„Светът ни от времето на Втората Световна Война живееше в система базирана на разумните обяснения и рационалното оценяване на света около нас. Проблема е в че тази система позволи много хора да бъдат свръх образовани и супер богати, без да знаят как да решават проблеми!“ казва Алекс Карп, основателят на една от най-влиятелни ИТ компании- Палантир Технологии в интервю за CNBC в края на Май, 2022 „Това е и причината да не можем да преценим опасността от Ядрена Война (края на света).
(Алекс Карп, създател на ИТ гиганта Палантир – името идва от топката във Властелина на Пръстените, която вижда да невидими неща.)
„Моите прогнози за Ядрен Апокалипсис са между 20-30%, докато всички останали дават под 1%. Много нации в един момент ще трябва да осъзнаят, че те не са недосегаеми, както се смяташе досега. Главният урок, който всяка голяма страна може да извлече от конфликта в Украйна и новата реалност е Holy Shit (мам** му ста**)!“
(Един от бащите на съвременната дипломация в края на май, 2022 призоваваше за преговори и балансиране на конфронтацията на Световния Икономически Форум в Давос. )
Световната система след Втората Световна Война бе Социализъм (Society– Общество) в неговите различни проявления. Двете световни войни принудиха човечеството да търси хуманистки модели на справедливо и толерантно съжителство. СССР, Китай и сие развиха подобрена и с доста по-хуманно лице версия на национал-социализма. Европа разви една мека форма на социализъм с много грижа за хората, с доза вина, компенсираща ужасите и варварствата от двете световни воини. САЩ и Голямата Сделка след Великата Депресия преплетоха социализма с капитализма. Един доста по-предвидим и разумен капитализъм измести хаотичните индивидуалистични титани от началото на 20-ти век. Но това стана за сметка на създаването на свръх държави (а не свръх общества) невиждани в човешката история. Дори и ЕС – създаден на базата на взаимопомощ и алтруизъм между различните, със своята огромната тромава администрация и изключително демократични принципи, доказа че в моменти на кризи – имигрантска, КОВИД и Украйна е напълно нефункционален. Да не говорим, че членове като Унгария (корумпиран тоталитаризъм и анти-толерантна риторика), Полша (погазване на върховенството на закона за сметка на националните закони) и България (корупция и незачитане на общите интереси за сметка на своите), успяха да докажат, че принципите на единство, равенство и справедливост основани на разумна аргументация и толерантност, за съжаление, не могат да съществуват в общество крепящо се на администрация и бюрокрация, а не на принципите на обединение. Всички тези фактори допринесоха да създадем една дипломация и международни отношения в началото на 21-ви век, които да наподобяват неадекватен провинциален учител сред разглезени пионерчета.
Какво унищожи Соца
(Уилям Боинг, дете на имигранти, баща дървар в горите около Мичиган, от Германия в САЩ, създател на компанията Боинг.)
Това от което се лишихме бяха ярките характери и индивидуалности. Да поговорим за Либерализма и Капитализма, донякъде необосновано отричани след Великата Депресия. Както и изключително странно/удобно интерпретиран в Постсъветското пространство. Бащата на модерната макроикономика и социалния либерализъм – Джон Мейнард Кейнс бе казал за капитализма „че е вярата в това че най-грешните от нас, могат да направят много грешни неща, за да постигнем най-доброто за всички“. Бащите на капитализма са противоречиви хора, Хенри Форд и Андрю Карнеги например са визионери, които тръгват от нулата, незачитащи никакви административни правила, те успяват да създадат индустриални (търговски и финансови) империи, променили света, в който живеем. Като същевременно полагат изключителни грижи за обществото около тях, поради простата причина, че не са очаквали и искали това да го направи държавата. Такива хора полагат основите на „държавата“, която е трябвало да защитава индивидуализма, личната собственост и инициатива, свободният пазар и свободната търговия, както и върховенството на закона. Една порода хора, унищожени целенасочено и системно от соца и неговите легиони от държавни служители. Но порода, от която имаме крещяща нужда в едни толкова объркани времена в следствие на тези милиони бездушни чиновници.
Нерационалното – Пари и Бизнес
„ Богатството и бедността са в манталитета, в съзнанието, в светоусещането… За парите няма да научите нищо в училище, защото там се подготвят работници, служители, специалисти, но не и хора правещи пари. Въпреки че баща ми беше учител, те са хора лишени от етика и морал, защото ни учат на безполезни неща, на неща, които никога не са преживели, не знаят нищо за тях или дори да знаят осъзнават, че са безполезни. И всичко това те го правят, за да получат заплатата си накрая на месеца. А мисълта за заплата е най-вредното нещо, което можете да причините във възпитанието на някого…“
Това са думите на един от най-големите проповедници на капитализма – хавайският писател Робърт Кийосаки. Автор на книга „Богат татко, беден татко“.
