Моя милост, в ролята си на журналист. На врата ми виси журналистическа карта от Американската Прес Асоциация, на която съм акредитиран член. Чакам на слънцето с още 10-тина журналисти 20-30 минути да влезем и се забавляваме с останалите хора наоколо.
Автор на сюрреалистичната импресия: Илиян Кузманов
Ейнар е норвежки журналист от Берген, пишещ за вестник „Берген Тиденде“, решил да дойде до далечен Пазарджик, за да види какво се случва с норвежкото финансиране и механизма, по който всички се прехласват. Ейнар целия си живот го е прекарал в далечна Норвегия, както и на командировки най-вече из Скандинавието и Германия. Свикнал е, че животът в обществото е солидарен и честен, в Скандинавието моралът и етичността са култ, а обществото е изградено от отговорни свободни граждани. „Корупция“ и „злоупотреби“ са неразбираеми думи за него. Ейнар не може да си представи даже, че някой би обогатявал своето семейство за сметка на онеправдани хора. Този наивен норвежец не разбира и думата „лицемерие“, не е в състояние да разбере как някой говори гръмки лозунги, а в действителност зад паравана се крие друго, за което не се говори. Слизал е и до Мъгливия Албион няколко пъти, както и из Европа е обикалял, но най-вече с раница на гърба си. Ейнар с тази своя раница е обиколил цял свят, но като турист. А днес Ейнар е попаднал пред Пазарджишкия затвор, за да се запознае как ги стигаме норвежците. Не му се говори как е стигнал до там, но има нещо гнило в Дания.
- Beklager, Bekklager! (Извинете, това е „извинете“ на Норвежки, а аз ще продължа на български, за да ви е по-лесно) - Извинете, извинете, това не България, невъзможно е да България, България е от 15 години в ЕС, това навярно Сибир, навярно объркал самолет и влак?!? - невъзможно мислеше си Ейнар, такова е невъзможно хора живеят и работят. - Къде сме?
Така изглежда затвор в Норвегия.
- Колега, елате на сянка да не слънчасате, елате, скрийте се под дървото, напекло ви е по-силно слънцето - чу тих глас Ейнар на английски.
Под едно дърво, до една мрежеста ограда група журналисти се бе скрила от слънцето с група бивши затворници, семейства на затворници и затворници, връщащи се от отпуска. Ейнар не можеше да повярва, всички журналисти бяха принудени да чакат на слънце при 30 градуса 30 минути, заедно с други хора. А в същото време в затвора влизаха важни гости, излизаха, посрещаха ги, радваха им се, а журналистите, а четвъртата власт?…
- Това няма никъде по света, как възможно, журналисти заедно със затворници, последни, а какви по-важни гости има от нас? - не проумяваше Ейнар, обливайки се с вода от бутилката си, която закачи отново на раницата.
- Колега, на 112 място сме… - с пресъхнала, напукана уста от слънцето му отговори журналист - Извинявай, може ли от водата ти, която виси от раницата. Работя за 250 евра на месец, още толкова от допълнителна работа си докарвам, самотен баща съм, с дете, куче и две котки, това е действителността.
250 евра на месец - не, тези хора много лъжат. 250 евра на ден, за два, но за месец, журналисти, не, не, има нещо в Дания. Ейнар не можеше да повярва къде е попаднал. Но той не знаеше, че имаше и медийно правилно отразяване на норвежките му пари. Започна да се заоглежда за скрити камери. Не може да е истина това, навярно шоу, изненада. Сега ще се окаже, че това е декор за кино от стар филм, от времето на войните на Наполеон. Всички ще се окажат актьори и ще има смях… Да, ама не, както би му казал един български журналист… Загубил си се в паралелна реалност, друже.
Друг затвор в капиталистическа Норвегия
Всички журналисти влизат вътре под строй, няма радост, няма усмивки, под строй, менторски ги нареждат в един ъгъл, за 10 минути въпроси.
- Ама как, не трябваше ли първо разгледа сграда, погледа представяне, видя вътре какво има, после коктейл, хапване и въпроси?
