Анализ на Илиян Кузманов
19/04/2024
Теорията на хаоса позволява на вземащите решения във военната сфера да приемат несигурността, да се адаптират бързо и да признават взаимовръзките между сложните системи. Това е мощна призма, през която се разглеждат сложните аспекти на войната и стратегията.
Почти половин век Иран играе своите карти в мрак и чрез заблуди, но нещо изключително важно се случва, на 13 април 2024 г. Иран извършва безпрецедентно нападение срещу територията на Израел. Това е първата му пряка атака срещу израелска територия. Атаката е обявена предварително, като САЩ са предупредени какво ще последва и им е наредено да не взимат участие, което демонстрира изключителна арогантност и самоувереност на Иран, не показвана до този момент. Нападението, включващо ракети и безпилотни самолети, според информация на ABC News са били поразени военновъздушните бази на Израел в Неватим и Негев, като сред поразените цели са били писта за излитане и кацане и самолет C-130. "Иранската военна операция срещу Израел беше ограничена и насочена към ескадрила самолети F-35", съобщава външният министър на Техеран след това. Иран смята, че тези самолети са били използвани за нападение срещу иранското консулство в Сирия на 1 април, при което бяха убити близо половин дузина иранци, включително висши служители от елитния Корпус на гвардейците на ислямската революция. След атаката в близко източният хаос се появиха допълнителни неизвестни, зад които започват да прозират играчите подкрепящи Иран, създаващи една нова картина, в която трудно биха могли да се намерят полезни ходове за Израел и разбира се САЩ.
Момент на прозрение, илюстриращо иранската стратегия спрямо Израел е изказване пред ООН на Посланик Гилад Ердан, която заявява: „Иранският режим смята, че Израел е жаба във вряща вода, че ние сме свикнали със заплахите и тероризма и няма да забележим, докато не стане твърде късно. Но Иран греши: Ние сме народ от лъвове и ще защитим бъдещето си“.
Стратегията в асиметричната война се изразява в теорията за "врящата жаба". Легендата гласи, че жаба, поставена в плитък съд с вода, която се нагрява на печката, ще остане щастливо в съда, докато температурата се покачва и няма да изскочи дори, когато водата бавно достигне точката на кипене и убие жабата. Промяната на температурата с по един градус е толкова постепенна, че жабата не осъзнава, че се вари, докато не стане твърде късно. Метафората с „жабата“ е красноречив пример за случващото се в момента в Близкия Изток, но за да се разбере дълбочината на иранската стратегия най- добрата илюстрация за многоходовата партия на Иран е древната китайска военна максима за „убийство чрез хиляди порязвания“, която подчертава значението на кумулативните ефекти и въздействието на постоянните, постепенни действия във времето.
Сваряване на жабата в краткосрочен план
Иран и регионалните му съюзници използват премерен подход за повишаване на температурите в Западна Азия, докато водата не свари до смърт американските и израелските "жаби". Стратегията, дисциплината и рядкото търпение ще донесат на Иран победа, КСИР и регионалните ѝ съюзници калибрират температурите като учени в лаборатория. Два свързани примера показват как КСИР нагласят температурата като учени в лаборатория. След началото на ръководената от Хамас съпротивителна операция "Потоп в Ал-Акса" на 7 октомври миналата година президентът на САЩ Джо Байдън изпрати американски военноморски сили в Персийския залив и Средиземно море, за да "защитават" Израел. Първоначално на 19-ти октомври военноморските сили на Йемен, свързани с "Ансарала", насочват първите си изстрели към израелски кораби и пристанище Ейлат. Нападенията им обаче ескалират и обхващат плавателни съдове, пътуващи към или от Ейлат, независимо от флага или собствеността им. Кулминацията на този модел е обявената от Пентагона на 18-ти декември операция "Пазител на просперитета", насочена към защита на икономическите интереси на Израел за сметка на американския военен персонал. Впоследствие "Айзенхауер" и неговите военноморски ескорти се преместват от Персийския залив в Червено море и Аденския залив, уж, за да "защитават" окупационната държава.
