Работнически протест в Египет. Стигнахме дотам, да внасяме демократични практики от родината на фараоните, а и да се възхищаваме на това…
Лято е, мирише на море, а на мен ми е Митко с чорапите. Чета интервю на Нур, египтянинът продаващ сандвичи в Пловдив, за това как никъде не е срещал такова нехуманно отношение като в България, извинявай пич, но си от Египет, а ние не изнасилваме журналистки по време на протести… Разказва той как предложил да отвори магазин за чорапи на Митко, да му плаща наема и да го зарежда, пич, а ще покриеш ли незаконната търговията на Митко до този момент, сигурно 20 години, задължения, глоби, адвокати… Извинявай, ти си от Египет, а си спомням шофирането в Кайро… Нур разказва как помагал, ама когато му дойде на сърце и както го почувства, супер пич, то цялата история за Митко е без акъл, без институции, само една истерична емоция… Станало му мъчно на Нур, оххх, а когато ти стане гневно, палиш и рушиш ли? Егати, и ние сме така, но мъчно и гневно ми е… а не ти ли е мъчно за емигрантите от Сирия, за хората, идващи от Африка, а си избра ПР-ския Митко в България, която те е приютила и ти е дала възможност да правиш бизнес, евала пич, шапка ти свалям, а и на нас че го пропускаме това… Пич, в Пловдив се съсипа бизнес, без съд и присъда, един човек се oхули и обруга, без на никой да му дреме, а ти се сравняваш със Странджата на Вазов, много смело пич, както за теб, така и за медията, която го написа, ама нали това е свободата на словото, емоционално, направо в иконата ни Вазов се нацели… Не сме ли се замисляли, че адвокатът може да е бил умишлено провокиран, за да му се вземе апетитното място в капана? Как услужливо всичко бе заснето, как се появиха едни хора от местната клика, които с удоволствие изгониха варненеца, как се неглижират обективни факти, пич, ти нещо такова да си чувал? Органите на реда да са погледнали извън папките си и формулярите, това не се ли нарича разследване? За замисляне няма да питам, ти чувстваш… А къде е и прословутата организация на ресторантьорите, които бяха така гръмки покрай протестите срещу КОВИД мерките, защо не се намесят в бруталния линч и сриването на един бизнес? Извинете, искахте тогава финансиране и тихичко бутахте правителство…. Къде са „родните патриоти“, вече трета седмица в предизборна кампания, извинете…. то лесно и безопасно с лозунги, посолства, отидете и застенете на страната на справедливостта, разума, активните граждани…. Извинете, трудно е да се изправите срещу народния гняв и истерия, лошо е за гласовете, безопасно е пред чуждо посолство. Вместо всички, които тръбят „изберете българското“ да говорят кухи фрази, да вземат в действителност да защитят дребния български бизнес.
Емигрантски лагер в Египет. Пич, има много за помощ в Египет и най-вече за човешките права и нехуманността, за които ти говориш в България. Ангажирай ни и нас за Египет, бих искал и България да може да помага.
