Руският режим се приближава към изцяло затворена диктатура

Откакто се върна на поста си през януари, агресивната политика на американския президент Доналд Тръмп спрямо Русия бележи рязка промяна във външната политика на САЩ. Слагайки край на години на изолация на Кремъл, администрацията на Тръмп предложи редица отстъпки на руския президент Владимир Путин, което породи надежди сред някои западни наблюдатели, че САЩ може да успее да сложи край на войната в Украйна след повече от три години на сражения. Досега, въпреки че Русия проявява интерес към диалог с Тръмп, няма признаци, че е готова да прекрати военните си операции. Но дори и усилията на администрацията да успеят да доведат руското правителство до масата за преговори, пред постигането на мир стои много по-голямо препятствие: драматичната вътрешна еволюция на Русия от началото на войната.

Войната в Украйна е от ключово значение за легитимността на Путин и не му оставя рационален стимул да я прекрати доброволно. Поне от края на 2022 г. Кремъл представя войната в Украйна като „война с НАТО“, а конфронтацията със Запада се превърна в ключов елемент от идеологията на режима. За да се сложи наистина край на конфликта, вероятно ще е необходима промяна на режима в Москва, и то промяна, предизвикана от сили в Русия, които не извличат полза от войната и не са съюзници на Путин. Настоящите усилия на САЩ за подновяване на мирните преговори до голяма степен пренебрегват по-важния въпрос за дългосрочната стратегия спрямо Русия, както при Путин, така и след него.

Още преди 2022 г. характерът на режима на Путин се промени значително, след като Путин се отдалечи от Запада. В продължение на години Кремъл изграждаше ултраконсервативна, ревизионистка идеология, основана на антимодерни ценности. След 2012 г., когато Путин се върна на президентския пост, Кремъл започна да затяга контрола си над руските елити, да прегръща архаичен милитаризъм и да разширява репресиите срещу гражданското общество. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна и особено през последната година обаче тази еволюция стигна много по-далеч. Путин очакваше бърза и евтина победа, а не продължителна война; ситуацията го принуди да ускори преструктурирането на политическата, икономическата и социалната система на Русия, за да засили контрола си над нацията. Заедно с напредващата милитаризация на руската икономика, тези промени създадоха сериозни напрежения в рамките на режима.

Съединените щати игнорират тези вътрешни промени на свой риск. Вместо да се подготви за следвоенно бъдеще на подновени отношения със САЩ и Европа, Путин постави Русия на хлъзгав път на самоподхранващ се и вечен конфликт със Запада. Ако режимът успее да наложи волята си през следващите три до четири години, Русия може да достигне социално-политическо равновесие, което по-малко прилича на капиталистическа авторитарна държава с елити от частния сектор, а по-скоро на милитаризирана автокрация по севернокорейски модел. За Кремъл такова равновесие би могло да му помогне да устои дори на големи предизвикателства пред властта си, както направи Пхенян по време на опустошителната икономическа криза през 90-те години. Освен това, предвид големия размер и военната сила на Русия, този вид трансформация би могъл да представлява сериозна заплаха за глобалната сигурност.

Обаче опитът на Путин да преобразува руската държава създаде и нови уязвими места за режима. Руската икономика е в дълбок дисбаланс, като страната е изцяло зависима от приходите от петрол, за да поддържа свързаната с войната фискална експанзия. Особено в условията на спадащи световни цени на петрола, това прави руския бюджет особено уязвим от по-нататъшни санкции. Освен това, напрежението сред руските елити се засилва в резултат на усилията на Путин да отстрани съществуващите бизнес лидери, бюрократи и други лица в полза на лоялни към режима или поне на думи поддръжници на неговата идеология, като например ветерани от войната. За да попречи на Путин и неговия кръг да довършат тази трансформация, Западът ще трябва да се възползва от тези уязвими места. Но това ще изисква по-голям икономически и военен натиск върху Русия, като същевременно се изпращат сигнали и се предлагат стимули на потенциалните дисиденти сред елита – тези, които са най-засегнати от бързата и решителна трансформация на руското общество от Кремъл и които са потенциално способни да я спрат.