Въпреки усилията на Военноморските сили на САЩ (USN) и Военновъздушните сили на САЩ (USAF), Ansarallah остава непобедена. Предишните американски въздушни удари в Йемен се оказват неефективни, а продължаващото темпо и разширяващият се обхват на йеменските операции натоварват военноморските ресурси и понижават морала. Корабите на ВМС на САЩ не разполагат с неограничен брой ракети-прехващачи, нито пък могат да бъдат презареждани в морето. В резултат на това моралът на американския персонал ще се срине в дългосрочен план, особено след като много моряци и морски пехотинци не са инвестирали в борбата за Израел. Този добре калибриран ход, подкрепен от Иран, постига две цели: извеждане на бойната група самолетоносачи от Персийския залив и вкарване на САЩ в капан за ескалация.
За да се вкара във водата „жабата“ лесно предвидимо е, че „Израелската жаба“ мечтае за нов Израел след етническото прочистване на Газа, като планира да застрои Газа, да построи луксозни апартаменти и да изгради жилища за новите заселници. Въпреки това израелската армия не е победила Хамас, която продължава да нанася значителни щети на израелската военна техника и човешки ресурси. Щетите системно се подхранват и от Хизбула, които чакат своят час, за да вдигнат температурата. Окупационната армия разчита на САЩ и европейските съюзници за въоръжение и разбира се защита, тъй като вътрешните ѝ производствени мощности са ограничени. Приблизително 500 000 заселници са се завърнали в родните си места, но много повече няма да се завърнат. Военната повинност вече не е безопасно, но неудобно изискване за три години, а ултра ортодоксалните евреи заплашват да напуснат Израел, чието оцеляване зависи от преместването на евреите там. Ако ултра ортодоксалните евреи напуснат коалицията на министър-председателя Бенямин Нетаняху, това може да доведе до падане на екстремисткото му правителство.
Израелската икономика е в смут, като шекелът обезценява, бюджетните дефицити и заемите растат главоломно, а Moody's понижи кредитния рейтинг на Израел от А1 на А2. Туристическата индустрия на Израел изпада в криза, а повечето големи авиокомпании вече не летят до Израел. Производствената и селскостопанската база на Израел са малки и той има ограничен достъп до природни ресурси и енергия. Иран прави с Израел точно това, което Израел му направи с икономическите санкции, но за разлика от Израел, Иран има богати запаси от нефт и газ, 85 милиона грамотни и образовани хора, които не планират да бягат, и огромни селскостопански и производствени бази.
Неотдавнашното израелско нападение срещу иранската дипломатическа мисия в Дамаск отразява опасенията и разочарованието на Нетаняху, тъй като "целият свят се е обединил срещу нас". Стратегията на Нетаняху изглежда е да подтикне Иран към ескалиране на напрежението, което евентуално да го подтикне да се насочи към американски военни активи в региона, като по този начин да въвлече САЩ във войната в Газа. Техеран вероятно ще реагира, но ще се стреми да избегне попадането в капана на Нетаняху. Вместо това Иран може да избере да затегне икономическия си контрол върху Израел, вероятно като се насочи към стратегически места като Ейлат, Хайфа и летище "Бен Гурион".
Толкова за жабите във вряща вода, много по-опасна е китайската доктрина прокламираща систематично обезкървяване на противника, без да бъде нанасян силен удар, което де факто означава, че дори и Иран да бъде ударен от Израел и САЩ, те реално ще бъдат губещите на дъската.
