Pilgrim Флоренция -Данте, Макиевели, Ренесанс, Хуманизъм...



Днес пътешествието ще бъде нетипично и различно. Но аз няма да ви изневеря и ще ви настаня на първия ред на едно изключително място. Да хвърлим куфарите в „Четири Сезона“ във Флоренция, намиращ се в ренесансовия Palazzo della Gherardesca от 15 век. В хотела се намира най- голямата закрита градина в града, стените са покрити с изкуство, а стаите са като в приличен музей. Вие вече се присъединихте към 500 годишна върволица от гости, а те са от ранга на папи, монахини (хотелът е бил за малко женски манастир), индустриалци, благородници, и Губернатора на Египет (собственик за кратък период), който се отказва от имението защото папството му забранява да си докара целия (подчертавам „целия“) харем от Кайро.



Хотел „Четири Сезона“, Флоренция

Флоренция е невероятно красив и вкусен град. Но този път бих, искал да използвам двама грубички (направо вагабонти) екскурзоводи – Данте и Макиавели, за да се разходим по улиците и да потърсим що е то бизнес по флорентински, финанси, наука, политиката, иновации, морала, етиката, свобода, гражданин, публични средства (и какво се случва във Флоренция с тези които злоупотребяват с парите на Медичи и компания) и всичко което ни е донесъл Ренесансът, чиято люлка е Флоренция.



Конспирацията на Къщата на Пази (с помощта на Папата) и убийството на братята Медичи, нарисувана от Ботичели.

Флоренция е интересен и странен град. 13-ти и 14-ти век са изпълнени с постоянни борби между градове, партии, папство, Рим, протести… Това е времето на режима на Валтер от Бриен, Чумата от 1348 година, войната с архиепископа на Милано – Джовани Висконти (така наречената „Война на осемте светци“ от края на 14-ти век) и политически последици, довели до революцията на Джиомпи… И през цялото това време креативността разцъфва, един след друг се раждат гении във всяка една сфера на живота, просперитет, прогрес, формира се Ренесансът. И идва идеята за хармоничност и взаимност с Папството. 16-ти век – партията на Медичи надделява над всички фракции, следват 100 години хармония (разпределена е прословутата „баница“ по-равно) и креативността е удавена някъде в реката… Прословутата Флорентинска политическа школа има една шега: „Ако отидете във Франция, ще научите как със сарказъм да се отнасяте към опонентите, във Великобритания ще ви покажат как да смазвате опозицията, но във Флоренция, ще ви предложат най- добрите отрови.“ Така че навярно ще има доза истина в максимата, че „зад всеки успял град, има по един дявол, бродещ по улиците му.“



Via dello Studio, Cattedrale di Santa Maria del Fiore

Някъде до Via dello Studio и Cattedrale di Santa Maria del Fiore е една легендарна флорентинска уличка, където почти винаги ще усетите „ледено дихание“. Легендата разказва, че някога много отдавна в една мразовита нощ, дяволът преследвал по улиците на града един свещеник. На тази улица го настигнал, но свещеникът си поискал едно последно желание – да се помоли преди да му вземе душата в Ада. Дяволът се съгласил, повярвал на дадената дума от светия човек и свещеника влезнал в катедралата през вратата на края на улицата. Нощта се изтърколила, дяволът изнервен продължавал да чака отвън. Свещеникът го измамил, измъкнал се и избягал през друга врата. Спуснал се долу в Ада дявола, но оставил диханието си на улицата, което и до днес слуша за изречени думи и не изпълнени обещания… Но никой вече не вярва в приказки за дяволи, нали?


Камъкът на Данте

Определено Флоренция си е диаболично място. Малко по-надолу до катедралата, ще намерите камъка на Данте, на който обичал да седи и да размишлява, преди да направи „спускането“ си до Ада. Но кой попада в Ада? В раното Християнство и до падането на Римската империя алчността се е смятала за главен порок (според Св. Петър, алчността е източникът на всички злини). В последствие Папа Григорий Велики (604 год.), поставя на първо място гордостта, като начало на всички грехове. Феодална система, базирана на притежание на повече земя, скот, работници и власт (без никакъв сантимент) постепенно се променят, зараждат се градовете с техния живот, пазарите, международната търговия. Градската среда променя средновековния човек, намалява зависимостта от размера на семейството, родствените кланове, земята която имат, могат да защитят и обработят, но му разширява мрежата на комуникация и контакти, поставяйки на централно място не семейното владение, а пазара и парите, с които той вече е свободен да бъде и прави, каквото си поиска. Но както добре знаем, всяко нещо си има цена, така че трябва да можем и да носим отговорност за свободния избор, който упражняваме. А за безотговорните, Данте разказва една Божествена комедия.



