Днес ще си поговорим с Президента Георги Първанов. Един изключително ерудиран и интелигентен общественик, историк, който определено е най-ключовият политик в съвременната ни история, с това че определи курса ни на развитие, както и цивилизационното бъдеще на България. Той представяше своята книга „Пътуване към паметта“ в ТракАрт – Пловдив, заобиколен от хилядолетната история на България. Впечатляващ бе и самият факт, че се намирахме на място, където 6000 години назад, са поставени първите камъни на най-старият град в Европа.
Това бе разговор, диалог, наслада за интелекта. С горчивина, специално внимание бе отделено на невъзможността на новата ни класа политици и управници да разговарят. Те просто не желаят да говорят, не могат, не искат, нямат нужда. Парламентаризмът е в най-ниската си точка. Диалогът липсва, като некомпетентността им е замаскирана зад агресия и език на омраза. Любопитно бе, че на разговора присъства и Пловдивският Митрополит Николай, за когото искам изразя възхищението си от начина, по който той умее да говори, да говори за ролята на духовността и морала и огромната нужда от разум, от който се нуждае обществото ни.
Г-н Президент, на мен ми е много интересно, историята по какъв начин я приемаме тук в България, защото Вашата книга е за паметта, доколко ние влагаме емоция в неяили доколко ние влагаме разбиране? Историята наука ли е или е емоция?
И едното и другото, без наука всяка емоция би била празна, куха. Но от друга страна, пък, псевдо академизма, голата многообразност няма да ни доведат до никъде, но моето впечатление е, че младите хора и разбира се младите по духот моето поколение, разбират добре историята и те се вдъхновяват от миналото много повече, отколкото от настоящето.
Тя служи за вдъхновяване или за разбиране, защото когато говорихте за история се пропускат например факти като финансова история, различен тип история… ние я приемаме от чисто емоционална гледна точка, дори когато говорим за Македония. Ние подхождаме емоционално, ние не подхождаме рационално. Вие сам казахте на представянето на книгата, че в един момент нещата изглеждат по този начин, че от братя ние се превръщаме във врагове.
Вижте, ето, това е примерът за начина, по който нещата се обръщат срещу историческата истина и поведението в Скопие, и поведението на някои наши псевдо патриоти ни води в тази посока. Нагнетява се напрежение, подпалват се съчките, огънят се разгаря … вместо да седнем и с аргументите на историята, аз твърдя че добре ги познавам и няма, от какво да се страхуваме и от двете страни на границата от историческите факти, да намерим перспективното решение, не само това, което временно ще успокои страстите. Но историята служи за поука, но не бива да се спекулира с нея и да я оставяме, както споменах тука, в миналото.
Добре а за политиката. Политиката, от какви хора трябва да се върши, защото ние в България имаме професия политик? Както и политиката наука ли е място за морал и за нещо повече?
Отново е необходимо и едното и другото. Ако влезеш неподготвен, не казвам неграмотен, макар че в политическия смисъл на думата има и такива хора, си обречен дълго време да я караш на една гола емоция и да катастрофираш. От друга страна не става без морал, аз имах един колега в ранните години, не е споменат в тази книга, но той казваше „който не разбира от политика говори за морал“. Не, аз съм от тази школа, която смята, че моралът е стълб в политиката на всеки добър, можеш и лидер, в крайна сметка.
А доказателство за безморалността ли е Вашата теза законфронтацията като способ да прикриеш некомпетентността си?
Да, това е изводът, че хора, които не могат се хващат за сопата и започват конфронтацията, започва тежката агресия, но това е наистина отсъствие на морал.
За българите в чужбина ми стане интересно, това което започнахте в началото за медиците в Либия и за отношението, за Вашето отношение. Аз съм живял дълго време в чужбина и затова го задавам този въпрос – личен е, кога обикновеният човек ще се почувства сигурен? Например, аз имам канадски и български паспорт и когато съм навънка ако имам проблем звъня в Канадското посолство или Канадското консулство, не бих се обърнал към българска институция. Имал съм проблеми, например в Англия, нашите институции навънка, нашите консулски отдели, посолства по принцип не работят. Кога обикновеният човек ще се почувства сигурен, защото в крайна сметка това е стъпката да се върнем обратно в България, защото когато ние видим, че нашите институции работят навънка, можем да се върнем и вътре, а те по принцип зад нас не стоят?