Определено максимата за жабата е прекалено елементарна и еднопластова, за да се разбере играта в Близкият Изток, с която Иран умело се справя. Това, на което залага Иран е доста по-близко до "хилядите удари на смъртта" срещу Израел (малкият Сатана) и САЩ (големият Сатана). Вместо един-единствен драматичен удар, те използват комбинация от много малки действия на различни фронтове - както военни, така и дипломатически. "Смърт от хиляди порязвания" е фраза, която има своите корени в древната китайска история и военна стратегия. Тя се отнася до стратегия, при която противникът нанася множество малки, постепенни рани или атаки на противника с течение на времето, като постепенно го отслабва. Всяко отделно порязване може да изглежда незначително, но кумулативният ефект става смъртоносен. Вместо да нанесе един-единствен решителен удар, тази стратегия включва поредица от незначителни действия, малки атаки, терор, дезинформация, интелектуален саботаж и културна диверсия. С течение на времето те се натрупват и водят до окончателното поражение на целта.
Фразата има и своите съвременни приложения.
В контекста на корпоративните поглъщания терминът "смърт от хиляди порязвания" описва постепенната ерозия на про-пазарната среда за поглъщане. Фактори като заинтересоваността, геополитическите промени и правните промени заедно направиха европейския пейзаж на поглъщанията по-малко благоприятен за враждебни оферти и сделки за корпоративен контрол. Ислямска държава (ИДИЛ) използва подобен подход - те се стремят да увеличат броя на терористичните нападения извън Близкия изток, като се започне от дребни инциденти (напр. нападения с ножове) и се стигне до по-сложни операции (напр. взривяване на автомобили). Кумулативното въздействие на тези нападения отслабва сигурността и стабилност. Изключително важно е разбирането на фразата и в контекста на хибридната война и интелектуалният и културен саботаж. Концепцията за "смъртта от хиляди порязвания" може да се приложи и към постепенните обществени промени. Малките промени с течение на времето може да изглеждат по-малко опасни от внезапната голяма промяна, но те могат заедно да доведат до значителни промени. Интелектуален саботаж, който посредством „Пълзяща нормалност“ променя обществените нагласи и културни трендове. Това могат да бъдат анти системни социални или политически движения, религиозни култове или саботиране отвътре на институции и организации.
Привидната сдържаност или приемане ролята на жертва на Иран и неговите проксита, (например как Хамас съумя да изиграе умело обществено мнение), пред лицето на „израелската и Западна агресия“ не бива да се бърка със слабост. Същата стратегия не толкова успешно се прилага от Русия, която от 2014 се опита всячески да постави своите и анексираните територии, като жертва на агресия отвън, докато методично и безпощадно унищожава Украйна. Техеран системно оказва премерен натиск върху Тел Авив чрез свои собствени методи и през обръча от проксита, които е създал, като внимателно подготвя сцената за разпадането на Израел, което де факто е редуциране влиянието на Запада в Близкият Изток и капитулацията на САЩ в Близкият Изток.
Конфликтът между Иран и Израел.
Конфликтът между Иран и Израел има възможността да прерасне в по-широк пожар, който да насочи американските ресурси и фокус в Близкия изток, отмествайки фокуса от Русия и Китай. Веднага след нападението на Хамас на 7 октомври президентът на САЩ Джо Байдън предприема бързи действия в подкрепа на Израел, важен американски съюзник, но и възпрепятства за сега разширяването на военните действия. Месеците на интензивни израелски операция в Ивицата Газа в действителност не успяват да елиминират Хамас, убиват десетки хиляди палестински цивилни и водят до хуманитарна катастрофа. Това е което световната общественост вижда, това е капан, в който Израел сам попадна. С разрастването на кризата администрацията на Байдън прекрасно разбира, че се разширяват и ангажиментите на Съединените щати в Близкия изток, както и опасността за понасяне на щети върху разклатеното реноме след фиаското в Ирак, в Афганистан и продължаващия повече от две години конфликт в Украйна. Повторното ангажиране с Близкия изток крие рискове за Байдън, особено докато води кампания за преизбиране срещу своя предшественик Доналд Тръмп. Всъщност блатото в Близкия изток предоставя безброй възможности за Техеран да обезсили един от основните си регионални противници - Израел - и стоящия зад него САЩ, демонстрирайки неговата слабост принуждавайки Съединените щати драстично да намали влиянието им в региона. Ислямският режим в Иран има за цел да вдъхнови религиозни въстания, които да подражават на революцията му от 1979 г. и за много наблюдатели изглежда, че не е успял. Всъщност Техеран разработва пресметлива стратегия за овластяване на марионетните милиции и за оказване на влияние върху операциите в съседство, като същевременно поддържа правдоподобно отричане - схема, чиято хитрост е потвърдена от опустошителния обхват на нападението на Хамас и последвалите атаки на свързаните с Иран милиции в Ирак, Ливан и Йемен. Така че днес, посредством контролиран хаос и изключителна гъвкавост Иран поставя Израел и САЩ в ситуация практически без полезен ход.