Цикъла на Св. Франциск, покровител на търговците

Алчността вече не е грях, а добродетел… до момента, в който правите полезни неща, разбира се. Покровителят на правещите пари, може да намерим в Cappella Sassetti. Капиталът определено създава Ренесанса. А и e нужен за кръстоносните походи, за изграждането на катедрали, за разширяването на манастирския и духовния живот. Но имайте едно на ум, говоря за финанси, а не за злато и сребро, разликата е огромна. Св. Франциск, който посвещава целия си живот на бедността и нуждаещите се (все пак и историята за Исус е съществена), е обявен за покровител на растящата търговска гилдия от архиепископа на Пиза през 1261 година. Парите се превръщат в мощен инструмент, за да имаме свободата да правим това което е в сърцето ни. През 1197 год. се ражда първият богат светец, произлязъл от бедно семейство, но натрупал състояние с търговия, Хомобон (Sant’Omobono) от Кремона. Той се будел рано сутрин от камбаните на градската катедрала, приканваща за служба… с желанието да помага на бедните, оставяйки им всичкото натрупано богатство след смъртта си. Променя се античното, Аристотелското (Ренесанса отрича още доста неща от античните възприятия) презрение към парите, като фокуса пада върху намеренията на тези които ги притежават. Властта и показването на състояние, вече не са монопол само на благородниците (идващи от знатни и заможни родове), а са възможни да бъдат постигнати от всеки, но са и отговорност как ще се отнесат към тях с гордост или в полза за обществото. „Comunitas“ е думата, която са използвали, „community“ е общество и негов синоним е „society“, от тях произлизат две доста провокативни думи – комунизъм и социализъм, но думите използвани без съдържание или само за благозвучие са просто думи.


Семействата на Гуелф и Джибелин, прогонени от Флоренция, за нанесени вреди на обществото.

Днес всички сме граждани, но по времето на Ренесанса, малко са притежавали тази привилегия. А и лесно е можело да бъде загубена, най-вече за неплащане на данъци. Флорентинци се обръщат към Римското право, за да създадат своята кодификация, и едно от най-големите престъпления според професора по История на социалната мисъл в Университета на Уисконсин, Джон Джилин, във Флоренция дефиницията за „престъпление“ е: „акт, който е вреден за обществото или е смятан за вреден за обществото от група хора, които може да обосноват позицията си, като този акт подлежи на ефективно наказание“. А на такова наказание е подложен даже видният гражданин на Флоренция, част от градският съвет, Микеланджело, по време на обсадата на Флоренция през 1527 год. за това че напуска обсадения град.



Надявам се да сме ви интересни с това пътешествие в миналото, но днес сме като доктор „Who“. А вие винаги можете да хапнете пица, въпреки че…. Само да уточня – в Неапол за мене са най- добрите пици в Италия.



Витрувианският Човек на Леонардо да Винчи, вдъхновена от древноримския архитект Витрувий.

Ренесанса ражда хуманизма, който започва да се интересува от самия човек. Събужда се любовта към индивида, хуманността. Методи, системи, идеи, движения, философски теории започват да поставят в центъра човека, да го разглеждат от различна гледна точка. Започва развитието на самият индивид, одухотворяването му, те започват да мечтаят, обичат (в Пинокио се появява душа). Не е въпросът в линийките, а в това да се излезе от тях. Огромните градски катедрали, са средището за събуждането на този дух, службите, музиката, изкуството по стените, с проповедите целящи да достигнат и мотивират активните граждани да правят повече, да търгуват, пътешестват, да развиват. В това променливо време във Флоренция, Данте със своята Божествена Комедия, мечтае за богатство, което да освети живота на всички хора. В неговата комедия с пилигрима, образа на този който е влюбен и обича, Данте слага основите на морала в корените на нашите желания. Върху греха на насилието и узурпаторите, той посипва библейския дъжд от огън в седмият кръг на Ад. Хуманизмът се превръща в огромна непримирима енергия… която продължава да среща съпротивление… но уви, мон шери, „what’s done is done“ – кутията е отворена.



