Лондон и Великобритания са в траур, навсякъде по улиците, магазините, кафета, ресторанти в очите на поданиците, всеки както може отдава почит на Нейно Величество Елизабет II. След Нейно Величество Виктория, която си замина заедно с повече от успешната Викторианска Епоха за Великобритания през 1901 (управлява от 1837 до 1901), на смяна през 20-ти век застъпи на служба най-дълго управлявалия монарх, нейната пра-внучка Елизабет II (Родена 21-ви април, 1926 год. и управлявала от 6-ти Февруари 1952 до 8-ми Септември 2022). Докато Великобритания скърби за смъртта на най-дългогодишния си монарх в Лондон вече тече трескава подготовка за това, което се очертава да бъде едно от най-големите събития на Века.
Събитието на Века
Това ще бъде погребение като никое друго, поради ред причини. Започвайки от мащабите, очакват се почти милион да бъдат на погребалната церемония и още милиард пред телевизорите. И преди е имало големи държавни погребения – на американски президенти, на Нелсън Мандела и други, но просто кралицата беше най-известният човек в света и в резултат на това ще има невиждан списък на присъстващите. Както и факта, че големите погребения са важни моменти за световната дипломация, които съчетават траура с неизбежни възможности за двустранни и многостранни срещи. А моментът на световната сцена е безпрецедентен в следствие на КОВИД и икономическата криза, както и войната започната от Русия.
Почти всяка държава ще се постарае да бъде представена. Стотици настоящи и бивши държавни и правителствени ръководители ще се присъединят към десетки други високопоставени лица, които ще пристигнат във Великобритания в Понеделник, 19-ти Септември за погребението на Кралица Елизабет II.
Лидери, сред които президентът на САЩ Джо Байдън, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателят на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, както и съпругата на Президента на Украйна Зеленски. Вероятно на погребението ще присъстват и японският император Нарухито, който може да пътува заедно с императрица Масако и министър-председателя Фумио Кишида, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, френският президент Еманюел Макрон и много други. Испания вероятно ще бъде представена от крал Фелипе VI, който има кръвни връзки с британското кралско семейство, датиращи от XIX век. Ще пътуват и членове на други европейски кралски семейства, включително от Белгия, Дания, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Ще има делегация от Китай, на която и е ограничен достъпа до ковчега на кралицата. Поканени са Северна Корея и Иран на дипломатическо ниво. Единствено сред непоканените и неприсъстващите ще бъдат Русия (въпреки че Путин пръв от всички световни лидери звъни в Бъкингамския Дворец, за да изкаже съболезнованията си и да пожелае да присъства), Венецуела, Беларус, Мианмар, Афганистан и Сирия. Между впрочем, важно е да се отбележи и наскорошното погребение на Горбачов, човекът епоха за Русия, който за малко да успее да ги направи част от целия свят. Да сте чували нещо за него, освен че европейския аутсайдер Орбан бе там?
Нашата роля в Глобалния Свят
Днес на фона на международната скръб, ще поговорим за нашата роля в този свят, защото сме поставени пред два много важни избора в навечерието на нашите парламентарни избори през октомври. Можем да заемем про-Путинска, националистическа позиция, като заявим желанието си да се отделим от останалия свят, прокламирайки „България за Българите, България над Всички и ние сме си достатъчни“ и да си пожелаем новото освобождение този път от Европейското Робство, от Американското НАТО и тяхното Иго, и Финансовия Гнет на Соросоиди, Банки и Финансисти. Или да осъзнаем, че вече сме част от големия свят и Европейско семейство, в което цивилизационните правила са съвсем различни от това което ни се е натресло повече от осемдесет години. Да се отърсим от идеологическата ни отровна тежест и да започнем да живеем свободно, като всички останали.