НЕУДОВЛЕТВОРЕНИ ЕЛИТИ

Политическите учени отдавна са идентифицирали три основни заплахи за автокрациите: военни поражения, народни въстания и дворцови преврата. За ядрено въоръжена Русия пълно военно поражение от външна сила е малко вероятно. Освен това, подобно на други авторитарни режими, Кремъл е отделил значителни ресурси за неутрализиране на опозиционните сили в руското общество и разполага с обширен апарат за потискане на потенциални въстания. Въпреки това, вероятността от завземане на властта от членове на съществуващата бюрократична йерархия, подкрепени от елементи на военните и бизнес елитите, остава значителен риск. В резултат на това Путин пренасочи голяма част от вниманието на Кремъл към руските елити.

Вземем за пример бунта на Пригожин. През юни 2023 г. Евгений Пригожин, шефът на подкрепяната от Кремъл частна военна компания „Вагнер“, успя да превземе без съпротива град Ростов на Дон, включително щабквартирата на Южния военен окръг, отговарящ за войната в Украйна. Той също така се опита да поведе хората си към Москва. Малцина от бюрократичните, бизнес и дори военни елити осъдиха бунтовниците, разкривайки ограничената си подкрепа за Путин. Тази слабост беше подчертана пет дни по-късно, когато Путин се почувства принуден да се срещне с Пригожин и командирите на „Вагнер“, за да стабилизира ситуацията, въпреки че публично беше обвинил Пригожин в измяна. Въпреки че кризата беше бързо овладяна и Пригожин беше елиминиран два месеца по-късно, бунтът нанесе сериозен удар на режима.

Липсата на лоялност към Путин от страна на елитите през 2023 г. не беше случайна. От 90-те години на миналия век и началото на този век руските бизнес лидери и висши бюрократи се фокусираха върху постигането на икономическа независимост, използвайки относително отворения пазар на Русия за лична материална облага. В продължение на много години руската държава позволи на капитализма в частния сектор да процъфтява относително безпрепятствено. В неписания си договор с Путин руските елити отстъпиха политическата власт в замяна на богатство и лична свобода, но не бяха задължени да рискуват живота или богатството си за държавата или нейния лидер. Кремъл също не упражняваше голям контрол върху техните бизнес дейности и източници на богатство. Но бунтът подчерта пред Путин, че на настоящите бизнес лидери и висши бюрократи в страната не може да се разчита в моменти на криза на режима. В същото време мафиотската йерархия на властта в Кремъл е по своята същност крехка, тъй като се основава на общата вяра в силата на лидера и вечността на режима. Досега тази система се е държала до голяма степен благодарение на рентите, предимно от въглеводороди, което я прави уязвима към опасно отслабване в резултат на икономически санкции или необходимостта от мобилизиране на огромни ресурси за война. Тези фактори са направили Кремъл на Путин особено уязвим към промени в нагласите на най-висшите слоеве на руското общество.

КРАЯТ НА НОРМАЛНОСТТА

Растящите опасения на Кремъл относно ненадеждността на елитите се засилиха от нестабилните икономически перспективи на Русия. На пръв поглед, въпреки повече от три години на мащабни санкции и война, икономиката се оказа устойчива. През по-голямата част от първите две години на войната правителството успя да инжектира значителни средства в икономиката благодарение на ефективността на частния сектор, използването на големи натрупани резерви, лошо структурираните санкции и неочакваните приходи през 2022 г. Това стимулира икономическата активност, растежа на заплатите и повишеното търсене. Режимът успя едновременно да финансира войната, да изпълни социалните си задължения и да разпредели икономическите ползи сред елитите. Този очевиден военен бум поддържаше илюзията за нормалност. Войната създаде и нови възможности, особено в нишите, останали след изтеглянето на чуждестранните компании, макар че те вече са изчерпани.

Под повърхността обаче картината е по-мрачна. Военните разходи излязоха извън контрол, създавайки бюджетна черна дупка. Разходите за отбрана са се удвоили, от 65,9 милиарда долара през 2021 г. до 149 милиарда долара през 2024 г., и продължават да нарастват. Не на последно място сред нарастващите разходи са огромните стимули и бонуси за подписване, които правителството трябва да плаща на доброволците, за да ги набира в армията, както и плащанията за „услуги“ на Северна Корея. (Досега плащанията на Кремъл към Пхенян за амуниции и военно участие се оценяват на 20 милиарда долара). Замяната на дългогодишния министър на отбраната Сергей Шойгу с икономиста Андрей Белоусов през май 2024 г. имаше за цел да наложи фискална дисциплина във военната сфера, но засега не се забелязват значителни подобрения в ефективността. За 2025 г. военните разходи ще възлязат на 32,5% от целия федерален бюджет. За да поддържа това ниво, правителството за първи път намалява социалните разходи: ясно е, че Путин вече не може да поддържа илюзията за нормалност.