Боливуд ми е, мелодраматично такова. Мъка, ох, състрадание, уважение, признателност за всички, за народа, сълзи, злодеи, любов и омраза и някакви хора, които държат истината и говорят за монопола над нея, били ни казали, ама не сме ги били послушали, послушни, не сме разбрали, не са ни разбрали, рев, музика, позитивизъм, патриотизъм, популизъм, лъжи, сълзи, погледи, врагове на портите, някой се обижда, за да се поправиш в правилния път, национално, ценности, кое е важно, кое не, личностно самоусъвършенстване, знание как се харчат парите на народа, сега стой та слушай, тя щяла да ни освободи (свободата е дума, която много продава, ама много, въпреки че не разбирам, какво влагат в нея - финансова, личностна, социална… или да може всеки да се докопа до нещо), истината, докато харчат парите на народа разбира се и нищо друго не им дреме… Пиша в Google „емоционална интелигентност“ и ми излиза Yale University Press, как емоционалната политическа манипулация или иначе казано пропагандата, подклажда национализма в Китай. Далече ми е Китай, въпреки че ми е нещо индийско. Поглеждам към Пловдив, а там Митко с чорапите се вихри с пълна сила. Става ми още по-джагала-джугала. А историята на Митко е като от учебник за бананова република по социален маркетинг, ПР и емоционална обществена интелигентност. Но да е по-разбираемо - излиза диктаторът, реже папаята, а там коронавирус и ти разбираш, че СЗО са виновни за всичко, ООН, ЕС, САЩ са злодеи и ти имаш нужда от освобождение. Отзад екип, цяла сграда ПР-и, още толкова социолози, политолози, психолози, медийни експерти, културолози…. А на хоризонта млади революционери на събрание с чакащи роднини за назначение, гладни специалисти, жадни да управляват народа или по-точно народните пари (но за това друга седмица) и интереси, разбира се чрез истината и харченето на парите ви. И сме разграден двор, в който всеки може да си прави каквото си иска, само и единствено за едни пари. Работи се с кухи фрази, лозунги, плаки, наши-ваши, стенвестници… Ми то всичко, що бе хубаво и стойностно се бастардиса, оставиха си само бригадирската хладка вода, да ни къпят, докато се оглозга що може да се глозга. А на вас не ви е нужно да притежавате високо самоосъзнаване, осъзнатост, разбиране света как се върти. Върти се как кажат, според истината, разбира се. Няма нужда да разбираме силните и слабите си страни, лимита им, както и начините за усъвършенстване на обществото, какви са проблемите ни, как другите общества са ги превъзмогнали, това са само фрази за гости и за европроекти. Ще развалите многобройните малки схлупени къщички (от карти разбира се) ако проявите разбиране и дълбочина, но разправят че някой искал да е така. Проблемите са в папаята. Мъчно ми стана, ох, чак ми се приплака, ще си пусна нещо египетско по телевизора.
Като на провинциално събрание на комсомола, от малки хора, търсещи израстване (да не го сбъркате с духовно) нагоре по веригата, хранителната, пълна с папая в големия град. Та който каже най-гръмкия лозунг най-красиво (без да срича), който обещае най-светлото бъдеще или оклевети някой умник, той е..... секретар, председател, началник - този който решава как се харчат парите. Прагматизъм - нула, разумно говорене липсва, всичко е една сапунена опера, водевил със силен мелодраматизъм и стадо ходещи пауни без пера, сънуващи 20 лева. И ако не е по негово, врътва вратлето, главичката, поглежда с отворени очи, внимавайте да не ви изплаши само. Но все пак и театралната ни школа е народна... Като в индийските сериали, смесена с древногръцка драма, хиндуизъм и стоицизъм. Това да не си подвластен на привързване, тревога, материални желания и удоволствия, като същевременно се фокусираш да изпълниш задълженията си, свързани с общото добруване. И камерата се завърта – той погледна нея, тя погледна него, как кой погледна и така камерата се върти 10 минути вътре в общественото мнение. Кой какво си помисли, защо, уважава ли ме, него, зарадвал ли се е или натъжил, никаква дълбочина. То не държава, а НАФИЗ, усмивките се сменят със сълзи мълниеносно, после страх, следва отново радост и танци. А ние абдалите, преживяваме и страдаме като Геновева. И един позитивизъм лъха отвсякъде, само хубаво и само добро, позитивно, бяло, въх да видите нещо друго, ще се срутят от течението къщичките от карти…. камерата се спира и започва яко музика и танци. Последният да затвори вратата, че става течение. Но в крайна сметка ние незаслужено сме на 113 място по свобода на словото, така че да не обиждам тези с бананите и папаята, които са пред нас… трак, трак, пише в комсомолския стенвестник стенограма, а той - дай сега да видим откъде идва финансирането, гранта и не ме занимавайте с глупости.