Но нека да поговорим за Кралицата на Великобритания, монархията и това какви са емоциите ни в България. Моето лично мнение е че имаме много поводи за скръб…
Бих искал да подчертая, че всички снимки по-надолу, рекламите, печата, рекламното пространството не са държавни разходи, не са платени от никого, това са прозорците на хората, на дребния и средния бизнес в Англия, които лично и доброволно изразяват това което чувстват. В това няма да откриете обвързаности, ресто, шуреи и баджанаци… Това не е част от мулти милиона бюджетна траурна програма, това е част от едно общество. Това също така не е част от някой Ленински или Сталински Съботник, пионерска инициатива или партийна директива, не са част от национал социалистическа програма, от организираните манифестации и бригади, това няма нищо общо със партийните соц инженери от Китай или апаратчиците на Кремъл. Всичко това е израз на свободна воля на свободни хора, а не на колективно, масово, фашистко съзнание.
Човешките Права и Жената
Малка откровена справка, дори и да звучи като шега. В България ние все още слагаме „Човек“ в мъжки род, а „Жена“ е и жена и майка, и домакиня, и любовница, и работник, и… Друг е въпросът, че мъжът като човек, може да прави с жената каквото си поиска и както си поиска. Статистиката говори, че официално всяка трета жена е жертва на насилие в България, а не официално всяка втора. В нашата историческа и народна памет, царе и диктатори колкото искаш, но почти никой не споменава и не помни не Кралици и Ръководители, защото такива няма, а дори и жените им не знаем. Някой да каже жената на Аспарух или на Борис, или на Тодор Живков? В последните 30 години, имахме един политически лидер – Корнелия Нинова, за добро или за зло на най-старата ни ляво-дясна партия. Или просто ни бе нужно паравано пред ПЕС, която бе под българско ръководство (Сергей Станишев) и ние с нещо все трябваше да се направим на Европейци. Навяващото тъга в случая е фактът, че повече от 200 години, Великобритания, както и всичките ù прилежащи територии, са под ръководството на жени. Заедно с Кралица Елизабет II (тук трябва да се добави и политикът Маргарет Тачър) си отива една цяла епоха, не само нейната, но и тази на Кралица Виктория, епоха през която те успяха да преобърнат мястото на жената в нашето общество. Жената, можеща да взима решения в къщи и в обществото, можеща да изразява и отстоява своята позиция, можеща да ръководи, да бъде лидер, да е модел за подражание. Жената, можеща да получава образование, най-високи позиции, можеща да бъде не само равна на мъжете, но и много повече.
Отиде си и една достолепна жена в преклонна възраст, за която скърби целия свят. Докато у нас знаем какво се случва с възрастните хора, какво е отношението ни към тях. Знаем отношението на елита ни, който ги ползва единствено като електорат, с обещания за поредното увеличение на мизерната пенсия, а те достолепните се вият на километрични опашки пред пощите да си получат пенсиите и да спестят левче за едно кисело мляко. Докато в задния ни двор, в болниците ни, по старческите домове умират възрастни хора поголовно, същия този елит усвоява милиони, от същите тези западни монархии. Не ви ли се иска в такъв момент да повярвате в Бог, в онзи Старозаветния?
Но да се върнем на Феминизма, който незнайно защо го разбрахме така материалистично-плътски. Вложихме във феминизма разголените задници, гърди и напомпаните джуки… за другарите шефове. Допреди тези две Кралици-епохи, най-вече в Европейската история кралицата служеше на краля си, като основната и дейност бе да бъде обект, материал, биологичен и безмълвен, да ражда наследници, да се грижи за къщата и домочадието и да прави краля щастлив, сексуално. Модел които е отражение на цялото общество. Все пак ако погледнем в една Русия днес (смело загърбила всичко прогресивно), какво се случва с жените, любовниците и дъщерите на властимащите чиновници, ще разберем, че все още някои общества са далеч в средновековието. Елизабет и Виктория показаха, че едни жени могат да разбият всички рамки и стереотипи, че жената не е само обект на сексуални нагони и икономически функции. Преди тях, жените се даваха за зестри, разбира се с или за парче земя (не че не го правим и днес), смятаха се за придатък към войнстващите полу примати наречени мъже ( „фатмаци“ тропащи по масата за ракия, водка или яхнали голи до кръста коне). Две кралици, които сложиха край на дивашкия феодализъм, през който жената бе стока, товар в повечето случаи по-евтина от едно магаре. Две кралици, които успяха да служат на всички в едно общо благоденствие (Commonwealth) и ни пренесоха в едно малко по-равнопоставено и цивилизовано общество.