Да възпиташ капиталист
(Уолтър Крайслер – американски изобретател и предприемач, от немски и холандски произход, основател на компанията Крайслер. Започва своят път като техник в железниците.)
„Една от най-старите идеи е да отидеш на училище, да си намериш работа, да работиш усилено, да спестиш пари. Когато говорим за огромната дупка, между 1-ят процент и останалите 99 процента от хората, не става въпрос само за пари, трябва да се дръпнеш настрани и да погледнеш голямата картина.“
„Във всеки от нас живее „бедния човек“, даже и във мен. Също така там се намира и „човекът от средната класа“, който иска сигурност, големия чек със заплатата на края на месеца. Но вътре в нас живее и богатият човек. Те всички са вътре в нас, но никой не говори за това, не ни преподават за това в училище. Това което ни учи образователната система е да си намерим работа и да получаваме заплата, тя не ни учи как да станем богати.“
„Когато говорим за Богатия и Бедния Татко, Богатият Татко отказа да ми плати. За него заплатата (чека за свършена работа) е едно от най-деструктивните неща, който можеш да получиш в живота си. В момента, в който получиш своят чек ти вече си работник. И това вече е светоусещане. Затова Богатият ми Татко, никога не ми плащаше. Което между другото, вбесяваше ужасно Бедния ми Татко, който бе държавен служител. „На хората трябва да се плаща! На хората трябва да се плаща!“ повтаряше той. Всъщност, Богатият ми Татко не казваше, че заплатата е нещо лошо, просто не искаше да ме учи да робувам на парите. От тогава е и моето кредо, че аз не искам заплата, не искам някой да се грижи за мен, камо ли държавата. Ако моето правителство не ме харесва, аз се местя в друга страна, където се нуждаят от предприемачи. Така че предприемачеството не е бизнес, това е начин на мислене, възприемане на света, способности и определени правила. Малкия бизнес не се движи по същите правила, както големият бизнес.“
(Бил Гейтс, чакащ на опашка за бургери в дрехи за около $100. Той е основател на компанията Майкрософт, притежава $92.5, напуска Харвард втората си година като бакалавър, не вижда смисъл да си губи времето. На Марк Зукърбърг, създателя на Facebook и 5-тият най-богат човек в света, както той казва са му трябвали 5 минути в университета, за да разбере че няма какво да прави там. Майкъл Дел напуска университета в Тексас на 19 година, първи курс- собственик на Dell и $20 милиарда. Стив Джобс, също на 19 се сбогува с университета да прави бизнес, създател на Apple. Еван Уилямс, който е в основата на HP и Google, създател е на Twitter, милиардер, син на фермери от Небраска, изкарал 3 семестъра в университета.)
„Баща ми беше високо образован човек, работещ в образователната система, докторска степен и т.н. Когато бях 9 годишен се прибрах в къщи и го питах: „Защо не учим за парите в училище?“, а той ми отговаряше, че просто не влиза в държавния образователен план. Държавата ни казва, какво можем и какво не можем да преподаваме. Аз продължавах с въпросите: „Нали ходим на училище, за да се научим да изкарваме пари?“. „Не“- отговаряше той – „там си да си намериш добра работа“. „Е, работата не е ли да изкарваме пари?“, питах аз. „Не, просто да си намериш работа. Отиди питай за парите бащата на твоя приятел, нашия съсед, той е предприемач“. „А какъв си ти?“ се чудех аз, „Аз съм просто служител. Служителят не трябва да знае нищо за парите, държавата или компанията се грижи за всичко, от което той има нужда.“
„Отидох при съседа и той обеща да ме научи какво означават парите, но при едно условие, че ще работя безплатно. Защото предприемачът работи без да му плащат. В момента, в който му платят, той се превръща в служител. Това което ме караше да запомня бе „никога да не искам заплата!“. А на това как да изкарам пари, ме провокираше, че това е вече нещото което трябва да разбера сам.“
„Начинът, по който ме учеше за парите бе като играехме монополи. През останалото време, докато пораствах, минах през всички звена на компанията му от чистач и момче за всичко до Маркетинга и Мениджмънта. Но през цялото време на чиракуването ми, той не ми плати нищо. Това което ми показа чрез играта бе, че тя е като истинския живот – четири зелени къщи и един голям червен хотел.“
„Когато бях на 19, вече учех в Ню Йорк, при едно от завръщанията ми в къщи, Богатият ми Татко, бе купил едно огромно парче земя на Wikiki Beach в Хавай. Когато отидете днес там, ще видите Hyatt Regency Hotel, който беше неговия хотел. Както в Монополито, той бавно, парче по парче събираше големият имот, за да се появи големият хотел на него. По късно го продаде за $800 милиона. Ето така аз научих за парите.“
(Германското семейство от турски произход- Углур Сахин Озлем Туреки, изобретили една от най- ефективните ваксини срещу Ковид, създатели на компанията BioNTech, станали милиардери благодарение на своето изобретение.)