Влиза сценаристът на снимачната площадка. Същият, който прочете Слона Моят Приятел. Какво голямо нещо е да играеш на хората на инфантилните струни и липсващото социално съзнание, певеца и свиреца на народа ряпа да яде, турбо фолк пропаганда дъни от вефа. Но в случая имаме парадокс. Митко с чорапите от Пловдив за една седмица измина пътя от осанна до разпни го с 200, кат‘ с трабант (за пред гостите разбира се). Май нямаме друга такава социална звезда, превъртяла скоростомера. Е, накрая се спря, нямало да съди адвоката с кафето, хареса сумата 10 000 лв., после 15 000 лв., скромно се спря на обезщетението и на удовлетворението, че човекът си затворил бизнеса заради него. Адвокатът щял да се изнесе от Пловдив, Митко за да може спокойно да си продава чорапите. Брависимо, справедливост ала социалната БГ-мама, някой француз от Младост 5 и протестите от площада в Кайро (съветвам родните журналисти да потърсят в Google за една американска тяхна колежка по време на протестите). А 10 000 лв. (та общо Митко засънува 25 000 лв.) е сума, предложена и от г-н Пиле от Египет, решил и той да яхне народната емоция. Ама си в България, май тук ще ти е трудно сърфирането. Не знам как е в Кайро, но при вас пирамидите май берат прах, а при нас пирамидата, построена от бюрократи е прясна-прясна: с лутащо се жреческото съсловие, откраднало летящия килим на фараона, боязливо в заклинанията. Та, кой друг не бе я яхал, народната любов и омраза, оставаше ни само дюнерджията от Кайро да го направи, но греда. Та назрява и въпросът г-н Пиле от Египет, ще даде ли на Митко обещаните 15 000 лв. или ще се отметне. Ще му плати ли глобите и данъците за последните 20 години незаконен бизнес. Щото, пич от Египет, ние заради това сме на това дередже, заради което се намери ти да ни съжаляваш. А ние публиката хрупаме пуканки и наблюдаваме 34587-ти епизод на мелодрамата „Докато Свят Светува“, псуваме от време на време, протестираме пред телевизията Леонсио да освободи Изаура, а той вземе да се ожени за нея и си налеем една ракия със салата. Пак псувни, пак рев, пак джиджи-биджи и така до 36459-ти епизод, в който ни кажат че трябва да се усмихваме повече, да сме по-позитивни и да виждаме всичко хубаво и бяло, следва лампичка „аплодисменти“. Пропускайки факта, че които не го видяха това светло бъдеще, са навън. Но на човека зад бюрото за това хич и не му дреме, той за всичко има извинение и за всичко има теория. Така или иначе, не сме ориентирани пазарно, а тоталитарно. По-лесно е да говорим, да нареждаме, да имаме меродавно мнение, отколкото да слушаме, да разбираме отсрещните страни, което ни позволява да анализираме ситуацията, да еволюираме обстоятелствата и да имаме обективно мнение.
Безплатна реклама на конкуренцията от Пловдив. Египтянина, наследник на фараоните, който до горящия бизнес реши да си промотира своя. Но тук е така - някой ще се окаже „неразбран“ или „не разбрал“, което е по-слабо обвинение от враг, но изисква да се поправи или изясни. Това ни е от едно време, пич, когато ги поправяхме не само в лагери, но и в обществото, социален контрол се нарича, но ти по-добре ги разбираш тези неща.
