След повече от седем години преговори ЕС постигна политическо споразумение за преразглеждане на правилата на блока за предоставяне на убежище и миграция. Реформите, временно договорени от Европейския парламент и преговарящите за държавите - членки на ЕС, не отговарят на първоначалните амбиции да се преработи начинът, по който Европа се справя с убежището след миграционната криза от 2015 г. Въпреки това пакетът от мерки ще създаде нова обща рамка за молбите, която изяснява отговорностите на държавите членки - от проверката на мигрантите до извеждането и финансовите разходи за приемане на кандидатите. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства споразумението като "вероятно най-важната законодателна сделка" за този изборен мандат.
Натискът за постигане на съгласие по реформите се засилва, тъй като крайно десните партии се възползваха от увеличения брой молби за убежище в ЕС през тази година, а политиците бързаха да приключат преговорите преди европейските избори догодина. Реформите бяха предложени за първи път през 2016 г. след милионното движение на мигранти към Европа, особено от Сирия. За да постигнат споразумение, преговарящите от Европейския парламент трябваше да отстъпят пред исканията на държавите членки да направят режима по-рестриктивен. Все още ще трябва да бъдат уредени някои технически подробности по компромисното споразумение.
Реформата не променя значително т.нар. дъблинска система, която задължава хората да търсят закрила в страната от ЕС, в която влизат първи, което поставя по-голяма тежест върху държави като Италия и Гърция. Вместо това лицата, търсещи убежище, ще бъдат премествани от южните към северните страни с по-малък брой пристигащи, а държавите членки, които откажат да приемат повече мигранти, могат да плащат финансови компенсации. Реформата ще изисква от държавите членки да обработват определени кандидати за убежище в съоръжения в близост до външните граници на ЕС в рамките на три месеца.
Според Амнести Интернешънъл споразумението на ЕС за Пакта за миграция и убежище ще върне европейското законодателство в областта на убежището с десетилетия назад и ще доведе до още по-голямо човешко страдание. Сделката ще реформира политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището чрез разпоредби, уреждащи начина, по който държавите реагират на хората, пристигащи в Европа. Сделката ще намали правата на хората в движение, което ще доведе до нарастване на страданията на всеки етап от пътуването на човек до ЕС, за да потърси убежище.
Пактът почти сигурно ще доведе до фактическо задържане на повече хора по границите на ЕС, включително семейства с деца и хора в уязвимо положение. Гаранциите за хората, търсещи убежище в ЕС, ще бъдат намалени, като все повече хора ще преминават през нестандартни гранични процедури за предоставяне на убежище, вместо да получат справедлива и пълна оценка на молбите си за убежище.
Пактът за миграцията не предвижда и конкретна подкрепа за държавите, в които хората пристигат за първи път в Европа, като Италия, Испания или Гърция. Вместо да се даде приоритет на солидарността чрез преместване и укрепване на системите за закрила, държавите ще могат просто да плащат за укрепване на външните граници или да финансират държави извън ЕС, за да попречат на хората да достигнат Европа.
Споразумението също така позволява на държавите да се откажат от широк набор от правила на ЕС за предоставяне на убежище в моменти на увеличен брой пристигащи и в случай на така наречената "инструментализация" на мигрантите или "форсмажорни обстоятелства". Тези изключения рискуват да нарушат международните задължения съгласно бежанското право и международното право в областта на правата на човека, да подкопаят общия, хуманен отговор на хората, които се нуждаят от закрила, и да изложат хората на риск от тежки нарушения на правата на човека.
Споразумението засилва зависимостта на ЕС от държави извън неговите граници при управлението на миграцията, като се основава на неотдавнашните споразумения с Албания, Либия, Тунис и Турция. Вместо да се инвестира в достойно приемане в рамките на ЕС и да се разширят безопасните и редовни пътища, за да могат хората да достигнат до закрила в Европа, без да разчитат на опасни пътувания, това е равносилно на още една стъпка към екстернализиране на граничния контрол и избягване на отговорностите на Европа за закрила на бежанците.
Ноември 2023 година Италия и Албания подписаха споразумение за изграждане на два центъра в Албания, в които да бъдат задържани хора, спасени в морето от италиански кораби, включително и такива, които търсят спасение в Европа. Елиза Де Пиери, регионален изследовател в Amnesty International, критикува споразумението като незаконно и неприложимо. Тя заяви, че хората, спасени в морето от италианските власти, са под италианска юрисдикция и не могат да бъдат отвеждани в друга държава, без да бъдат разгледани молбата им за убежище и индивидуалните им обстоятелства. В сделката става въпрос за връщане - практика, забранена от международното и европейското право, за която Италия бе осъдена от Европейския съд по правата на човека. Де Пиери твърди, че сделката ще заобиколи националното, международното право и правото на ЕС, което може да доведе до опустошителни последици за хората, търсещи убежище. Европейската комисия вече поясни, че правото на ЕС в областта на убежището не може да се прилага извън ЕС. Амнести Интернешънъл призова италианското правителство да спазва задълженията си по международното право относно забраната за връщане, да гарантира предоставянето на убежище и да гарантира, че държавите членки не нарушават достиженията на правото на ЕС в областта на убежището.
Comments