Ковачевица е като декор на филм, един такъв стар, на моменти черно бял, на моменти от едно друго време, така далечно, но през цялото време уютен и вкусен. Но това уникално село е не само дало колорита на българските филмови класики – „Мъжки Времена“ и „Мера Според Мера“, но и дало вдъхновение на един от най-добрите ни автори – Георги Данаилов. Неговата книга „Къща отвъд света“ е рожбата на емоционалната връзка на писателя и селото. Там той намира 150 годишна къща, в която прекарва безкрайни, безвременни моменти.
Днес то е нашето културно наследство, нещото, което трябва да съхраним и предпазим от превръщането му в следващия Несебър, Банско или Лещен. Идва момент, в който трябва да се отървем от „носталгичния“ начин на мислене, в който грижата ни е само за семейството и децата, каквото можем да вземем, да употребим, а за всичко останало важи максимата „след нас и потоп“. Защото след като разрушим културата си за сметка на евтиното комерсиално, ние самите се превръщаме в нещо много евтино и без добавена стойност. Ако искаме да оставим такива места живи, трябва да се грижим за живота в тях, онзи след чалгарството, кръчмарството, миризмата на пържено, живот в който имаме възможност да поседим тихо, дори и на тревата, удобно защото е правено за хора, а не печалба или просто проектчета. Да почувстваме, да мислим без да ни продават нещо от някъде кръчмарите и амбулантните търговци, да се насладим на свят, в който не сме клиенти или туристи с 14 дни отпуска преди да започне поредната ни смяна в комбината, в който го няма спомена за Балкантурист и автобусите с планираните екскурзии, свят на отделни личности, замислени индивиди… Но се иска промяна на бригадирското съзнание, отърваване от комсомолските секретари, превърнали се в нещо по вредно.
Има и нещо след материалното, зад това което може да се пипне, изяде, построи, вземе от общото и това е културата, духовното, това което можем да оставим след нас. То не е планирано, лозунг, обслужващ транспарант, финансиране, усвояване… Защото туризмът, качественият, не е чалга, кръчми, билетчета, поредния евро проект за усвояване и желанието им от всичко да ти вземат някакви пари, а едно такова бижу като Ковачевица.
Ще си поговорим с уредника на училището превърнато в галерия от художника Драган Милев – Дари.
Симеон Алексов – Ковачевица
Разкажете ни за селото, в което се намираме?
Село Ковачевица официално съществува от края на 15-ти век, тогава се появява първата информация за него във турските регистри. Като цяло името идва от името на жената на ковача, заселва се ковач, който след време умира, но жена му решава да продължи занаята и когато местните се срещат и питат „къде отиваш“ отговорът е „при Ковачевица“ – това е легендата, колко е истина това е друга тема на разговор. Селото е било доста богато, според различни източници е варирало между 1200 до 3000 души, но обикновено около 1600. Предимно поминъкът е бил земеделие, животновъдство и най-вече градарство – строителство, то си личи по къщите естествено. До реката долу всичко е терасирано и се е обработвало, терасите седят и на този етап, но за съжаление вече не са в това състояние, в което трябва да бъдат.
Разкажете ми някаква местна легенда за селото?
Легендата е за змея на Ковачевица. Една девойка си пасяла животните, запознава се с един момък, много се харесват, но майка и се усъмнила и почва да разпитва, не и се нравил. И тя решава да го изпита, имали са крава, която селските бикове много са налитали и го попитала, как може да се спре това? Момъкът-змей им казал да наберат определена билка, да я сварят и да поръсят кравата с отварата. Оказва се обаче, че майката е имала друга идея – с готовата отвара наръсва дъщеря си, и момъкът-змей изчезва, но девойката била вече трудна. Ражда се детето, но то било от змея и с крила и местните хора решават да го убият, но то отлита и се спасява. И хората почнали да се притесняват да няма отмъщение от страна на змея, но се оказва, че детето на змея става защитник на селото. И от тогава има една такава приказна, че обикновено плашат младите момичета, че змея Горянин ще дойде да ги отнесе. Даже самият Дари, художникът, го е направил на един камък. Де факто легендата я знам от него.
Иначе като цяло селото е много добро, аз лично се изнесох от София миналата година, когато почна пандемията, дойдох за 3 месеца и реших да остана за постоянно. Хората в този регион са много по-добри от София, Пловдив, Варна, Бургас…
А кое село е по-хубаво Лещен или Ковачевица?
Лещен беше много хубаво село също, но за съжаление почна презастрояване както в Банско. В момента там се строи изключително с бетон, желязо, тухли, слагат 2 см камък и имитират каменната къща. Слава Богу тука, все още Министерството на културата държи фронта, както се казва, и тука се държи да се строи както трябва. Все пак това е архитектурен резерват.
В Ковачевица толкова ли е шумно като Лещен?
Значи принципно не. Има моменти, когато се правят по-шумни купони, но повечето хора, които живеем тука търсим тишината, обаждаме се на полицията, те реагират, идват предупреждават и нещата приключват.
А има ли други хора, като вас, които са се пренесли да живеят тука?
Млади хора няма. Лятото има много хора, които имат къщи тука и идват, ние сме целогодишно, аз всеки ден пътувам до Гоце Делчев, за да си водя децата на детска градина и училище.
А зимата как е тука, как е пътя?
Перфектно, пътя е поддържан много добре, тази година един път пътят не беше опесъчен, но след задействане на кметския наместник и след глоба на поддържащата фирма, втори случай не е имало. Верно, допотопно, техника няма, техниката е ралото и трима човека с лопатите хвърлят пясък, но това е достатъчно.
А туристите кога са повече – лятото или зимата?
Силният период е лятото, особено юли и август, но и през зимата има достатъчно.
Кажете ми за художника, на чиято изложба сме?
Драган Милев – Дари. Интересна личност е, стилът му е много интересен. Виждате че той не рисува на платно, повечето му рисунки са на стари врати, греди, дъски. Ето това е дялана дъска, където са вече много малко майсторите, които могат да направят дялана дъска. Той събира такива неща и върху това рисува. Освен художник той е и скулптор и музикант. Ето, тези бюстиета, доколкото знам, са участвали в Арт ревюта. Този шах също е негово производство – изразява битката на волжките българи срещу Чингиз Хан, армията на монголите, така наречената „Овча битка“. 1223-та година, това е единствената загубена битка на Чингиз Хан в историята. Нарича се овчата битка, защото българския владетел, за да унизи монголите разменя близо четирите хиляди пленени монголски войника за по един овен. Дари е всестранна личност…
Той живее в Ковачевица?
Не, идва да твори тук. По принцип живее в София, има галерия, ателие по-точно между Позитано и Стамболийски, близо до Немската гимназия. Но много често идва, изключително ерудиран човек, особено по история е много приятно да разговаряш с него. Той освен член на Съюза на българските художници, което е нормално, е и членна Академията или не знам точно как се води в Лас Вегас.
Разкажете ни за фестивала по камерна музика в началото на август – 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми.
„Неотъпканите пътеки“ се казва фестивалът. Вече 4-та година се провежда с изключение на миналата година, заради пандемията. Участват български звезди, които пеят в чужди хорове и водят техни приятели чужденци, имаме зала зад Читалището.
А защо го има селото днес?
Предполагам, защото Георги Данаилов го откри, някъде 70-те години идва насам, пише книгата „Село на края на света“, съответно интересът към селото почва да се възстановява. Доста от старите български филми са снимани тука – „Мера според мера“, „Мъжки времена“… много са не могат да се изредят. Последният филм, който беше сниман тука беше преди 3 години „Живи комини“.