С преминаването към мобилизационна икономика, в която държавата е основен клиент не само в отбраната, но и в други ключови сектори, правителството създаде сериозно фискално напрежение. За разлика от предишните години, когато имаше излишъци, от 2022 г. бюджетът е дефицитен – 33 млрд. долара през 2022 г., 32 млрд. долара през 2023 г. и 34 млрд. долара (1,7% от БВП) през 2024 г. Без достъп до чуждестранен капитал този на пръв поглед малък бюджетен дефицит ще става все по-заплашителен с всяка изминала година. Засега той се покрива главно чрез тегления от Националния социален фонд, който към април 2025 г. разполагаше само с 35,4 милиарда долара в ликвидни активи.

За да компенсира разходите, правителството увеличава данъците върху доходите на физическите лица и корпоративния данък и намалява социалните разходи с повече от 10%. Междувременно спадът в цените на петрола доведе до утрояване на прогнозата за официалния бюджетен дефицит, като останалите резерви едва достигат за покриване на разликата. По-нататъшно понижение на цените на петрола или нови санкции биха могли да наложат още по-големи съкращения на разходите извън отбраната. Тези съкращения могат да засегнат и елитите, например чрез намаляване на федералните субсидии за потенциално бунтовнически региони като Чечня. Правителството прибегна и до печатане на пари, което допълнително подхранва инфлацията.

Пазарът на труда е също толкова напрегнат. Недостигът на работна ръка след мобилизацията на Путин през септември 2022 г. и масовата емиграция принудиха гражданските сектори да повишат заплатите, за да могат да се конкурират с военните. Потребителското търсене все повече се задоволява с внос, което отслабва рублата и тласка цените нагоре. За да ограничи инфлацията, централната банка повиши основния лихвен процент от 7,5 % през юли 2023 г. на 21 % през октомври 2024 г.; въпреки това инфлацията достигна 9,5 % в края на 2024 г. и надхвърли 10 % през март тази година. Експерти от правителствени мозъчни тръстове и институции предупреждават за потенциална инфлационна спирала. Високите лихвени проценти също ограничават жизнеспособността на вътрешното кредитиране. Наред с повишаването на лихвените проценти, колебанията на валутния курс увеличиха риска от фалити на предприятия.

Тези взаимосвързани проблеми значително повишиха вероятността от по-широка икономическа дестабилизация. Глобална финансова криза, съчетана с разширяването на доставките на петрол от ОПЕК, би могла да доведе до рязък спад на цените на руския износ, което да предизвика неконтролируема инфлация и срив на рублата. Дори и без такива сътресения, продължаващият натиск за понижаване на цените на петрола и новите санкции вероятно ще имат опустошителни последици в средносрочен и дългосрочен план. Неблагоприятните икономически тенденции могат да подкопаят доверието на обществото в устойчивостта на режима и да намалят доходите на елитите, подкопавайки основите на съществуващата йерархия на властта. За да противодейства на този риск, Кремъл ускори усилията си за преход към нов модел на политически и социален контрол и замяната на най-ненадеждните сегменти от политическата и бизнес елита с лоялни лица, лично свързани с Путин.

КОРЕЙСКИ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ

За Кремъл на Путин изграждането на нов тип режим включва няколко взаимосвързани елемента. Един от тях е промяната в официалните нарративи за войната. До есента на 2023 г., например, държавната пропаганда твърдеше, че няма война, а само „специална военна операция“ – стратегия, която позволяваше на повечето граждани да продължат обичайния си начин на живот. Към края на 2023 г. обаче държавният нарратив започна да се променя и Кремъл започна да говори за нова постоянна „война“ със Запада. Кремъл също започна да говори за руските елити в контекста на тяхната лоялност към режима. През февруари 2024 г. Путин се обърна към Федералното събрание, заявявайки, че елитите вече не са онези, които „са си напълнили джобовете през 90-те години“, а „работниците и войниците“, които доказват лоялността си с действия. Тази реторика бързо беше подхваната от фигури като Александър Дугин, крайнодесен идеолог, и Сергей Караганов, председател на Съвета по външна политика и отбрана, който през 2023 г. призова за ядрен удар срещу Полша, както и от различни правителствени служители. През юни 2024 г. Алексей Чекунков, бивш инвестиционен банкер, станал министър на развитието на Далечния Изток на Русия, публично критикува предприемаческата култура на Русия от 90-те години и предлага вместо това модел на „патриотичен социализъм“.