Ако светът около нас е сцена, сапунена, то рекламата не е задължително да е конвенционална (тя без това вече не работи, а е просто трошене на бюджет), навлизат нови форми, инфлуенсърски, социални медии, от уста на уста, 10% за медийна популяризация на някоя друга програма, финансиране, ресто. И тук, хоп, някой съобразителен, щот едно е да даваш, за да си рекламираш пилетата, сандвичите и глезотийките, друго е да дадеш от сърце, ама ще видим. Сметнал е човекът така и така продавам, тук телевизии, вестници, известност, само за некакви 10 000 лв. станах звездата. И даже египтянинът ни удари в ахилесовата пета, емоционалната интелигентност и реши грубо да ни обязди. Но какво да се учудваме, тук съчувствието е основна сила за продажби, а ние се ловим като рибета мренички на въдичките на Андрешко, който гушка по 20 лева в джобчето. Той написал - помагам за сираците или дечицата и не можа да му хванеш спатиите след това. Но инфлуенсърите тръбят първо, въй, колко добър човек, какво състрадание. „Ама ти не знаеш какъв добър бе и чичо му, и дядо му, леля му, джина какъв е само добър, от соя…“. А той и преджобил джобовете през това време. Та от уличния търгаш, до ХЕЛП Карма и Българския Великден с гръмките обещания и тлъстите заплати. Зад паравана, пълен бардак, гуляй, а в театралната зала, въпреки че протекла и креслата са от времето на строежа на язовир „Антон Иванов“, аплодисменти, сълзи и кърпички, а към сцената политат рози… После бум, лош, лош, лош. То е същото като с баницата, докато ядеш до вчера залъците по земята, добра, вземат ли ти я, лоша, „Ама нали руча?“, няма значение „Лоша“. Зад този сълзлив маркетинг „а ла Кайро“, „а ла наш си“, прозира липсата на адекватно управление на отношенията с клиенти, с партньори, с персонал, термини липсващи в тоталитарното бюрократизирано общество или по-точно в обществото на администратори (диктаторът е жертваното агънце на народа, все пак). Плановата икономика (с фараон отгоре, на ви истински фараон), всичко общо (а моето си мое, към което само прибавям), не те кара да се бориш за клиенти, решено е, казано е, дадено ти е. В плановата икономика нямаш партньори, имаш подчинени и изпълняващи страни, като в казармата, а зайците ядат моркови, за да си знаят мястото, всички сме във въшкарници и мечтаем да сме артелчици (а в други общества се бият за талантите). В бюрократичното общество нямаш персонал, нямаш свободен пазар на труда, имаш работници, които са вързани за работата си. Така че е нормално да липсват морални и етични взаимоотношения в пост-тоталитарно общество, запазило носталгията и любовта си по времето на безбрачните бюра и привилегии. Национална стратегия, думички просто, целта е бюро. Не, не, да не си кривим душите зад клишираната носталгия в миналото имаше и хора, имаше невероятни единици, имаше морални, но те бяха безсилни, защото всичко бе в името на народа, а почтените бяха безсилни пред тълпата. В името на народа, не на тях, не на изключителните личности. Защото, ние като единици, сме невероятни, но като тълпа, група, организация… Това е народният театър - сълзи и драма, на фона на музика за душата. Народовластие, самоуправление, но на цената на всички други, не само у нас, но и навън, но народа решава как да харчи чуждите пари. Това ни е демокрацията, това ни е и социализмът, такъв ни е и капитализмът - народен и пладнешки. Извинете, трябва да сме позитивни, много позитивни, светли, да виждаме доброто и чистото, защото то ще проектира нашият живот. Ни чул, ни видял, ни казал…