Пандора отваря кутията, Niccolò dell’Abbate, 1555 год.

Излизане извън рамките, или какво означава да правиш бизнес

В отношенията феодал- крепостни, концепцията бизнес е била непонятна. Има владетел и подчинени, той нарежда, те изпълняват и получават повече храна и по голямо място за живеене. Но това се променя с Ренесанса, както и необходимостта за промяна в съзнанието… а това се оказва не лесна задача, даже и днес.



Базиликата „Санта Мария Новела“

Масачо с неговата „реформация на перспективата“ може да бъде намерен в базиликата Санта Мария Новела, рисувана между 1425/27 год. Различните гледни точки са изключително важни във възпитанието на успешни бизнесмени и търговци. Да важно е в архитектурата, но тя е вторичен резултат на бизнеса и парите. Възможността да излезеш извън рамката, да погледнеш зад каноничния иконопис, за да видиш в дълбочина, да изследваш различни локации и да разбираш различните елементи, какви всестранни употреби биха могли да имат. Поставяне на акцента върху идентификация на субекти, играчи, бизнес локации и процеси и активни отговорности. Гледната точка показва колаборации (отношения) необходими да подържат бизнес активности и статичния поглед върху субектите, от който обектите (операционните екземпляри) ще бъдат инсталирани, за да придобият желания бизнес резултат за различни бизнес начинания.



Музея Галилео, Флоренция

Галилео и идеята за Хелиоцентризъм (Земята гравитира около слънцето, а не всички небесни тела около Земята). Галилео, де факто, оспорва и оборва Аристотеловата престава за Вселената, която доминира повече от 2000 год.. Оборена е тезата на Константинопол, в която ние сме в центъра, императорът е центъра, спуснат с благословия отгоре, а той спуска надолу… и ние ставаме, може и по-незначителна, но горда и значима, част от един безкрай. Приносът за този титаничен скок в науката имат развитата търговия и кръстоносните походи, които водят до обмен на идеи идващи от Близкия Изток. Един от основните текстове, които го вдъхновяват е на индийския астроном Aryabhata- Aryabhatiya, датиращ от 499 година след Христа. Но основният текст е на мюсюлманския математик Алхазен – „Book of Optics“ публикувана през 10-ти век и преведена на латински през 13-ти век. А Ислямският свят има много следи в отворената към света Флоренция – пазари, бизнес практики, минавайки през вътрешните дворове с цветя и стигайки до приличащата на минаре архитектура на Duomo – за която се предполага че Брунелески е ползвал ислямски източници. Съвременните учени са убедени, че е копие на мавзолея на Oljeitu Khodabanda в Soltanyeh (Иран).

Изкуството на Ренесанса – важен е талантът и съдържанието (парите са само инструмент)

До Ренесанса важен е бил материала, който се е смятал за съществен в произведението. Тези които са работели с него, са били майстори, изпълнители, но не и артисти, творци. Образно казано – мравуняк и мравки. Това което Флоренция променя, това което Медичи правят е че започват да търсят таланта, без значение на материала и произхода. Те създават от бедни деца от улицата, светила в изкуството, намирайки в тях искрата.



„Главата на семейството Cosimo Medici яздейки магаре“ – Изрисуваната капела в дома на Медичи от Gozzoli творба процесията на Магите. Белобрадият Козимо е държал да се напише отдолу, че и Исус е бил на магаре, целящ да покаже човещината и смиреността на семейството, тяхната духовна роля във Флоренция, както и важната им връзка с Ватикана. Въпреки че по наши критерии Медичи се оценяват на няколко стотици милиарда, посланието им не е изгубено, все още има много като тях, които правят, за да оставят.



В единия ъгъл на семейният параклис е изрисуван, също на магаренце, стар цар, който се предполага, че е патриархът на Константинопол – Йосиф.