Вижте, тука има няколко нива на анализ на понятието „българи в чужбина“, но започвам от това, което Вие казвате. За съжаление, стана практика в чужбина като посланици и консули да се изпращат партийни кадри, доверени на лидерите, т.е. хора, които просто си получават някакъв доход от службицата и не ги интересува съдбата на сънародниците. А ние трябва да мислим за това, което един наш предшественик беше нарекъл сполучливо „Духовната Санстефанска България“, т.е. извън границите, онова което споява хората с единно национално самосъзнание, а да дам пример за онези, които са напуснали пределите на България, далеч преди Освобождението. Българите в Тараклия, Молдова или в Украйна – аз съм го разказал и в книгата, там в едно селско читалище, селото е с български произход, прекрасни български песни, говор, който е по-чист, по-мелодичен дори и от нашия и когато накрая запяха „Питат ли ме дей зората“, цялата зала стана на крака и всички се просълзихме. Тоест, там патриотичното, националното, родолюбивото е по-силно отколкото е тука при нас. Но за това трябва много системна работа и надявам се да няма такива назначения, които да обслужват една или друга партия или личност, ами да работят към националната линия.
Един въпрос, защото интервюто ще излиза в пазарджишка медия. За ролята на г-н Харалампиев, той ми е личен приятел, със случая с медиците, той им беше адвокат – Хари Харалампиев.
Да, да, досетих се, че за него става дума, но аз не мога да коментирам неговата роля, защото аз влязох в темата, когато той, пък, беше вече малко в страни, други бяха ключовите фигури. Но без съмнение е положил своите усиля. Аз не съм склонен да подценявам, напротив, даже онези които са критикувани публично – дипломати или юристи – аз съзирам зрънце в дейността на всеки, който е подпомогнал решаването на проблема, т.е. каузата.
Един въпрос за лявото. Кога в България лявото ще еволюира, в крайна сметка, аз се занимавам със социален бизнес от доста време, занимавал съм се в Англия, доста сполучливо. Това което виждам тука е, че в крайна сметка, всичко пак опира до държавата, до това, което Вие говорите, когато говорихме за чужбина, опира до назначения, до финансирания, до бюджет – нещо се прави ако има пари, ако се финансира. Например в Англия Кооперативите са едни от най-успешните форми на социално предприемачество, да започнем от тях, като малките обезлюдени райони. Кога в България ние ще имаме малко по-напреднало ляви идеи, които действително да работят?
Хващам се за Вашата теза за кооперативите. Някои разгромиха българските кооперативи с внушението, че те са комунистически продукти, а те съществуват от преди 120 години, даже и повече в България. И по модела, по които ги има сега в Англия, сега е сигурно много по-модерно, но смисълът в точно този. И ако ние не намерим начин да дадем мотивация, тласък на хората да се обединяват в търсенето на социални решения, само губим. Аз съм за засилена роля на държавата, когато става дума за тези които са безпомощни, бедни с увреждания и т.н. Но в същото време държавата трябва да стимулира младите, кадърните хора, сами да решават въпросите, дали с данъци, дали с някакви други поощрения, както е във Вашия случай. Но напишете го, изговорете го това, за да го чуят българските политици, които се ровят в не в сегашното минало, в далечното минало… Всъщност ако бях отишъл при Благоев, това щеше да бъде много добре, защото Благоевите идеи, те са приложими…
Да, те са доста по-напредничави от това, което виждаме в момента.
Те отиват малко по-назад във времето, но всъщност големият въпрос е, че Левицата цяла Европа е в криза, и Вие го знаете по-добре от мен. Виждате Германската социалдемокрация, че е изправена пред катастрофа. Пък даже, ако щете, и във Великобритания нещата не изглеждат толкова розово, въпреки надеждите, които имахме. Франция вече мъждука лявото… Трябва да излезе някой нов идеолог, не казвам нов Маркс, но впрочем Маркс изобщо…
Вие сам цитирахте Тони Блеър, неговото мнение за Левицата, че постоянно трябва да се променя, постоянно трябва да….
Да, Тони Блеър има и други много интересни идеи. Той, за времето си, реши проблемите на Левицата много убедително. Има една блестяща книга, която е преведена на български по мое настояване – „Пътуването“ или „Пътуване“ – която е много малък тираж, но Тони Блеър вече остана в историята. Сега трябва да се яви нов теоретик, нов лидер, който да поведе Левицата към „нови хоризонти“, казано най-банално.