Формулата на Боливудските телевизионни драми е: симпатии, сълзи, злодеи на мелодраматичен фон. В един момент, когато лъснаха не само чорапите на Митко, а и целият копнеж - „едни пари“, Митко се превърна в всичко най-ужасно в постовете разбира се, най- вече. Но то така си е у нас от край време, посрещаме ги с палмови клончета, с паради и празници на народите, весели масовки, а накрая ги разпъваме на кръстове. И те прииждат на талази „за едни пари“. Що си затваряме очите, ми да си го кажем честно, всичко е „за едните пари“ (същото както, когато се бореха за кресълце, заплатка, някое стъпало нагоре по стълбицата, договорче, парче от баницата…), краткосрочно, грубо, мерзко в кеш… ама и в Дивия Запад не е имало такава история, там е било направо утопия. Ама иначе, пафос, помпозност, едни такива трудно поизносими думи, ама красиво и убедително казани (все едно Ален Делон от сцената). Важно е да е изразително. Специалисти, пък, те учат как да потискаш емоциите, да се радваш на живота (не как да мислиш критично) с чуждите пари, с общите пари, а отзад ти прозира Митко, гледа те Митко жалостиво, игриво, мило във всичките си проявления, държи чорапите и чака парички, проектче, поръчка и Митко, бюджетче и Митко, грантче и Митко, 10 000 лв. и Митко. Защото сме се научили да искаме, да пишем писма с желания, да чакаме подаръци от сърце, ако сме били послушни. И всичко едно хрисимо и благородно, пърхат очички. Ми, превърнали сме се на Митко, светът около нас е пълен с Митковци. Митко е нашето социално изкривено огледало, в което ние разбираме, че не можем да контролираме нашите емоционални импулси, че никога не е било нужно, важно е да има носталгия, по общото, в което само някои можеха да бъркат. Нали за кацата с меда и меките кресла са бляновете, а нас ни лъжат с кренвирши. И на сцената излиза гордо египетския фараон с пилета, бърше с кърпичка сълзите си, поглежда надолу, като Странджата към изстрадалата българска рая и раздава социална справедливост, по египетско-български. Аплодисменти, летят пуканки пред телевизора. Та, той ви учи морално и нравствено, как трябва да се решават социални проблеми по египетски, разбира се. Това е дъното, господа и дами, ударили сме най-ниското дъно. Наплискайте се с ледено студена вода и се събудете, защото сериалът продължава, емоционално по вашите дремещи струни.
Е забавно е като публика, Боливудска, да гледаш изтерясалата социална Бг-Мама и надъхалите се парвенюта с буквари за усъвършенстване. Жалко за на човека бизнеса в Пловдив, опитал тъмната страна на манипулативното говорене и контрола на тълпата. А и на кой му дреме за чорбаджиите и изедниците, бой до дупка за кръвопийците и душманите. Това е модерното ОФ все пак. Нали от тях са ни освободили едно време, имаме нужда отново от освобождение, кажете го ама по-силно. Бам, враг на народа, който си заслужава наказанието в името на народа, в името на общото благо, благинки. Очаквам продължението на „Всеки километър“ да е „На всеки пост“ и „На всяка къщичка“. Ето ви база за сценарии за една седмица, как ви завъртяха емоционално и ви настроиха етнически и социално. Пирует, а сега мразете всички от малцинствата, защото всички са като Митко, едни и същи. Не плащат данъци, ток, сметки, тарикати са, изнасилват бабите ви… такива са чорбаджиите и душманите на народа. Всичко е едни наивни реклами „а ла“ дядо Добри. Не бе, много сме наивни, много, ама ние сме си свикнали, да ни поливат с най-хладката вода, да чакаме някой да ни освободи, да ни каже истината (кой да бърка в кацата с меда). Е да де, ама така е по-лесно, с мренки от Тигър и Ефрат, а не с граждани, като от Дания и Норвегия. Със сълзливи и псевдоморални истории, но това са филмите които избираме да гледаме и да участваме, е хек да ни е. Идва края на разумното говорене, на хоризонта с пълна сила се задава тази драма. Господи, докъде го докарахме, египтяни да ни четат конско и да ни нравопоучават, продавач на пилета от Кайро да ни учи на социални политики. Е има ли по-голямо дъно?
