БЕРЛИН - През повечето години церемонията по връчването на Германската Награда за Книга е скромна. Но когато през октомври журито обяви, че най-високото литературно отличие в немскоговорящия свят, равностойно на британската награда "Букър", е присъдено на 30-годишната швейцарска писателка Ким де л'Хоризон за романа "Blutbuch", нещата придобиха неочакван обрат.
Де л'Хоризон, беше първата небинарна писателка, спечелила наградата, и докато стоеше на сцената в размита зелена рокля, изнесе импровизиран спектакъл. Използвайки електрическа самобръсначка, за да тонизира косата си в знак на подкрепа за жените в Иран, след това дьо л'Хоризонт заяви, че журито е избрало книгата, за да "изпрати сигнал" в подкрепа на онези, които са "потискани заради телата си".
Някои критици се възмутиха от очевидното сравнение на писателката между преживяването да си небинарен и потисничеството на иранските жени; други видяха в речта знак, че наградата е присъдена въз основа на политиката на идентичност, а не на литературни достойнства. Публичността около наградата превърна дьо л'Хоризонт в символ на по-широка дискусия за статута на небинарните хора в немскоезичния свят.
За разлика от английския език, в немския език няма еквивалент на "те" за лично местоимение, а повечето съществителни, отнасящи се до хора, се определят като мъжки или женски. Въпреки че авторът до голяма степен използва "Ким" вместо местоимение, някои коментатори настояват да се използват местоимения, свързани с пола, в рецензиите и дискусиите в новинарските медии.
"Когато израснах, нямаше такова нещо като небинарен или нещо повече от бинарен", каза дьо л'Хоризон в интервю в Берлин, където авторката живее временно на литературна стипендия. При написването на книгата, казва дьо л'Хоризон, те са имали за цел да изследват границите на това как може да се опише полът на немски език. "Търсех език или форми на езика, които биха позволили възприемането на тяло, което е небинарно", казаха те.
Това търсене на себеизразяване е в центъра на "Blutbuch" ("Кръвна книга", на английски), формално авантюристична творба, в центъра на която е небинарен герой, също наречен "Ким", борещ се с половата идентичност, докато изследва травматичната история на жените в швейцарското си семейство. Книгата използва флуидна структура и многобройни измислени местоимения и други думи (като "татко*мама"), за да предаде половия опит на своя разказвач.
През октомври "Blutbuch" достигна четвърто място в списъка на бестселърите в Германия, а по-рано този месец романът спечели и Швейцарската Награда за Книга. Той е препродаден за превод на 13 езика, като американското издателство Farrar, Straus and Giroux придобива правата за превод на английски език. Издателството планира да го публикува през 2025 г.
De l'Horizon заявиха, че са разтревожени от факта, че разговорът за тяхната идентичност често е засенчвал обсъждането на книгата, и добавиха, че съжаляват, че на церемонията са заявили, че изборът им е бил замислен от журито като политическо изявление.
Паул Яндл, критик на книги и редовен сътрудник на швейцарския вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг", твърди, че "Blutbuch" е "много важна книга" и че авторът е предизвикал фурор в немскоезичния свят, защото въпросите за половата идентичност "са тема в центъра на обществото".
Реакцията на моменти става грозна: След церемонията по връчването на наградата дьо л'Хоризонт е обект на множество омразни коментари в социалните мрежи, а страницата на книгата в Amazon е залята от рецензии с една звезда. В пресата се появиха съобщения, че издателят на дьо л'Хоризонт е ангажирал охрана за автора на Франкфуртския панаир на книгата. (Говорителка на издателството Dumont заяви в имейл, че това не е вярно).
"Дал съм над 40 интервюта и всички искат да говорят за омразата, но нито веднъж не са ме питали: "Какво е любовта?" - каза дьо л'Хоризон. "Медиите се фокусират върху омразата и това създава повече напрежение".
Както и в други страни, през последните години в Германия възникна дебат за това какви улеснения трябва да се правят на хората, които не се идентифицират като мъже или жени. Успоредно с това тече и по-широка дискусия за това как да се премахне това, което критиците смятат за следи от сексизъм, от немския език, в който съществителните имена, отнасящи се до хората, се променят според пола: Така например учителите мъже се наричат "Lehrer", а учителките - "Lehrerinnen". До неотдавна съществителното от мъжки пол винаги беше избрано по подразбиране.
Някои опити за намиране на всеобхватно решение - като поставянето на звездичка в средата на думите, за да се образува например "Lehrer*innen" - бяха критикувани като пресилени. В провинция Тюрингия дясноцентристката партия на християндемократите и крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" наскоро приеха закон, забраняващ използването на неутрален по отношение на пола език в правителствените комуникации. Един от депутатите, подкрепящи закона, определи подобен език като "елитен проект на едно малко малцинство", като отбеляза, че повечето германци не говорят и не пишат по този начин.
Опитите за намиране на полово включващо местоимение, еквивалентно на "те/те", се усложняват и от факта, че немският еквивалент на "те" ("sie") звучи идентично с официалната форма на "ти" ("Sie") и думата за "тя" ("sie"). Каролин Мюлер-Шпитцер, професор по лингвистика в Института за немски език "Лайбниц" в Манхайм, заяви, че адаптирането на съществуващите местоимения "не работи в немския език, така че трябва да създадем нещо ново. А създаването на ново местоимение е трудно."
Мюлер-Шпитцер допълни, че след края на Третия райх дебатите за приобщаващия език в Германия често се превръщат във форум, на който хората изразяват мнения за пола или расата. "Езикът се е превърнал в сцена за нещата, които хората биха искали да кажат за обществото, но не вярват, че ще кажат", каза тя и добави, че според нея е жалко, че медийното отразяване на личността на дьо л'Хоризонт е засенчило обсъждането на тяхната книга.
В интервюто дьо л'Хоризон каза, че се пазят да говорят за личната си история и обясни, че предпочитат да използват "научно-фантастична биография", която твърди, че са родени "в бъдещето, на планета, много по-свободна от тази". Въпреки че в крайна сметка de l'Horizon потвърдиха, че са родени близо до столицата на Швейцария, Берн, те отказаха да обсъждат каквито и да било подробности за своето семейство или възпитание.
Авторът обаче обясни, че са започнали да пишат "Blutbuch" на 18-годишна възраст, след няколко години занимания с поезия, в период, когато са били "в постоянна латентна дисоциация с травма и изобщо не съм усещал тялото си". De l'Horizon споделя, че отчасти са се вдъхновили от творчеството на френските писатели Ани Ерно и Едуар Луис, които съчетават автофикцията със социологически анализ.
Авторът е описвал някои от личните си борби на други места. В едно прочувствено есе в "Нойе Цюрхер Цайтунг" дьо л'Хоризонт наскоро направи паралел между нападението в берлинското метро и преживяването да чуе как швейцарски депутат подигравателно описва небинарен човек като "то". И двете преживявания, твърди дьо л'Хоризонт, приличат на физическо нападение. "Вие не сте първите мъже, които са ме удряли, и няма да сте последните", пише дьо л'Хоризон.
Въпреки това в интервюто авторът казва, че се радва на приноса си за прекрояване на правилата за пол в немския език, въпреки отзвука и объркването. "Животът е мръсен, потлив, мръсен, игрив и забавен", каза дьо л'Хоризон. "И точно такъв трябва да бъде целият този процес."