top of page

Pilgrim Чианг Май – Монасите, които обичат сладолед


Днес ще ви заведа в старата столица на Тайланд – Чианг Май, град построен върху развалините на Уианг Набури, несметни истории в хилядолетия назад. Но някой бе казал, че цивилизованото общество показва най-изтънчените аспекти на истината, красотата, приключенията, изкуството и мира. Мисля че беше Алфред Уайтхед. Цивилизованото общество няма нищо с парадирането на типичните фрази: „Ти знаеш ли аз кой съм, бе?“, „Абе, ти знаеш ли колко съм голям?“, „Знаеш ли колко съм велик? Силен? По-велики и добри от мен нема!“ и с „Ти знаеш ли нашите кой са, а родата ми знаеш ли к‘ва е?“. Звучат ли ви познати, дори от ежедневието ни, харесват ли ви тези фрази, защо си мислите че на някого правят добро впечатление? Не ви ли се иска да сме едно готино и модерно общество с много позитивни вибрации наоколо, а не с демагози поръсени с нафталин? Защото историята си е история, пропагандата- пропаганда, но има други неща, с които е нужно да изпъкваме… Историята не е и рекламен клип, нито рекламна брошура, привличаща туристи, тя не и лозунг, призив или ода. Да наблегнем на щастието и изживяването. Така че това няма да е типичното ни пътешествие, въпреки че за старата столица на Тайланд (Чианг Май) може да се изпише много, защото корените са хилядолетия назад, свързани с различни цивилизации, но това е тооолкова скучно… Днес ще ви поканя на изложба, като за всяка картина ще разкажа по малко… Ще покажем откровено хората, обикновените, а не онези великите, без грим и сценаристи, моментите, красотата, неподправена зад стените на музеи и административни сгради, изкуството, онова истинското, не това на занаятчии измамници, ще се опитам да покажа атмосферата, която те кара да се чувстваш добре, ти – обикновеният човек, който си е вдигнал удобно краката…


(С вдигнати крака нагоре… Има ли нещо по-добро: на изгрев или залез беше, не си спомням, но мирисът, усещането, щастието са останали в мене, дълбоко…)


(Краката си ги бях вдигнал в една ферма за слонове, на 30-тина минути от Чианг Май…. Ето там в средата, в далечината е колибата в която си бях вдигнал краката. Не зная кой я е построил, в коя школа е учил, колко сантиметра са подпорите (зная че бяха криви), дървото колко пъти са го шкурковали учениците на Микеланджело (хич не ми и дремеше, когато бях там)… нито дали е мястото енергийно, нито дали това е изворът на някаква си нога, нито дали там са заровени някакви съкровища на не знам си кой владетел, хич не ми дремеше, нито на мен, нито на който е бил с мене в бунгалото го е интересувало това, нито на другите готини хора наоколо им е пукало… това което ни интересуваше е изживяванията, които ние, аз получавахме…. Извинявайте, бях ужасен ученик в училище и когато пътешествам, мразя някой да ми продава уроци по история, въпреки че съм завършил история в Канада, хич не ми дреме, гледам, кефа се, наслаждавам се на всичко красиво, което мърда или не…)


(А ето сега ще ви запозная със слона моят приятел отблизо, както и с китариста на слона.)


(Просто щастие. То не е за да продава, не е за да задоволява на някого прищевките, не е урок по история, етнография, антропология или география, това не е проектче, оградка, музейче, галерийка, заплатка…. може и да е вървяло по времето на груповия и планирания туризъм, но е толкова архаично…. Радостта – това е изживяване, което мислещите пътешественици търсят, а те са все повече.)


(Стана ли ви хубаво, весело? Чух от една икона, наша, че природата е в нас, а ние сме в природата и проблемите ни са презастрояването, щот нямало къде да си спре кемпера…. Спрете да им давате пари и грантове, спрете ги тези вечни културтрегери ….)


(Просто добри, приятели)


(Това е градът – монаси по джапанки чакат за сладолед в горещината, еее това е тайландска сладоледаджийница. Това са монасите – хора, сред хората…)


(А това е отношението към духовното – всяка сутрин в Тайланд, всяка сутрин по улиците на всеки град…)



(Не, това не са стените с хилядолетна история, това не са традициите от учебниците, които всяка година някой трябва да продаде за 20 лева на децата ви, това са децата на Тайланд, това е историята, забързана и красива, достъпна и не, за да се оползотворят едни пари от някого…)


(Винаги когато съм пътувал стриктно съм спазвал максимата – Обичай, Яж и се Моли. В Тайланд ви гарантирам и от трите в изобилие… )


(А ако няма, какво да обичате, храмовете ще ви дадат и това в изобилие…)


(А тук сигурен съм, съм успял да заснема привидение, на минимум няколко стотин години, което е прочело един вагон книги преди да стане невидимо, било е на някого, почтен и благороден, дрън-дрън. Знаете ли в Будизма свещеното цвете е лотосът, защото най-красивото цвете израства в най-големите блата, а не на най- аристократичните…)


(Това е шивашко ателие в старата столица. Между другото това ми е една от любимите снимки. Погледът, със който той я наблюдава, го оставям на вас. Само ви пожелавам, така да наблюдавате любимия човек до себе си, когато нищо друго не ви е останало. Моля ви, усмихнете му се сега, кажете му колко го обичате и си пожелайте да остареете като тях. Защото дори и в бедността, нищо няма да може да вземете от този свят, нищо по-свято няма да ви остане от погледите, от любовта…)


(Да не си помислите нещо. Тук вече почти са успели да ми ушият костюма. За 24 часа е възможно, мен ме забавиха на 48, защото ми ушиха и 3 ризи и трябваше да ги меря, заради габаритите си.)


(Тайландски художник)


(Една тайландска картина, пред едно кафене.)


(Между другото, в кафетата хората на Тайланд, четат доста…)


(С един пекар на тайландско кафе. Супер, супер готин пич, който има няколко пекарни из Тайланд, който работи с една фермерка на кафе. Готини хора, с който си пожелавам някой ден да работим заедно.)


(С една тайландска художничка. Съдбата ни събра след близо две години, за да нарисува илюстрациите на моята първа книга. Само добри вибрации и Зен пътешествия.)


(С тайландски фермери, край огъня на тайландска ракийка в подножието на доста висок храмов комплекс, някъде в планините в съседство.)


(Пожелавам ви един хубав, щастлив и човечен ден!)

Commenti


bottom of page