Днес ще се отправим в Малайзия на арт пътешествие до Куала Лумпур. Ще продължим да ползваме портала, за да успяваме да прескачаме, където и когато си искаме. Разбира се с обещанието да друса, да е неочаквана ваканция, синьо лято и какъвто друг стереотип се сетите – остава.
Но преди да достигнем до изкуството на дадено място, няма да ни е достатъчен само самолет и хотел, а и прословутият портал, черната дупка за паралелния свят. Времето вече не е линейно, светло и в бъдещето, така че смело напред, само си сложете колана.
(Реданг е едно от многобройните райски кътчета на Малайзия)
Има калъпи, не маски на устата или челото, за да не виждате по-далече от поточната линия на консервения и почивната база на морето, където на края на сезона естрадата ви пее „Оставаме“, от което вие трябваше да сте неимоверно щастливи и да мразите, и се страхувате от всичко останало и различно. Но светът е голям, хубав и спасение дебне от всякъде! А и ние, вече, сме хора, не елементи на план графика на някой социален инженер-специалист. Свободни хора и можем да си правим, каквото си поискаме.
(Будисткият Храм, Кек Со Лит, Малайзия)
Малайзия е шарено, мултикултурно място с население изповядващо различни вери – 60% мюсюлмани, 20% будисти, 9% християни, 6% хиндуисти, 3% традиционни китайски вярвания… Разказвам ви това, защото наскоро си бях говорил с един нашенски псевдоспециалист (функционер) за региона (тоталитарен възпитаник) в частност – границата с Тайланд и бях поразен. Картината която той представяше бе гротеска, като излязла от китайската компартия пропаганда. Разказа бе за някакви свирепи хора, терористи и т.н., напомнящ теориите на конспирациите и измисления вирус Ковид. Така че, повярвайте информацията, още повече когато планувате да пътувате, още повече сега, когато е пълно с фалшиви новини, целенасочено омерзяващи различни хора и техните култури.
(Заводът на Intel в Малайзия – високотехнологичните производства са неимоверно свързани с изобилието на висококвалифициран персонал. Основен проблем, защо при нас се спират нискотехнологични производства, които почти не променят икономиката ни. Проблемът е, че ние не можем да им предоставим образовани хора, в крак с времето.)
Малайзия е изключително развита, модерна и бързо развиваща се страна, с високо образовано и изключително широко скроено в крак със международните тенденции население. Малайзийски компании са в световната класация на Форбс – Petronas, CIMB, Axiata, Sime, PBB… но и компании като DELL, Intel, HP, Infineon са се настанили там. Винаги ми е интересно, нивото на образование, където пътувам, а в Малайзия може да намерите едни от най-добрите университети в света.
(Taylors University Malaysia – нищо общо със Студентски град.)
Между другото, в цяла Азия образованието е на пиедестал, взимащо най-доброто от Западните университети, работещи с тях, като нивото е навярно 100 години преди нас. А на нас ни дрънкат приказки за Джон Атанасов, Дан Колов, Железният Светилник и колко са лоши капиталистите и всички около нас. Но това е защото толкова им е капацитетът и всичко което им остава е да плюят язвително. Като се пропуска, че високотехнологичен сектор се гради от хора с развито въображение и богат вътрешен мир.
(Това е празненство в северна Корея, това не е Малайзия. Всички са подредени в линия, носят факли над главите си и маршируват пред трибуните на тези с медалите и наградите)
Разликата между свободния свят и тоталитарния е, че в единия индивидът е важният, а в другия той няма значение, той е само детайл от чертежа на онези отгоре. А не с техници, знаещи методологията на рисуване, пеене, писане, но невлагащи и въображение се привличат световни конгломерати. Но всичко е за едни пари, нали, дали от вашия джоб, дали държавни… Така че, дребни търгаши ще разказват вместо Шехерезада, 1001 приказки, а света ще галопира пред нас… Но ние сме вече в портала и връщане назад няма, въпросът е да излезем от него в готината реалност.
(Летището на Куала Лумпур в съревнование със Сингапур. Това е дъждовна гора с водопади, дървета, живот, вътре в летището.)
Куала Лумпур – висок, чист, невероятни пътища и много зелен. Но не си представяйте, онази зеленина, където хиляди бюрократи, оправдаващи заплатите и рушветите създават алейки, паметници като на гробищен парк, лехи, табели, безброй пейки… Парк, навсякъде по света (освен в тоталитарно обременените държави) означава зелено, поляни, живот, да ходиш през тревата, малки пътечки (без бетон), поляни, хора под дърветата, печащи се на тревата, бягащи катерички, стада патици, лебеди, птици, риби в естествените басейни и възпитани хора наслаждаващи се на природата. Това е в целия цивилизован свят с изключение на Северна Корея и навярно едно две още братски места, където арестуват за газене на тревата.
Ако търсите да видите някой лъв в цивилизования свят няма животни в клетки. Ако има, те са в огромни територии в почти естествена среда. На какво възпитаваме децата си, като показваме гротески затворници? Природата е вдъхновение, място не за ловджии и рибари (такива птеродактили, май вече, никъде в цивилизования свят не съществува, там се гордееш ако си природозащитник). Природата, както и ландскейпа е за творци, за артисти, поети, мечтатели, за хора, граждани… Добре де, не ви ли се иска да живеем и ние така?