„Имал съм много провали, хора са ме предавали, но това е добре, защото така ние растем. Това не те учат в училище, там те карат да се боиш от грешките си.“
„Аз бях беден, но това бе защото идвах от семейство с мироглед на бедни хора. Повечето хора днес, които страдат от финансови проблеми, страдат заради предубежденията си, които са ги формирали. Намери си работа, търси добра заплата, богатите са лоши – това е което ние научаваме в училище. Училището те учи да си работник или специалист, но не и какво означават да правиш пари.“
„Как Богатият ми Татко е станал толкова богат? Трябвало е да напусне училище, когато е бил на 13. Баща му е починал и той наследява малкия му бизнес, за който нямало кой да се грижи. Така че проклятието за него се превръща в благословия. Учителите които се появяват в живота му са неговият счетоводител, неговият агент за недвижимости, финансовият му брокер… Той получава истински учители. Защото за мен учителите в училище са фалшиви, лишени от етика. Те преподават неща, които никога самите те не са практикували, не са преживели. Защото бедността е в думите, а думите се превръщат в материя. Когато кажеш, че нещо не можеш да си го позволиш, не можеш да го имаш, не можеш да го постигнеш, тръгваш надолу, това е моментът на началото на провала. Бедните хора казват „не мога“, „нямам време“, „нямам пари“, защото това е извинение, бягство, защото това е най-лесният начин. Докато Богатият ми Татко питаше „Как да го направя?“, „Какво трябва да направя, за да имам повече време?“, „Как да си го позволя?“, „Защо да го правя това изобщо?“. Въпросите отварят съзнанието ни. Докато „не-то“ го затваря. И ти се превръщаш в това което казваш.“
Рационално, Тоталитарно или това което ни даде Соца
(Джордан Петерсо е Канадски психолог и писател, споделящ консервативни възгледи, който е определян за най-влиятелния лектор във света. )
Днес лявото е истерично кресливо, тропа с крак, размахва юмрук, винаги е право, винаги за всичко е виновен някой друг, иска много, не дава нищо от себе си, само от бюджета, то е пазител на истината, на добротата, на, на, на… Относно примамливото ляво, което лесно кореспондира с младите хора интересно разказва Джордан Петерсон: „Хората са невероятно невежи относно историята, имам предвид и самия себе си. Аз познавам само някои бегли фрагменти от историята на 20-ти век. А това което младите хора знаят за историята на 20-ти век е почти 0. Още повече за историята на формирането на радикалното ляво. Как да разберат, когато никога никой не им е разказвал. Така че е изключително лесно да бъдат въвлечени в идеи например за социализма, защото тези идеи проникват дълбоко, мотивирайки го на базата на основни инстинкти като състрадание. По този начин, политическото послание остава дълбоко заровено в подсъзнанието им. Днес ние имаме проблем с комуникацията, живеем във време когато свободен и интелектуален разговор е почти невъзможен, дори и в университетите. Където интелектуална борба в момента, много по-сериозна от политическата. Там младите хора не ги учат относно отговорностите, те нямат никакво разбиране за тях, те не знаят да губят и да приемат поражения. Важното е да разберем, че дори на Дявола трябва да платим това което дължим.“
Това е важно послание, защото касае хората, които ни управляват днес, продуктът на няколко поколения възпитание след Втората Световна Война.
„Животът е несправедлив, но за това винаги е виновен някой друг, защото вие сте центърът на света. Не си задавайте въпроси, не търсете отговорите в себе си, не се обвинявайте за нищо, все пак трябва да бъдем позитивни и да прожектираме само позитивни картини, а вселената ще ни го даде, ако правилно си го поискаме.“ Да ви звучи познато, това не е лява политическа платформа, това е как почти всички ние обикновените хора възпитаваме децата си. Вашето дете винаги е право, вашето дете е най- най- най във всичко, а вие сте готови да му дадете всичко, което вие не сте получили в живота. А вие може да тънете в мизерия, да се лишавате от всичко, да взимате заем след заем, досущ като една лява държава, нали? А ако все пак някой започне да си задава малко повече въпроси, има бързи и приятни отговори – виновни са богатите, Запада, капиталистите, сатанистите, развратниците… а голямата държава може да се погрижи за всичко, дори и за това какво да мислиш.