Ползата от Монарсите
Изхождайки от идеологическите основи на материалния рационализъм (комунистическа, социалистическа, нацистка, атеистична, анти духовна и така наречени идеологии), нещата в науката и живота трябва да имат рационално обяснение, а за действията и постъпките ни трябва да се търси и намира рационално разумна логическа връзка. Та така и със скръбта, трябва да знаем и да има защо да ни е мъчно. Както казваше Баш Майсторът с една от безсмъртните си максими „Шамар да е, аванта да е!“. Монархиите са щедри и наивни, факт! И както казваше един реален (съвременен) корифеи-професор, възпитател, литературовед и специалист по Нобелови Лауреати – „Западняците са ливади.“ Наивни овце, които ние тарикатите можем да стрижем.
Така че е нормално, дори бидейки български граждани да скърбим за всеки загубен монарх. Въпреки че един бивш бюджетен служител на музея в Добрич (след този трудов стаж, единствено и само работил като политик) с добро имотно състояние, наскоро незнайно защо се бе надигнал срещу неразумната чуждо-поклонническа скръб. Под уж патриотичните лозунги „България е за Българите“, незнайно защо се пропуска че Евро Фондовете са за крадене, рублите също… Между другото, „новите ни фашисти“, всички са бюджетни служители, за разлика от оригиналните форми на фашизъм и национал социализъм. Но общото между различните проявления на нацизма е че винаги ненавижда монархията, както и индивидуалната свобода, като обикновено се прикрива зад клишета (за работническата класа, неоправданите и т.н.) и теории на конспирациите (за ужасните елити, де факто прогнилия и развратен Запада, които пият кръв, ваксинират, чипират, пръскат, педофилстват, джендърстват и т.н.). За справка, само няколко дни назад Пазарджишкият музей получи от едни други скандинавски кралства около Един Милион Лева за да направи изложба – да Изложба за един милион лева и да ни върне нас гражданите на Пазарджик в музея, да ни запознае с историята ни. Разбира се, с такъв космически бюджет трябва да е по Европейски, отворено, без да насажда омраза и вражда, без да повтаряме соц пропагандата, а да се превърнем в модерни граждани на Обединена Европа. Както подобна колосална сума от същите кралства получи и Пазарджишкият затвор, за да измаже една барака и да си премести бюрата вътре… Така че без тези „ливади“ (западняците), техните монарси и техните безумни траншове и нашите по-безумни харчове, що за свят ни чака?
И още за Файдата
Логиката казва също, че много от нас живеят и работят в Англия и други Западни страни. Пращат милиарди всяка година в България. Крепят лодката наречена българска икономика с къщи, апартаменти, ремонти, пари на близки и роднини и за заплати на нашите бюджетници. Въпреки че не на всички им харесва и Запада, и Кралицата… и проповядват анти- капиталистически национал социализъм, факт е че на всички им харесват парите и начина на живот на Запад. Така че има защо да им е мъчно. И на никой от тези над три милиона имигранти, не му се иска да отиде в Коми или Дагестан например. Както и на същите наши местни елити, къщите им са на Запад къде по-близко, къде по-далеч, но на Запад. Децата, ако са успели да усвоят повечко, също се изучват на Запад, та дори един началник на КАТ в Хасково, може да изучи детето си в Харвард и то да стане финансов министър, благодарение на дипломата си. Това е невероятно емоционално постижение за силата на човешките възможности, все пак!
А какво е това животно наречено Монарх?
Моето обяснение е много просто, продиктувано от здравия разум. Просто монархът е като манекен, но не от онези озъбените с бели ризи без вратовръзки, говорещи глупости. Просто казано, той е и човек, и икона. Живият модел, на това какво можем да бъдем, в отношението ни към хората, към обществото в семейството си с роднините си. Но при това, примесено с традиции и ценности, предавани и рафинирани хилядолетия. Разбирам че е трудно разбираемо на фона на големите пребоядисвания на нашите ширини. Но това е живата икона, демонстрацията на качествата, в повечето случаи недостижими, но такива които можем да култивираме. Това не е като да се кланяш и вееш икони, а да живееш и постъпваш като скот. Звучи малко объркано за нашите ширини, където сме свикнали иконите да са строги, канонични и по стените, най-вече на кабинетите, както и кухите фрази които повтаряме и лепим наляво и надясно. А баш майсторите ни, о да, те са свинари (по Оруел), все пак частникът с парите няма какъв друг да е освен свинар.