Тази нова реторика е подкрепена от целенасочени действия срещу членове на елита и видни културни фигури. Скандалът с „почти голата партия“ от декември 2023 г., когато няколко фигури от шоубизнеса бяха заловени да нарушават строгия дрескод, бележи фундаментална промяна в отношенията между държавата и гражданите. Кремъл счете подобно поведение за неприемливо във военно време и започна да отстоява правото си да се намесва в личния живот – нещо, което дори в края на Съветския съюз, от 60-те години нататък, като цяло се избягваше. С твърдата си реакция режимът за първи път даде сигнал за намерение да регулира частното поведение, като използва тактики, които все повече напомнят на Северна Корея или Иран.

За да засили лоялността към режима, през февруари 2024 г. Путин стартира и нова програма за интегриране на висши военни ветерани в работната сила. Инициативата, наречена „Време на героите“, има за цел да насочи бивши войници, подбрани заради лоялността и управленските си умения, към политически постове. Въпреки че местните политици първоначално се съпротивиха и се опитаха да изключат ветераните от партийните листи за регионалните избори през септември 2024 г., до края на годината завършилите програмата заемаха регионални ръководни постове. Чрез процеси като тези Кремъл се зае да замести постепенно традиционните елити със свои лоялни хора. Заедно с ареста на седем корумпирани генерали (включително трима бивши заместник-министри), уволнението на Шойгу от Путин през май 2024 г. беше част от усилията да се справи с вътрешното недоволство от широко разпространената корупция във военната йерархия. Всъщност тези промени до известна степен отразяваха по-ранни искания на лидера на „Вагнер“ Пригожин. Такива чистки също така дават възможност на офицери, активно участвали във войната в Украйна, да напреднат във военната йерархия.

В същото време Кремъл започна все по-агресивни усилия за национализиране на активи от частния сектор. През 2022 г. правителството започна да конфискува активи, принадлежащи на чуждестранни собственици, които напуснаха Русия с началото на войната. На следващата година започнаха и по-ограничени действия, насочени и към активи, принадлежащи на руски собственици. Към март тази година бяха национализирани над 411 чуждестранни и руски компании с обща стойност 30 милиарда долара, което представлява около 5% от общата капитализация на Московската борса. Но дори тези цифри не отразяват по-широките последици от тази кампания върху руския бизнес. Неофициалните заплахи за национализация се превърнаха в ефективен начин за правителството да принуди собствениците на предприятия да отстъпят имуществото си на политически облагодетелствани лица за незначителна част от пазарната му цена.

Правителството започна също така да консолидира ключови индустрии под контрола на структури, свързани с Кремъл. От средата на 2023 г. свързаната с Кремъл група „Роскхим“ разшири доминиращата си позиция в химическия сектор. През февруари 2024 г. автокъщата „Ролф“ беше национализирана и впоследствие прехвърлена на структура, свързана с Кремъл. А през юни същата година най-големият онлайн търговец на дребно в Русия, Wildberries, беше погълнат от групи, свързани с режима. През януари 2025 г. Главната прокуратура поиска също така национализация на летище Домодедово край Москва, с мотива, че основният му собственик, който е руски гражданин, има също така гражданство на Турция и Обединените арабски емирства. През март милиардерът Вадим Мошкович, собственик на Rusagro, водещ селскостопански конгломерат в Русия, беше арестуван по обвинение в престъпна измама. Също през тази година, в рамките на нова тактика, правителството започна да конфискува имуществото на някои от най-големите бизнесмени в страната.

Вече не изглежда да има значение какъв правен претекст използват силите за сигурност, за да оправдаят тези конфискации на активи и имущество или арести. Все по-често в тези действия участват различни групи с принудителна власт: настоящи и бивши служители на държавните служби за сигурност, бодигардове на Путин и фигури като Рамзан Кадиров, бивш военен лидер и близък съюзник на Путин, който е глава на Чеченската република и разполага с лична армия. На фона на намаляващите приходи на Кремъл и нарастващите изисквания на тези групи, преразпределението на имуществото се превърна в основен ресурс на правителството. Точният механизъм на преразпределение – чрез национализация, повдигане на наказателни обвинения или пряко поглъщане на бизнеса – е без значение. Правителството вече използва закона като оръжие за отнемане на имущество от добросъвестни собственици, включително от хора, които преди това са били считани за поддръжници на режима. Лоялността вече не гарантира защита, освен ако въпросният обект не разполага с неформален достъп до Путин. С намаляването на наличните икономически ресурси на Русия, единственият начин на режима да възнагради тези, които разполагат с принудителна власт, е чрез преразпределение на активи – често за сметка дори на лоялни бизнесмени – което допълнително засилва напрежението в елита.