Рубиконът е преминат
Фразата "пресичането на Рубикон" олицетворява напрежението между риска и възможностите и служи като мощна метафора за ключови моменти както в историята, така и в стратегията. Фразата има важно историческо и стратегическо значение. В Древен Рим Рубикон е малка река в Северна Италия, през 49 г. пр.н.е. римският генерал Юлий Цезар е изправен пред критично решение: да разпусне армията си, преди да премине реката, което би се считало за акт на бунт срещу Римската република. Той прочуто заявява: "Залогът е хвърлен" и повежда войските си през реката, пренебрегвайки властта на Сената. Това поставя началото на гражданска война и в крайна сметка води до издигането на Цезар като диктатор. Фразата се е превърнала в идиом, означаващ точка, от която няма връщане назад с необратими последици. От гледна точка на военната наука пресичането на Рубикона означава решително решение, което променя стратегическия пейзаж и може да доведе до победа или катастрофа.
В продължение на години Иран се опитваше да се бори с Израел посредством индиректни атаки, като създава около страната това, което израелските стратези наричат "огнен пръстен". Той постига това, като предоставя оръжия и финансиране на това, което Техеран нарича "ос на съпротивата" - сбор от съюзници (или проксита), включващ Хизбула, Хамас, Палестински ислямски джихад и бойци от Западния бряг. Тя включва също така Сирия, йеменските хути и паравоенни организации в Ирак. Първоначално Иран подкрепяше последната група групировки като средство за проверка на Саудитска Арабия и Съединените щати, но от началото на войната в ивицата Газа през октомври миналата година тези партньори подпомагат и операциите на Иран срещу Израел.
В отговор на този многостранен алианс Израел провежда собствена кампания срещу Иран. Той многократно е извършвал подривни действия на иранска територия, включително операции, насочени към ядрени съоръжения и учени, както и към конвенционални съоръжения и експерти. Извън Иран, в кампания, която израелските политици наричат "война между войните", израелското правителство редовно взема на прицел трансферите на ирански оръжия, особено тези, изпращани в Ливан и Сирия. Двете страни се опасяват да не излязат извън контрол с нападките си една към друга, които често следват модела на "удар за удар". Но този деликатен баланс започва да се променя след 7 октомври 2023, когато Хамас атакува израелските общности около Ивицата Газа. В знак на солидарност с жителите на Газа и с цел да се сложи край на войната там, членовете на иранската ос засилиха нападенията срещу Израел и американските съоръжения с гласната подкрепа на Техеран. В отговор Израел атакува подкрепяни от Иран групировки в Ливан и Сирия, а след това и самия ирански военен персонал. Между началото на декември 2023 и края на март 2024, Израел убива близо дузина командири и съветници от Корпуса на гвардейците на ислямската революция и силите КУДС на Иран. Кулминацията на тези удари е въздушният удар по иранското консулство в Дамаск през април, при който са убити генерал Мохамед Реза Захеди, човекът, за когото се твърди, че отговаря за координирането на операциите на силите КУДС в Леванта, неговият заместник и няколко други членове на IRGC.
Окончателният отговор на Иран подчертава очевидната промяна в иранската стратегия, както и подчертава размера на партньорството с Русия и Китай, дали на режима изключителна сила и технологично ноу-хау да предизвика САЩ директно в Близкия Изток. С преминаването на Рубикона от страна на Иран, влиянието на САЩ в региона е подложено на огромно изпитание.
