Мадлин Олбрайт е американски дипломат и политик от Демократическата партия, тя е държавен секретар на САЩ при президента Бил Клинтън от 1997 г. до 2001 г, тя е първата жена държавен секретар. Преди няколко дни ми предстоеше пътуване и в раницата ми попадна книгата на Мадлин – Фашизъм, Предупреждението. За съжаление ние загубихме автора на 23.03.2022, но бих искал да ви предам нейното предупреждение.
Демокрацията е застрашена в своето лоно, от вътре, Европа и САЩ. Политически сили, рушат основите градени столетия. Главни действащи лица са Виктор Орбан, Ярослав Качински и Доналд Тръмп с тяхната ненавист към медиите, към имигрантите, към различните вярвания и религии, към различните сексуално… Живеем в свят, в който се прокламира един нов световен ред, на силни центрове, всеки силен за себе си, подчиняващи се не на морално-етични закони, а на такива наши, каквито ние, силните, си преценим и решим, на такива като че ли излезли от творчеството на Дарвин…
Мадлин Олбрайт предупреждава, че ние имаме политически фигури, които открито с действията си подриват всички устои на демократичните общества. Тези политически троянски коне са се слели със света, който искат да разрушат и с усмивка на лице (къде съзнателно, къде не) подмолно громят фундаментите на една така ненавиждана от тях цивилизация (глобализъм, финанси, право та дори и религия). Дискусия не съществува, истината е сведена до това което те казват, критиците се заклеймяват като лъжци, ненормални, отношението към закон и договор е пренебрежително и не се зачитат, расизмът – етнически и интелектуален е представен като нещо нормално, хората са бели и други, правилни и не такива.
Мадлин прави паралел с 30-те години на миналия век, когато демокрациите бяха унищожени в цяла Европа и диктаторите хвърлиха света в най-кървавата война в историята. Но наистина ли сме свидетели на възраждането на Фашизма? Мадлен Олбрайт, държавен секретар на САЩ по времето на Бил Клинтън, определено смята така. Икономическата и социална криза, слабите демократични партии и податливите консерватори – всички те помогнаха за довеждането на фашизма на власт тогава и изглеждат така, сякаш го правят отново днес.
Тръмп е „първият антидемократичен президент в историята на САЩ“, но такива като него са много. Той, казва Мадлин, „показва пренебрежението си към демократичните институции, идеалите за равенство и социална справедливост, гражданския дискурс, гражданските добродетели и самата Америка“, а той е един от много.
В книгата на Мадлин Олбрайт има някои исторически неточности. Фашизмът е доста едно пластово обяснен. Има доста грешки като това че германската инфлация от 1923 година унищожава средната класа. Германският излишък от капитал не отива за изплащане на репарации, които са спрени доста преди нацистите да дойдат на власт. Дори и дреболии като това че нацисткото знаме е издържано в цветовете на германската република, а не на германската империя.
Но защо нейната книга е толкова важна днес? За да идентифицираме заплахата от Фашизма и за да можем да ù противопоставим адекватна и ефективна опозиция. Да разберем какво в крайна сметка означава Фашизъм и какви са отличителните му белези. Както и преди, днес фашизмът не търпи опозиция и различно мнение (и форми на различното). Популизмът, както преди 100 години, говори на езика на хората, на обикновените хора свеждайки всичко до опростеното – Черно и Бяло, Добро и Зло, цената на бензина и храната и на това че не трябва да ни интересува нищо друго освен есенциалното. Реторика за морал, ценности и духовно се омаловажава за сметка на „много по прагматични и земни въпроси“ винаги започващи и свършващи в името на народа (нашият, трудещия се) и винаги против международния порядък. Въпреки че днес Фашизмът е доста по-коварен. Днес имаме популизъм смесен със средствата за масова комуникация, които му осигуряват много по-бърз достъп и средства за въздействие над електората. Като диктаторите днес се радват на много по-голяма подкрепа, каквато Хитлер например никога не е получавал (за справка, най-големият му успех е 37.4%) и той както и Мусолини разчитат на граждански отряди (будни граждани, шпиц команди и т.н.), който превръщат демократичния успех в тиранична власт.
Това което мен лично ме накара да се замисля повече е въпросът за нашата роля и позиция. Няма да правя паралел с Данте и какво място в неговия Ад заемат неутралните наблюдатели. Позицията на България като една малка страна, небогата на ресурси, как би изглеждала в един свят построен на закона на силния. Защото света построен на правилата на силни и слаби е света по Фашизма. Това е и основата на Национал Социализма – свят в който слабите, недъгавите, социално нефункционалните, социално подривните нямат място. Въпросът е ние в контекста на глобалния свят каква страна бихме искали да вземем в този момент. На васали, преклонили глава пред силния, пред този който може да ни унищожи; на сателити, гравитиращи около слънцето или на свободни хора, желаещи да живеят в свят без силни и слаби, но и отстояващи едно международно право за всички?
Смятам че направихме една огромна историческа грешка, не се замислихме, какво доведе Хитлер на власт и какви са причините за Втората световна война. Няма го и в книгата на Мадлин за съжаление. Поставянето на Германия в ъгъла, желанието Германия да бъде смачкана и никога да не може да се възстанови, сриването ù финансово, унижението което един народ преживява, дава заряд за Национализма в най-жестоките си проявления. Нашите политици разглезени от дългия мир, на който се наслаждаваха (воините бяха само във вестниците и по телевизиите, някъде далеч) не направиха ли точно това?
Спомням си едно ранно изказване на Путин от една международна конференция, в което той разказваше за бедното си гаменско детство в крайните квартали на Ленинград (Петербург). Как се опитвали да ловят плъхове из канализациите и мазетата и как веднъж той изкарал късмет да заклещи един във ъгъла на едно мазе, хванал го с ръце, но бил щастлив само за секунди, плъха го одраскал целият и избягал.
Има важни исторически и житейски уроци, които нашата разглезена политическа класа трябва да научи. За съжаление, ако ние не сме успели да я възпитаме, уроците се учат по трудният начин.