(Хотелът)
Да отидем да са настаним – The Hulo Hotel and Galery (196 Jalan Changkat Thambi Dollah, Kuala Lumpur 55100 Malaysia). Спомням си деня, в който попаднах в хотела Хуло. Пристигнах за няколко дни в Малайзия от Тайланд, трябваше да отида на лекар, снимка на зъб, която не можеше да ми се направи на моя остров. Само с малка раница на гърба, къси гащи носещи солта по тях, от няколкото лодки, които бях сменил, раздърпана тениска и брадясал, половината лице още под упойка, като Робинзон Крузо завръщайки се в цивилизацията. И в такъв вид, да отидеш на изложба, недопустимо, нали?
(А това е фрапантната ми среща с изкуството в една преобладаващо мюсюлманска страна. Да забелязвате някакви страни неща, извън пропагандата всяваща ни омраза?)
Още с влизането, всичко наоколо бе в картини и хора, като рецепцията бе трудно откриваема. Заговорих се с един човек за мястото, за картините, за мен самия, за това че пиша и бих искал да имам такива илюстрации някой ден за моята първа книга. Имайте предвид, че бях като изпаднал германец. Човекът учтиво ми каза да намина вечерта, щял да ме запознае с различни художници, които гостували. Той, бе собственикът. Учтив събеседник към раздърпания странник, собственик на един от най- добрите хотели в Куала Лумпур. Това може да се види почти навсякъде по света… само да знаете как ми липсва тази човещина. Но пак тежкото ни наследство с тез манифестации и шествия, трибуните отстрани и политбюро, големците, старейшините, накичени с медали от някой пленум, махащи на парадиращите. И фразата, „ама ти знаеш ли аз кой съм бе“, а там по света това го няма…. Но ние трябва да излезем от портала, в който сме попаднали, за да живеем живот като другите в другата паралелна реалност.
(Това е двойка, влюбени две млади мочета от Малайзия, загледали се в изкуството)
(А това е част от изкуството в Малайзия.)
Вечерях наблизо. Препоръчвам персийския ресторант на няколко преки от хотела, вкусна храна и неподправена атмосфера. Запътих се обратно към хотела, а от вън бе стълпотворение, камери, светкавици, хора, тълпа от стотици стекли се на едно от най- големите Арт събития в Малайзия… Само за справка- икономиката на Малайзия за 2021 е около $400 милиарда, на България е $60 милиарда. Помощта, която Малайзия оказва на населението си, на хората имам предвид, не на бизнеса е $5 милиарда по време на Ковид пандемията – сметки, данъци, финансова помощ, храна…
Фоайето бе пълно. Помахахме си с моя домакин, но реших да не го притеснявам и се запътих нагоре по етажите да разглеждам картини. „Кой съм аз, не съм от Випа, от никъде, никой“, нали това ни е сакралният въпрос, като по Шекспир и с тениската цялата в сол, брадясалата ми физиономия и вмирисани маратонки, вкиснати от морската вода.
(Този с колелото ми бе ужасно позната физиономия, виждали сте го и вие, но без колело, нали?)
(Някъде из горните етажи, из картините, попаднах на една жена, професор по Философия в местния университет. Външния ми вид бе... като след зъболекър, упойка и блокирано половината ми лице. Тя реши да ме върне в тълпата, защото в крайна сметка, долу беше празник на изкуството, не събиране на художествения съвет и мастити специалисти, министри и политици, които искат да разпределят баницата, наречена култура)
(Това съм аз, през вечерта, разговарящ с най-добрия художник на Индонезия. Имаше няколко телевизионни екипа и десетки фотоапарати, коктейлчето бе много приятно, храната вкусна, разговорите priceless. Е, да де, но хората enjoy-ват да разговарят, не да излязат с някакъв лист и да държат речи. Липсваха само наредените от конгреса културтрегери за награди или някоя диплома. Просто си говорим приятно с разни хора за изкуство, книги, картини, за живота, за пътешествия. Борех упойката с шампанско и ягоди в тази супер приятна компания…. Как мислите, каква е вероятността, такова нещо да се случи у нас сега, на някакъв продръпан странник от улицата? И да влезе в някоя зала, където са събрани маститите изкуствоведи – величия, а и от още две страни, вътре те и вие в моя вид с пробити джобове. Не ви ли се иска, този соц коктейл, смес между Орбан и Путин да свърши, да излезем от този портал пълен с измамници и да започнат да се държим като хора един с друг?)
(А това са художници, Asian style, hippie style, happy style. Няма някой да ти обяснява колко е велик и заслужил)
(Това бе събитието, на което бях попаднал, като Робинзон, 600 артисти, от 3 нации – Сингапур, Малайзия, Индонезия. Със специален гост, кмета на Куала Лумпур, с когото си говорехме за книги. Много приземена личност. Но имайте предвид, че кметовете в цивилизования свят не са това което сме свикнали да виждаме. Няма я таз казармена субординация, която ни изгони два милиона и половина навън в готината реалност. Няма ги и онези вечни специалисти, искащи да ни оправят с баницата, разбира се.)
(А това са снимки на мен, Робинзон, в малайзийска web страница, заедно с най-добрия индонезийски художник, двама професори от Куала Лумпур, един немски писател и професор и „moi“ с упойката усмихващ се като Мона Лиза. Ех, елити... )
Comentários