Карл Маркс е един от бащите на разбирането, че държавата може да реши проблемите с неравенството. Според Карл Маркс и неговата комунистическа библия Комунистическият Манифест, собствеността не съществува въобще, държавна или частна. Финансовият сектор липсва в пазарната си форма, защото богатствата са разпределени между гражданите по равно и според индивидуалните им нужди. Според него постоянното образование, преквалификация е в основата на комунистическата система. Според бащата на анти-капитализма, когато промениш материалната среда около човека, променяш самия човек. Комунизмът в своята същност е материалистичен и изключително рационален, лишен от емоции и сантименти. Това е атеистична интелектуална система, която отрича духовното израстване на човек, всичко започва и свършва с образованието подготвящо работници за държавата. Всичко е сведено до рационална причинно-следствена връзка и рационално обяснение на заобикалящия ни свят. Духовното и абстрактното, като такива не съществуват. Пазарът е заменен от трудещи се и преразпределение. Дори да вземем изкуството – не е възможност да изкараме пред публика лични емоции и преживявания. Изкуството служи на държавния пропаганден апарат, срещу съответно заплащане и финансиране – точка. Всички работят в комунизма, както и всички мечтаят за по-добра работа и за повече привилегии от системата, която се грижи за преразпределението на материалните богатства.
(Ким Чен Ун – лидера на Севернокорейската Комунистическа Партия – учи в Берн, Швейцария. В детството си е голям фен на Чикаго Булс, компютърните игри и Джеки Чан. Ким е пословичен с многобройните си служебни любовници. Северна Корея е изключително бедна страна, в която 99.9% от хората никога не са я напускали, камо ли са си мечтали да учат в ултра скъпите училища на Швейцария. Минималната заплата в Северна Корея в момента е 36 Евро.)
Да възпиташ Социалист
Около нас в Постсъветския блок виждаме едно объркано общество, страдащо от би- полярно разбиране за функцията на парите, а и на финансовия сектор като цяло. Хора желаещи да живеят като Соц номенклатура, но със възможностите, които им предоставя Западния Свят в неговата капиталистическа същност. Само ще приведа изключително простия пример с премиера на България – Кирил Петков (който въпреки дълбоките корени на семейството си в БКП, учи и живее доста време в Канада) и премиерът на Канада Джъстин Трудо и къде се учат техните деца. На премиера на България, децата се учат в изключително скъпи частни училища от Ню Йорк до не по-малко евтини частни колежи в София, България. Докато всичките деца на премиера на Канада се учат в държавни училища, все пак в Канада Трудо управлява обществени средства и трябва лично да изпита качеството на образователната система без значение дали тя ще е основна, средна или висша. Дотук със сравненията на база морал, етика и разбиране за пари. Всички останали сравнения и асоциации на българския елит със Северна Америка са безпочвени, защото да не забравяме, че и децата на китайската, руската, иранската и Северно корейската номенклатура се учат и подготвя в най-скъпите учебни заведения зад океана, все пак за соц елитите образованието и престижните дипломи са култ.
(Оля Лужкова, дъщеря на бившия руски обществен служител – кмета на Москва Юри Лужков, който след мандата си като кмет се оказа милиардер, в долари разбира се. Оля учи в Лондон и живее в Ню Йорк, където има няколко ресторанта. Един от ресторантите е в хотела на майка ù Елена Бтурина – Grand Tirolia. В Москва, в обществения сектор, минималната заплата от 1-ви Януари 2022 година е 166 евро (по закон 40% от средната), на половина от България.)
Виждаме как хора в бившето соц пространство занимаващи се с бизнес, хаотично възпитават децата си в консуматорски и същевременно бюрократични ценности. Като дори не очакват това поколение след тях да продължи техния бизнес, но се стремят същите тези деца да получават всичко на златни подноси, без чувство за отговорност и с арогантното усещане за безнаказаност. Ако родителите са достатъчно успели, наследниците се лансират в политиката (която се смята, а и си е върха на номенклатурата), ако не успеят да бъдат изпратени в чужбина. А парите се харчат с пълни шепи, все пак за всичко хубаво и лошо е виновна държавата, разбира се и „ливадите“ от ЕС (както обича да казва една моя позната преподавателка от СУ, по креативно писане). Така че ако има възможност се харчи като за последно, защото не е в наши ръце кога ще свършат бюджетните пари.