La Specola – Музеят на Зоологията и Естествената История, Флоренция. Колекцията е поставена от семейство Медичи.



Платоновата Академия, основана от Медичи през 13 век. Група философи, писатели и артисти полагат основите на първата по своята същност във Флоренция образователна институция, като за начало се фокусират върху любовта, свободата и безкрайното.


Една от най- известните статуи на Микеланджело – „Давид“, също е с политическо съдържание. Изразява републиканските настроения във Флоренция и е поставена на централно място, гледайки към Рим, по време на изгнанието на семейство Медичи, през 1504 година, символизирайки победата над Голиат. Финансирана е от текстилната гилдия. През 1527, когато избухват бунтовете в подкрепа на Медичи, ръката на Давид е счупена на три места.


Villa I Tatti е изследователски център на Harvard University, занимаващ се с изследване на Италианския ренесанс, намира се до Флоренция. Заслужава си да я посетите, заради градините, библиотеката вътре и невероятната гледка откриваща се към града.

Взел съм няколко урока от Harvard Business Review през 2016 год., на Eric Weiner. Урбанистите днес допускат една огромна грешка, опитват се да репликират Силиконовата Долина на Темза, в Дубай, и къде ли още не. Но репликират грешния модел, който е твърде нов, твърде „сега“, за да ги научи каквото и да е. А иновативният хъб, доказал се във времето е Флоренция, която ражда безброй брилянтни идеи. Ето няколко урока от Флоренция:

Талантът се нуждае от патронаж – Семейство Медичи са едни от най-прословутите ловци на таланти. Един ден, преди 500 години, Лоренцо Медичи се разхождал из града и попада на един 14 годишен скулптор, дялкащ от камък статуя – половината човек, половината козел, това бил, фаун от Римската митология. Лоренцо, вижда потенциала в младежа, приютява го в своята къща, където той расте с неговите деца, учи заедно с тях. Момчето е Микеланджело. Днес, градовете трябва да постъпват като Медичи, а не просто да прахосват пари, правейки електората щастлив и възпроизвеждайки едно посредствено възприятие за изкуство и талант. Трябва калкулирано да инвестират в таланти, който в последствие по естествен път формират цели школи в изкуството.



Менторството е важно – В днешната култура, ние ценим младостта над опита, като не проявяваме търпение към стари педагогически методи. Много флорентински таланти, са изучавали „занаята“ в краката на майсторите в продължение на десетилетия. Леонардо Да Винчи прекарва пълно десетилетие в работилницата на Андреа дел Верокио, добър артист но много по-добър бизнесмен. Верокио със сигурност е видял таланта в младежа от бедно семейство, но го прекарва през всички етапи на работата си. Леонардо започва с метлата и събирането на яйца от кокошарниците, използвани за създаването на темперни бои (въпреки че яйцата му служат и за вдъхновение в по-късен етап). Леонардо лесно е можел да си намери работа, но остава в мръсната и хаотична работилница, която го създава като гении. Много менторски програми днес, са просто прахосване на публични средства и определено имат нужда да погледнат как Леонардо е израснал.



Сикстинската Капела във Ватикана.

Потенциалът се превръща в опит– Когато Папа Юли II решава да изрисува Сикстинската Капела във Ватикана е бил изправен пред трудно решение, на кого да възложи, тази за времето си, „невъзможна“ задача. Той се спира на Микеланджело, чийто опит бил малък – основно дребни творби във Флоренция и Рим, под патронажа на Медичи. Но папата залага на изключителния талант, да осъществи нещо определено иновативно за времето си. Урока днес би бил да залагаме на „черни коне“, защото потенциала се отплаща неимоверно, носейки иновации. А не страхливо да се придържаме към едно и същото, проверени скъпи специалисти, които ни носят нищо друго освен „полезно“ изхарчени публични средства.

Бедствията създават възможности – има ли по добра максима по време на чума (пандемия)? Ренесансът разцъфтява във Флоренция, само няколко десетилетия след чумата. Атина придобива истинския си блясък, след като Персия я срива със земята. Германия, след всяка криза възкръсва като феникс, все по-нова и силна. Периоди на катаклизми са последвани от креативно пробуждане. Иноваторите трябва да наизустят този урок. Управници, не искайте да възстановявате стара слава и лаври, това е само успиваща илюзия. Използвайте катастрофите, за да създадете нещо напълно ново!