Удар срещу Израел е де факто удар срещу САЩ
Отношенията между САЩ и Израел са сложен съюз, който надхвърля дипломатическите връзки и включва споделени ценности, стратегически интереси и общи културни и политически ценности. Въпреки че не обсъждат сътрудничеството си в областта на сигурността след края на Студената война, отношенията водят до погрешни схващания, представящи Израел по-скоро като пасив, отколкото като актив. Израел е ключов партньор в справянето с променящите се терористични заплахи и военни предизвикателства, като техният опит в борбата с тероризма и обмена на разузнавателни данни е от полза за САЩ, чрез съвместни усилия за развитие и сътрудничество в областта на авангардните технологии. Освен традиционните проблеми на сигурността, Израел улеснява усилията на САЩ за справяне с възникващите предизвикателства пред сигурността, като например икономическата конкурентоспособност, революцията в информационните технологии, устойчивостта на ресурсите и общественото здраве. Израел действа като противовес на радикалните сили в Близкия изток, включително политическия ислям и насилствения екстремизъм, като осуетява ядрените програми на Ирак и Сирия. САЩ се възползват от опита на Израел в областта на борбата с тероризма, разузнаването и войната в градски условия чрез съвместни обучения, учения и обмен. Съюзът надхвърля реториката и моралния дълг, като укрепва американската сигурност, технологичния напредък и глобалната устойчивост.
Защо в този момент?
Отговорът може да бъде търсен в Байдън и демократите, които ако може да се каже „са по-благосклонни към Иран“ и донякъде играят ролята на моркова след 1979-та. Ако Близкият Изток може да бъде определен като хаотично блато, американската външна политика бе ясно бинарна, приятел - враг, добрият и лошият полицаи, търговия или санкции, сделка или принуда, пръчка или морков. А различното отношение на американските демократи и републиканци към Иран е повлияно от историческия контекст, идеологическите перспективи и политическите съображения. Иранската революция от 1979 г. води до създаването на Ислямска република, която променя политическия пейзаж в страната. Последвалата заложническа криза в посолството на САЩ в Техеран обтягат американско-иранските отношения. Демократите, включително президентът Джими Картър, търсеха дипломатически решения, докато републиканците критикуваха възприетата слабост и се застъпваха за по-твърда позиция. Демократите наблягат на многостранността, като поставят акцент върху диалога и преговорите като инструменти за разрешаване на конфликти. Те подкрепят Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като ядрената сделка с Иран, при президента Обама. Те отдават приоритет на правата на човека и гражданските свободи, като изразяват загриженост относно състоянието на правата на човека в Иран, но смятат, че ангажираността е от съществено значение за насърчаване на промяната. Републиканците, от друга страна, предпочитат по-едностранния подход, като наблягат на американската сила и настойчивост, разглеждат Иран като регионална заплаха и се застъпват за по-твърда позиция. С течение на времето демократите подкрепят JCPOA, докато републиканците го критикуват. В ерата на Тръмп републиканците приветстваха оттеглянето на Тръмп от СВПД, докато демократите изразиха загриженост за последиците от него. Ерата на Байдън се стреми да съживи дипломацията с Иран, но предизвикателствата остават.
Демократите не само са по-благосклонни към Иран, но и са притиснати от идващите президентски избори, в които се очертава да са губещата партия, както и от серия провали в международен план. Безпрецедентното директно нападение срещу Израел от страна на Иран дойде след седмици, в които Байдън засилва натиска върху еврейската държава да намали военните си операции в Газа.
Нападението на Иран допълнително усложнява политическата ситуация на Байдън не само заради възможността за по-широка война, но и защото може да окуражи Хамас да откаже споразумението за прекратяване на огъня с Израел. Боевете между Израел и Хамас, започнали през октомври, отслабиха подкрепата на Байдън сред някои ключови електорални групи несъгласни с твърдите действия на Израел. Социологът от Демократическата партия Джеф Хорвит заяви, че действията на Байдън са отразявали широките обществени настроения. Американците искат президент, който показва сила чрез дипломация, държи Америка настрана от пряко участие, а военните - далеч от опасност.