Друг е въпросът, че ние очакваме някой да ни спуска и нарежда, дори и за добрата ни воля и лична инициатива. Затова и смятаме, че възпитанието започва и свършва в училището, университета и учителите, професорите са тези които ни учат какво и как трябва да бъде, те са нашите модели за подражание (преди да попаднем в истинския свят на шефа, началника и баш шефа), останали ни от едно друго време, в което училищата подготвяха кадри за тоталната система – гайки и винтчета, които трябваше да паснат в голямата машина наречена национална държава или национал социализъм. В тази машина за съжаление нямаше място за личности и индивиди изпълнени с душа, мечти, пориви и надежди, провали, прошки. В тоталната образователна система, която ни оценяваше, награждаваше, даваше кога истински кога фалшиви дипломи, тапии, сертификати, медали… вкарваше ни в състезания, редеше ни на стълбичките на победителите, докато отсееше отличниците и шампионите, цвета на нацията. Не зная защо в този момент ми идва в главата една класика от 90-те „Маргарит и Маргарита“ и онези партийни запои и това което се случваше на тях и след тях, по-точно това което се случваше с цвета, децата на тази нация. Може би защото „Маргарит и Маргарита“ се оказа не ревизионерски а визионерски филм, за това което последва. Е та това е обратното на монархията, достатъчно основание за тъга граничеща с депресия.
Защо не разбираме монархиите?
Трудно смилаемо е и същевременно жалко е нашето неразбиране на толкова не рационалното понятие свободна воля… Свикнали сме след като другарите, другарите учители подредиха отличниците, след като си получихме тапиите от пет копейки (бюджетни), онези с плановете и отчетите, специалистите и експертите (облечени прилежно в костюми от нашите пари), да ни разпределят в последствие и къде да живеем, какво да работим и разбира се как да живеем, колко те да ни направят заплатата и пенсията. Определено е трудно обяснима монархията за една планова национална държава на другарски кръгове, където вашия живот не е във вашите ръце, да разберем една Даяна и нейните свободни избори с живота ù. Другарите, за това са другари, да защитават тяхното от чуждото, да ни делят на нас и тях, ние и те. Как биха допуснали да бъде разбрано че принцът, който взе за своя съпруга разведена жена с дете, с друг, не другарския цвят на кожата. Трудно е, когато една система ни научи, че нищо не се прави от сърце и душа, не от лична воля, а от прагматичната колективна логика „шамар да е, аванта трябва да бъде“. Трудно е да разберем толкова емоционални и абстрактни понятия като индивид, монарх, човек в общество на „Другари“, задруги и колективи…
За страха от Монархията?
На първо място е разумно обоснования страх, все пак знаем какви ги е вършила народната власт след 44-та. Друг е въпросът, че монархиите са пълна противоположност на онази наша система, която се възпроизвежда и възпроизвежда поколение след поколение. Как бившият служител на музея в Добрич, извършващ дейност само срещу заплата или заплащане (понякога в копейки), или духовния му брат от Канада (все пак имат един политически-баща, президент) с усмивката на евтин амбулантен търговец, как те да разберат Монархията. Как те да разберат какво е това животно Монарх, който извършва действия без да е получил заплата, абсурд! Някой да прави неразумни неща в името на фикции, ценности, идеи, морал… лудост! А служителят се мотивира от заплатата, от семейството, от любовницата, от началника и от страх. А началникът от другия началник по-нагоре, а той от другия голям началник, докато от матрьошката не излезе зад гърба на всичките коленичели другарката Митрофанова в бяло сакценце…
Така че нека да поскърбим, за това което ни липсва, това което ни бе изкоренено… Има защо да ни е мъчно, дори и Великобритания да е далече…