Никой вече не го слуша, някакъв мъж говори, монолог, разказва навярно приказка и се дразни, че го смущават. Ейнар, чел за такива хора, които обичат говори, но не обича разговаря, въпрос лошо, води до истина. Този мъж говори ли, говори, текст, други трябва да записват негова диктовка, сигурно за пред важни гости демонстрация, че някой нещо пита, но ние чужденци много глупави, вярва на всичко. А от първи ред услужливи въпроси, като в соцучилище, за който Ейнар много чел, а и слушал. Да, на мъж мъчно за едно време, когато всичко имало, държава казвала и купувала, а дошли 90-те и всичко развалило се заради някакъв курс на валута. Това много странна икономическа теория. Да, Ейнар записва и слуша, не пита, страхуват го. Някаква журналистка пита въпрос за икономика, пак комунизъм хубав и пак лоши 90-те, сега всичко хубаво, обществени поръчки, това като държава казва кое как и кой, навярно. Ейнар пак не разбира къде Норвегия харчи свои пари и защо? Въпреки че дали само 40 милиона, а на Бразилия, Индонезия, Хондурас и още няколко страни Норвегия давала по милиард, да, Ейнар започва разбира. Ние даваме, тук строят 60-те, минал век, с капиталистически пари комунизъм иска човекът, странно. В Норвегия имаме общи пари, фонд, ние умножаваме, ставаме по-богати, социализмът е и бизнес, всички заедно инвестира в цял свят, помага, а тук хора диктуват, всички други послушни. Тук нас наричат партньори в харчене на наши пари. Човек говорещ - мъчно му за кабинети трудово обучение, за добри стари времена, затова реставрирал. Ейнар не разбира, това може би Сибир. Някой казва, че друг важен човек искал затворници работят на поле, безплатно, задето ги хранят, а не разстрелват, много странно, точно като в Сибир. Но какво е този кабинет - трудово обучение?...
Това е сервиз за коли в Норвежки затвор. На първо място получават изключително ценни трудови умения, на второ място цените са по-ниски от на нормалните сервизи в Норвегия, което му дава много клиенти, на трето място носи допълнителен приход за затвора и за служителите му. Но Ейнар не разбира, че в България на човек, който говори и иска само да го слушат, му е мъчно за 60-те, защото тогава държава - това е бездънна каца, която само дава и плаща, а всеки получил местенце и бюрце, само взима и взима, държавна поръчка в общи линии. Ейнар няма да разбере защо някои хора се възхищават на китайския авторитаризъм и масовите разстрели на лишени от свобода. Ейнар не знае стара българска поговорка от 60-те: „Учи мама да не работиш“ - няма как да я разбере.
10 минути с говорещ човек свършили, Ейнар свободен с други журналисти от група да отидат да слушат представяне. Но ядене от страни, а за журналисти нищо няма да ги покани, те в ъгъл, в който журналисти пушат като наказани, пак на слънце, после сушат откриване, бързо, бързо. Човек и нова жена говорят, пред важна публика, пак за доброто старо време. Всички радостни. Ейнар не разбира, ако така хубаво, защо много милион Българи живеят в европейски страни, а не в такива страни от едно време, нали много хубави. Хора социални работници в затвор, облечени в костюми от много старо времена, странно за Ейнар. Навярно ще бъде нещо старо тук. Ейнар не разбира как някой може иска живее в далечно минало? Други няколко хора, работещи в затвор, с униформа, гледат от далече софра (научил тази дума), но те даже по-лоши от журналисти, не дали да припарят близо до важни хора и кюфтета. Има и трима затворник, отстрани, пак далече от страни. Тях довели да ги показват, само да ги показват. Никой не припарва до норвежките кюфтета и до важни гости.
Това е образователният център на затвора в Сторстом, Дания. Съвместява арт пространство, а датските братя за Ейнар не така напредничави като норвежци.
Някакво момиче от журналисти й стана лошо от слънце, седна и се хвана за глава, никой нула внимание, странно много тук. Никой не се интересува какво с нея…. И после няма журналисти вече, изчезнали всички. Странно, защо не останали на коктейл с важни гости журналисти, нищо не хапнали. Много странно, само Ейнар си хапва от всичко и кафе си прави, а хора го гледат странно. Явно тук традиция - журналист, нещо много лошо и само записващо това което важни хора му кажат. Чака, влиза, пише какво му каже началник, излиза. Това и в Африка не виждал Ейнар, а там и силно слънце има, и журналисти има.
Това е център в Норвегия за затворници, религиозен и образователен.
Ейнар влиза в център - боядисани бараки. Вътре бюра, дограма, бюра, портрети някакви хора и чинове. Има и зала с ринг (някой началник в детство обичал бокс навярно), велометър и нещо друго. Ейнар виждал това в някакъв стар филм за комсомол.
Сега Ейнар разбира всичко, затова на хора мъчно старо време, затова бият някакви страни звънци, затова тези странни дрехи, някакви хлябове, мед, сол и социални работници, 21-ви век в носии на баби от полето… мъчно им е за свое детство, за някога много отдавна. Ейнар излиза вън на коктейл, много хубав и красив коктейл, с палатки под наем. Ейнар разглежда, има същата такава от Амазон, за 120 евро, навярно по-евтино наема. Запознава се хора от фирма за храна от София, хубави сладки, кроасани, сокове, вино, много, много и много кебапчета, всичко от пари Норвегия навярно. Всички вече приятел, само защо избягал всички журналист? Ейнар отказал се да влиза в затвор, килии не иска вече, иска в къщи.
Килия в затвор в Германия.