Duomo – катедралата на Флоренция.

Обожавайте конкуренцията – малко нетипична максима за нашите географски ширини, в които трудно смиламе съревнованието и все се стремим към някаква утопична хармония. Леонардо и Микеланджело също не са могли да се „смелят“ един друг. Лоренцо Гиберти (Lorenzo Ghiberti) и Филипо Брунелески (Brunelleschi, (Brunellesco), Filippo) са пословични със своето съревнование. Когато Брунeлески се проваля да построй Вратите на Рая във Флоренция, той на инат заминава за Рим да изучава Антична архитектура, заимствайки от Пантеона, за да донесе обратно във Флоренция наученото и да построи знаменития Duomo. Флорентинци оценяват високо креативната конкуренция. Ние също бихме се облагодетелствали да разберем, че и „победителите“ и „победените“ печелят еднакво.

Търсете синтез на идеи – Флоренция не е била точно демокрация в днешния смисъл на думата, но лидерите ѝ са разбирали важността на инжектирането на свежи лица, идеи и то редовно. Например Opera del Duomo е съвет отговарящ за обществените строежи в центъра на града, те сменяли лидерите на строителите на всеки няколко месеца, без значение как са се справяли, нямали нужда от горделивци с вирнати носове. Съветът е разбирал, че няма по-добър начин, който да взриви креативността от свежото задоволство. Медичи, са търсели други култури и са се ровели в миналото за вдъхновение, изпращали са емисари в различни далечни дестинации, за да събират знание. Разбирали са че няма нищо лошо в това да синтезират различни идеи, да прилагат нови, да заимстват успешните от тях.

Красивият мит и обективният Бокачо



Аз някъде из Флоренция на залез слънце.

Ще чуете много легенди за Флоренция. Според предания, Атлас и Електра пристигнали в Тоскана от Аркадия, придружавани от двама астролози – Аполо и Янус. След формирането на Фиезоле, Аполо се оттегля в Неапол, а Янус се премества създавайки Генуа, а в последствие отива в Рим. Петрарка и Данте споделят имперската мечта за Рим, която не кореспондира с динамичната местна политика. За тях градът е един от многото. За разлика от тях Бокачо, се интересува от произхода на града, на мястото, на хората, на човека като индивид. Неговият коментар за Флоренция и митологията е в Inferno:

„Някои се придържат към това, че Флоренция е много древен град. Те казват, че е основан от Атлас, наследник на Джафет, син на Ной, преди който и да е друг европейски град. Въпреки това аз не мога да приема тази история за истина, аз вярвам че Фиезоле (първото име на Флоренция, в съседство), без значение кой го основава, трябва да е бил водещ град в Средиземноморския регион. А както някой източници твърдят, Фиезоле е бил разрушен от Рим, за това че приема Катлините по време на конспирация в Римската Република, като те се заселват във Флоренция, която тъкмо била построена от Римляните, и била обитавана от някой от тях. Така че първоначално, Флоренция е обитавана от римляни и фиезоланци.“

Основата на съвременната научна мисъл е заменянето на патоса със съдържание.

Макиавели и жестоките владетели



Никола Макиавели

Забавно е че в днешния свят все още има политици, а и граждани, които смятат Принца на Макиавели, за наръчник. Възхваляват железния тиранин, силния и жесток предводител на хордите. Много ще чуете да се възхищават на властта и да цитират Макиавели, твърдейки че не е важно владетелят да бъде обичан, а от него да се страхуват. Но в далечната 1513 год., докато работел над трактата, бившият вече дипломат отдъхвал в своята ферма до Флоренция, от там пише писмо до свой приятел в една декемврийска вечер, описвайки ежедневието си. През деня се разхождал в гората, следобедите играел хазарт в местната таверна, вечерите ги прекарвал пишейки в своят кабинет. Съставял някаква „малка книжка“, в която се опитвал да си обясни, какво са принципалите (управляващите), как те достигат до власт, как я държат, и как те я губят.



Вилата на Макиавели до Флоренция, разходете се около Флоренция… Красиво е…

Автор: Илиян Кузманов