Логично продължение на кампанията на Кремъл за преразпределение на собствеността дойде този месец, когато Конституционният съд постанови, че давността за спорове относно приватизацията трябва да започва не от датата на сделката, а от приключването на разследването на прокуратурата, което установява нарушения. Това решение на практика премахва всякакви срокове за преразглеждане на приватизационни сделки от преди десетилетия, много от които съдържат правни недостатъци. Това означава, че голяма част от частните активи в Русия са изложени на риск. Тази заплаха се засилва от строгите ограничения върху изтичането на частен капитал от Русия – както поради засилените усилия на службите за сигурност да контролират движението на капитали, така и поради недалечностния характер на западните санкции, които ефективно блокираха частния капитал в страната.

МЕНТАЛИТЕТ НА КРЕПОСТ

Последният елемент от усилията на Кремъл да преобразува държавата е идеологическата промяна. Поне от 2012 г. Путин се стреми да изгради и наложи доминираща идеология, основана на нелиберални ценности и исторически ревизионизъм. Някога маргинални идеи на антимодерния мозъчен тръст „Изборский клуб“ все повече се налагат в обществото, включително възгледът, че Русия е „обсадена крепост“. Кремъл обаче не успя да предложи положителна визия за бъдещето на страната. Вместо това, в опит да предотврати недоволството в условията на икономически затруднения, той засили усилията си да изолира руските граждани от независима информация. Независимите медии бяха смазани, а броят на политическите затворници надхвърли този от края на съветския период.

Тези взаимосвързани мерки отразяват всеобхватните усилия за изграждане на държава, която скоро ще притежава много от характеристиките на севернокорейския модел. Путин възприе автономна самодостатъчност и други идеи, които изглежда се вдъхновяват от идеологията „Чуче“ на Северна Корея – доктрината, формулирана от Ким Чен Ир през 1982 г., която се стреми да изведе на преден план националната икономическа и военна самодостатъчност. От началото на мащабната инвазия в Украйна Путин сключи военен съюз с Пхенян и в момента преобразува руския елит по начин, който напомня социалната йерархия в Северна Корея.

Кремъл е малко вероятно да се откаже от този проект в близко бъдеще. Присъщата на мафиотската държавна структура негъвкавост, трансформацията на елитите (чрез самоизбор преди 2022 г. и насилствена реструктуризация оттогава), нарастващата зависимост от лица с принудителна власт и ефектът от дългогодишното идеологическо индоктриниране на народа засилиха преминаването на режима към севернокорейския модел. Освен това, оцеляването на новата система изисква продължаване на конфронтацията със Запада, която се превърна в легитимираща кауза за Путин, както и обявяването на периодични „победи“ в тази борба. Тези сили създадоха порочен кръг. Войната в Украйна доведе до възникването на мощни, добре организирани групи в Русия, които имат пряк интерес от продължаването на конфликта и изострянето на войната със Запада. Путин вече не може да си купи подкрепата на държавните служители, както правеше преди, и сега ги замества с бенефициенти на войната, като работниците в отбранителната промишленост, чиито доходи са се увеличили драстично, както и с „доброволци“ по договор и техните семейства, чиито доходи също са се увеличили няколкократно. Тези групи са по-добре организирани от държавните служители и, в случая на ветераните, притежават военен опит, който е желан за Кремъл. Но включването им само засилва милитаризацията на държавата и повишава риска от нови конфликти, тъй като войната и принудата се превръщат в обществени норми.

Сравняването на новата държава на Путин с актуализирана версия на Съветския съюз от епохата на Брежнев, както правят някои западни анализатори, е подвеждащо. За разлика от съветския елит от края на Студената война, който даваше приоритет на стабилността и съжителството със Запада, вътрешният кръг на Путин няма кохерентна идеологическа рамка или дългосрочна визия. Комунистическата идеология, въпреки всичките си недостатъци, даваше на съветското ръководство структурирана картина на света. За разлика от това, съвременна Русия няма конструктивен модел за развитие. Президентството на Дмитрий Медведев от 2008 до 2012 г. (по време на което Путин беше министър-председател) за кратко даде надежда за програма за модернизация, но тя не доведе до съществени резултати или дългосрочна визия. До 2012 г. стана ясно, че руската управляваща елита е обречена на загуба при всякакъв световен ред. Това остави Кремъл с малко други опции освен глобална дестабилизация и геополитически шантаж – стратегия, за която режимът на Ким в Пхенян предоставя мощен модел. С решението си да поеме по този път Путин направи безсмислени всички опити да бъде убеден, примамен или умиротворен.

