Пътувайки из американския Юг, веднъж видях църковен надпис, който подканяше: "Готови ли сте? Не е валяло, когато Ной е построил ковчега!" Разказите за предстоящия голям потоп и нашата неподготвеност за него ни заплашват още от началото на разказите, от Битие и Гилгамеш.
Героите на втория роман на Лили Брукс-Далтън The Light Pirate са по-добре подготвени от мнозина, но когато след години на урагани и наводнения федералното правителство обявява, че родният им щат Флорида се изоставя, "пуска се обратно в дивата природа", те също са объркани. "Това е истинският залог, който всички те са направили, нали?" - пита се един борещ се баща. "Това ще се случи. Но не и докато нас ни няма."
Романът започва, когато третият ураган за сезона наближава измисления град Ръдър, а Фрида, бременна младоженка, слуша как съпругът ѝ Кърби и двамата ѝ доведени синове ("малки момчета, които я мразят") зазиждат прозорците на къщата им. Часове по-късно Кирби работи за възстановяване на електрозахранването, Фрида ражда на пода в кухнята, а двете момчета, на 8 и 12 години, са изчезнали в бурята.
The Light Pirate е разделен на четири части - ток, вода, светлина, време - и до началото на втората част са минали 10 години. Онези, които са останали в Ръдър, не чуват почти нищо от външния свят, освен че "нещата се разпадат по-бързо от всякога" и че все повече земи стават необитаеми, тъй като "струпването на бежанци завладява по-благоприятния климат". Уанда, бебето, родено по време на едноименния ураган, сега е в центъра на по-малко домакинство.
Шепот заобикаля Уанда, "родена в точно определено време, при точно определени обстоятелства, получила точно определено име", тъй като "Ръдър умира, а жителите му се нуждаят от причина". Тя е инвестирала във втори генератор, соларни панели, наследствени семена и напоителна система и води самотен живот - "приключила с опитите да убеди някой друг, че небето пада, когато единственото, което трябва да направи, е да погледне през прозореца".
Двамата стават неохотни приятели и се сближават в изследванията на местната екология и "голямото презастрояване" на Флорида. По време на една от научните им екскурзии Уанда пада в езеро и става, както изглежда отначало, биолуминесцентна, въпреки че самооткриването ѝ се превръща в нещо по-загадъчно. Когато се докосва до водните басейни, Уанда се превръща в проводник на светлина, способна да усеща присъствие, "съзнание, усещане за любопитство, което я заобикаля, разглежда я".
Романът се простира през целия живот на Уанда; домове и семейства се губят, някои герои умират, а други се адаптират и издържат. Брукс-Далтън има различна визия за постапокалипсиса, която не е толкова антиутопична. За Уанда и Филис, които отглеждат храната си, ловуват и ловят риба в лагуните и блатата, животът след рухването на цивилизацията не е опустошителен, а "тих, богат и ясен". Натрапчивите въпроси за това как точно тези две жени са се снабдили с достатъчно храна, вода, пропан и батерии са заглушени от кумулативната сила на наблюдението на целия живот, който се развива на място, което се връща към състоянието на природата.
Когато се появяват натрапници, които те са очаквали, Уанда и Филис оцеляват, макар и не невредими. Знаейки, че ако другите не дойдат за тях, ще го направят буреносните води, те спасяват каквото могат и изграждат дом в дърветата, започвайки с платформа и постепенно разширявайки се до къща на дървото, като намират материали в разрушения и изоставен град.
В последния раздел историята прави неочакван утопичен завой. Съвсем неочаквано Уанда се запознава с член на "безгрижна общност" с шумни, спокойни и "почти щастливи" начини на живот. Уанда, която е обичала малко и е загубила всичко, намира идеалния партньор и сякаш за една нощ се превръща в общинар в една мирна, идилична група. Хубаво е да се прочете една алтернативна и по-надеждна история за това как може да се изживее животът на една планета, която отчасти умира, но и се развива, дори ако останат все по-малко хора. Готови ли сте? Това ще се случи.
Намери в Амазон или на вашия Kindle
Commentaires