(В Китай имаме една изключително бързо растяща класа на супер богати, членове на Китайската Комунистическа Партия, чиито наследници са поклонници на бързите скорости, скъпите коли, въобще на всичко скъпо. Снимката е от BBC, статия разказваща за наследниците на Китайския елит в САЩ. В САЩ минималното заплащане на час е $7.25, в Китай минималното заплащане на час е $0.16. В Китай заплащането е на час, както и в останалия цивилизован свят. Заплащането измервано на месец е един от най- характерните белези на Соца. )
А за какво мечтаем в Постсъветския блок средният човек? Според DW българската мечта е да работиш в чужбина или децата да учат в чужбина, според други е да сме Швейцария на Балканите или поне на 3 морета. Има такива, които мечтаят за силна ръка горе в управлението, да върне стария ред и дисциплина. Но реалността ни е западна, от телефона през телевизора, компютъра, та дори и забавленията. Докато подкрепяме Путин в Украйна или се възмущаваме ако не на украинските имигранти то поне на циганизацията и чалгализацията, които ни заливат, ядосваме се на Западната толерантност, която ни налагат, не искаме мулти културизма и глобализма и въпреки всичко искаме да изпратим децата ни да учат в Холандия, Англия и САЩ. Искаме си българското, радеем за него, говорим в лозунги за Левски и Ботев, но в същото време 4 милиона от нас всяка година са в Гърция, неспирайки да ругаят родния туризъм и условия. Средния човек, както и номенклатурата като цяло са раздирани от противоречия и търси начин да си обясни разумно, неразумните двойни стандарти и мерни единици. Средния човек, както и номенклатурата няма как да разбере как може да се говорят високопарни лозунги, да се демонстрира висок морал и патриотизъм, да се парадира с национални богатства и традиции, а да се постъпва по напълно противоположния начин в действителност. Това остава неразбираемо и за обикновените хора, които са принудени да живеят в едно противоречиво общество, в което думите нямат нищо общо с постъпките.
(Човекът на колелото е премиерът на Холандия – Марк Руте, който отива на работа. Причината в Холандия да има изградени 35 000 км велосипедни пътища, които в по-голямата си част свързват малките населени места са традиции от 19-ти век и прагматизъм. Традиция, която прави хората разумни и спестовни. Но основно е прагматизмът, подтикнат от отговорността и прозрачността при харченето на публични средства. Докато в България, министър председателя в момента на невиждана икономическа криза седна зад бронирана лимузина за над милион, в най-добрите традиции на Владимир Путин и съветския политически протокол. Докато в Холандия правят изследвания, за да покажат че популяризирането на велосипедите спасява 6000 живота на година, в България началника на СДВР Тенчо Тенев в началото на юни 2022 година заявява, че на територията само на София са заснемат между 1000 и 1500 нарушения на ден. Мисля че всяко сравнение със Западна Европа е напълно безпочвено!)
Голямата трагедия за Постсъветското пространство бе, че бизнесът не започна своето естествено развитие и нямаше как да възпитаме приемственост в поколенията след това. Тези които в началото на 90-те тръгнаха да извървят пътя на своите западни събратя, бяха унищожени в зародиш. А бизнесът напълно попадна в ръцете на хора, които десетилетия бяха ръководили една друга система. За тях парите бяха същото като заплатата и привилегиите от времето на Комунизма. Държавата не беше естествения контрапункт на свободния човек, а мястото от което те идваха, място което им даваше, гарантираше и пазеше бизнесите. Бизнесите се превърнаха в своеобразно продължение на държавния апарат, но този път с почти никакъв контрол и отговорности. Въпросът е че капитализъм не може да съществува без духовно (не сляпото-канонично, което е даже по-вредно от комунизма) и абстрактно. Тази духовна нишка е елементът между поколения, традиции, семейство и възпитание (морал и етика), което не може да се получи в никой университет, от никой учител работещ за заплата! Големият въпрос е че неочаквано и изневиделица дойде времето, в което или трябва да се адаптираме или… А адаптацията е ключа към съществуването ни в новия свят който е на хоризонта, а тя изисква пълна и откровена ревизия на Соц модела до сега.
„24 февруари (2022 г.) е началото на ново летоброене в Европа. След тази дата Светът никога няма да бъде същият“, каза германският канцлер Олаф Шолц три дни след началото на руската инвазия в Украйна. Светът никога няма да бъде същия. Германия, която до сега бе икономическия двигател в ЕС в началото на юни заяви, че започва да създава най-голямата армия в Европа. Не европейска, а собствена. Ние го поискахме, ние го получаваме…