РУСКО СПАСЕНИЕ?

Ако Русия, с големия си ядрен арсенал, премине изцяло към севернокорейска автокрация, това ще постави огромни геополитически предизвикателства. Такъв режим би бил и естествен близък съюзник на Китай. Но тази траектория не е неизбежна. За да успее, новият модел ще изисква много по-голям държавен контрол над живота на гражданите и по-сурови ограничения на личните свободи. Недостигът на работна ръка и ксенофобските напрежения срещу мигрантите ще засилят предизвикателството, като увеличат вероятността правителството да се наложи да принуди населението в по-голям мащаб.

Първоначалното ограничаване на политическите свободи в Русия – започнало с аферата „Юкос“ през 2003 г. (когато главният изпълнителен директор и основен акционер на компанията беше осъден за укриване на данъци и измама) и достигнало връх с конституционните промени от 2020 г. – беше постепенно и в продължение на много години се компенсираше от повишаването на жизнения стандарт или поне от обещания за стабилност. Сега Кремъл няма какво да предложи освен повишаване на данъците, инфлация и по-сурова държавна намеса. Основните жертви няма да бъдат обикновените граждани, а бизнес и бюрократичните елити, които имат най-много да губят и най-вероятно ще бъдат заменени от лоялни на режима лица, които нямат независима власт или богатство в частния сектор.

Ако правителството продължи да засилва репресиите в момент на намаляващи ресурси и мрачни икономически перспективи, това може да дестабилизира страната. Опозицията в елита, подхранена от системни финансови и управленски натиск, може да предизвика срив. Все пак такива кризи може да не доведат до незабавна промяна на режима, тъй като в момента Русия не разполага с необходимите предпоставки за това. Към момента нито една голяма и влиятелна елитна група в Русия не би имала ясна полза от свалянето на Путин. В резултат на това частичен колапс би могъл да доведе до продължителна нестабилност, подобна на тази във Венецуела под управлението на президента Николас Мадуро, но с допълнителния риск, породен от ядрения арсенал на Русия. Все пак перспективата за засилена репресия и преразпределение на собствеността, особено в комбинация с някаква положителна алтернатива, би могла да насърчи онези, които имат най-много да губят, да се изправят срещу Кремъл.

Западът не е без значение за бъдещето на Русия. Действията на Запада могат да ускорят или да забавят трансформацията на режима на Путин. Отстъпки, които позволяват на Путин да обяви победа, да не говорим за пълното поражение на Украйна, биха могли да го укрепят още повече на власт. Освен това идеята, че мирно споразумение с Москва ще донесе значителни ползи за американския бизнес, е илюзия. Много американски корпорации вече са загубили милиарди долари в Русия; техните активи бяха просто конфискувани от Кремъл и предадени на лоялни лица. При липса на радикални политически промени няма гаранция, че Кремъл няма да направи същото и в бъдеще. От друга страна, продължаващата и засилена военна помощ за Украйна от страна на Запада и засилените санкции срещу Русия биха могли да разкрият уязвимите места на режима. Но санкциите, които се възприемат като чисто наказателни, рискуват да засилят нарратива на Путин, че Западът е враг на руския народ.

За Съединените щати и техните съюзници не остава много време да отклонят Русия от настоящия й курс. Досега Западът не успя да представи убедителна следвоенна визия за Русия и план за нейното осъществяване – такава, която да е реалистична в международен план и да може да се хареса директно на самите руснаци. Такава визия, съчетана с неуспеха на Русия да постигне военен успех и с ефективни санкции, насочени към подкопаване на властовите структури на режима, а не към наказание на руското общество като цяло, би могла да помогне да се изпрати правилният сигнал към недоволните руски елити, като ги насърчи да рискуват да се противопоставят на властта на Путин, преди собственото им положение да се влоши още повече. Но ако се позволи на сегашните тенденции да продължат, Европа може скоро да се сблъска с напълно милитаризирана автокрация на границите си, която по структура е подобна на Северна Корея, но е много по-опасна. А Съединените щати може да се наложи да се примирят с военен съюз между Русия и Китай.