Въпросът е не ви ли е писнало да ви играят на сантиментите? Ама кой ни пита, така е по-лесно, инфантилно, за да няма хрън-мрън и да се възхищаваме и разочароваме по-лесно, а от вефа продължава да дъни носталгия. Ох, тъжно ми е, ох не харесвам, ох мразя, ох радостно ми е, ох благодарно ми е, едно вечно благодарно, защо не знам, ама ми е някакво емоционално на душата. То тук всичко е емоционално опостроено от супер прагматични хора. А зад булото на вашите емоции се извършва пладнешки грабеж и продажба на чорапи. Седят някакви псевдо „маркетолози“ и ви позиционират. В социалните мрежи много харесват градинки - бам, на ви цветчета и градинки, в Бг-Мама изпитват съжаление към животинки - бам, на ви животинки, в социалните мрежи изпитват панически страх за децата си - бам, на ви да се страхувате, че западняците са педофили, които ще ви вземат децата, в социалните мрежи имат панически страх за здравето си - бам, на ви ваксини, от които да ви е страх. Седи, вика ти „приятелю, избери българското“ и после дай 20 лева, ако не е успял да те преджоби де, а в същото време едно българско кафене са го запалили, но на кой му дреме… Ето, създадохме си емоционален електорат (около 20% гласуващи, другите не искат и да чуят за това шоу ала Кашпировски). А всичко е толкова банално, всичко е само за едни пари, за едни 20 лв. на интроверти, неставащи за нищо друго, ама никъде другаде. Защото ако ставаха, нямаше да седят и да ни шушкат. Друг е въпросът, че същите тези „политически маркетилози“, доведоха до това дередже, до което сме. Ми и те са Митковци в крайна сметка. Те са виновниците 2.5 милиона да ни няма, да ни писне и да продължаваме да се изнасяме, защото ние, които можем да мислим и разсъждаваме, искаме нормални, цивилизовани отношения, такива каквито виждаме че съществуват. Не някакви полуграмотни, недочели Дейл Карнеги специалисти, да ни правят на маймуни за даже по-малко от 20 лева. Въпросът е кога шепата хора, наречен български елит, ще разберат, че тези полуграмотни ПР-и, Маркетолози, Политолози, Социални Психолози, Културтрегери, красиви граждански организации, недотам красиви партньори на държавата, специалисти или накратко казано мързеливи и алчни бюрократи, опорочиха и направиха хубавата ни родина токсична среда, която е важна и за тях. Всичко разпарчетосаха със сълзливите си истории, изядоха всичко което можеше да се изяде, само да могат да пратят децата си навън, разбиха и разрушиха всичко с надути речи а ла Капалъ Черши, само и само тази пасмина безчетна да се напапа. А народа хрупа пуканки и е в Боливудския филм - няма как да го разбере, щот е неразбираемо. А в това мелодраматично тресавище няма да дойде нито Фолксваген, нито Форд, нито Интел, ще пристигнат хитри продавачи на пилета от Кайро. Но как да разбереш, когато си в мелодрама и емоциите са по-силни от разума и живееш да докараш до следващите избори, за да видиш новите актьори.
Пропускаме, че важни исторически моменти са изпълнени с интелектуална интелигентност, умението да четеш хората, което се използва, както за добро, за зло и за разпад. Започвайки през риториката на Мартин Лутър Кинг, който обвини Америка за това което е дала на Афроамериканците и че ясно раздели обществото на бивши робовладелци и бивши роби, до майстора оратор Хитлер, ефектът е катастрофален. Да, понякога изграждането на емоционална връзка е изключително важно за личностно израстване, но може да доведе до сериозни социални катаклизми, нефункционалност, инфантилност смесена с агресия, омраза и безкрайна индийско-египетска телевизионна мелодрама… Не разбирам, какво се случи с нашата култура, кога и в кой момент, ние изпуснахме джина от бутилката, уж в името на доброто, уж в името на народа, уж в името на възвишени идеали, ние се заиграхме с емоциите на хората, с изходните им ориентири, с техните най-сакрални струни и започнахме да превръщаме нашето общество в публика на долнопробен и мелодраматичен сериал от Кайро.