билета и прескочете до El Nido… това ми е любимото във всяко пътешествие, да не зная къде ще ме отведе и да си доставя удоволствие на максимум, без да планирам нищо, да не завися от време и обстоятелства, а единствено от това, което му се прииска на сърцето…



El Nido, са едни от най-труднодостъпните, малко обитаеми и изключително красиви острови на Филипините.



Автор: Илиян Кузманов

留言


bottom of page