Демократите също така прекрасно разбират, че нов конфликт в Близкия Изток има потенциал да удари със всички сили обикновените граждани в САЩ. Продължаващото напрежение в Близкия изток също е проблематично, защото кара голяма част от американците, които са основно избиратели на демократите, да се страхуват от глобално насилие и несигурност и изостря разделението по отношение на политиката на Израел и страданията на хората в Газа. Продължаващото напрежение в региона може също така да доведе до още по голямо повишаване на цените на петрола и газта и да налее масло в огъня наречен инфлация и цена на живота.
От една страна Иран прекрасно разбира пасивната роля на демократите, от друга страна на масата със залози са сложени евентуалните последици за политическия и социален климат в САЩ от какъвто и да е конфликт в Близкият Изток. Като в същото време САЩ залага най-верния си съюзник в региона, който има огромен риск да се превърне в Украйна, на която помагат, но де факто е оставена на произвола на съдбата, защото Европа постави на първо място своите граждани и сигурност.
Световна Икономика
Нападението на Иран срещу Израел не само засяга САЩ, но и има значителни последици за световната икономика. Нападението засилва съществуващото регионално напрежение в Близкия изток, като може да доведе до ескалация на конфликтите и да наруши търговските пътища, енергийните доставки и да създаде несигурност за инвеститорите и бизнеса. Стратегическото значение на Израел в световните сектори на технологиите, отбраната и иновациите може да има последващи ефекти в световен мащаб. Смущенията в израелското производство биха могли да повлияят на световните вериги за доставки, засягайки компаниите, които разчитат на израелски компоненти или услуги.
Ескалацията на напрежението може да доведе до прекъсване на доставките, тъй като инвеститорите следят внимателно геополитическите събития. Геополитическата нестабилност често води до пазарна нестабилност, която засяга фондовите пазари и инвестиционните решения. Възможно е да се появят валутни колебания, като израелският шекел и други регионални валути ще изпитват нестабилност, а инвеститорите могат да търсят сигурни валути като щатския долар или швейцарския франк.
Международните реакции на нападението могат да повлияят на дипломатическите отношения и търговските споразумения, а санкциите или ограниченията срещу Иран могат да засегнат динамиката на световната търговия. Застрахователите оценяват геополитическите рискове при сключване на полици, а повишеното напрежение може да повлияе на застрахователните разходи и предприятията, работещи в региона, да преоценят рисковата си експозиция.
Как реагираха борсите
Фючърсите на акциите в САЩ и цените на петрола се отърсиха от иранската атака срещу Израел през уикенда, но акциите в Азия се понижиха след като Иран нападна Израел.
Фючърсите на американските акции се повишиха след началото на търговията в неделя вечерта. Фючърсите върху суровия петрол WTI бяха сравнително без промяна в неделя вечерта. Фючърсите върху златото се повишиха с 0,2%. Етериумът се повиши с 2,7%. Иранската валута падна до рекордно ниското ниво от 705 000 риала/долар на неофициалния пазар около 10:30 ч. местно време в неделя, по данни на сайта за наблюдение на валутния пазар Bonbast. Водещият индекс на фондовата борса в Тел Авив, TA-35, се понижи с 0,38 % към 10:23 ч. лондонско време.
Нападението може да окаже натиск върху законодателите на Капитолия да върнат въпроса за чуждестранната помощ на дневен ред. Байрън Калън от Capital Alpha Partners заяви, че "това би трябвало да увеличи вероятността Камарата на представителите да приеме допълнителната помощ за сигурността, ако членовете й стигнат до заключението, че иранската индустрия за производство на дронове/ракети е общата връзка между войната на Русия в Украйна и сигурността на Израел". Това би могло да усложни и борбата на Федералния резерв с инфлацията и решението му за времето на евентуално намаляване на лихвените проценти. "Нашето усещане е, че събитията в Близкия изток ще увеличат причините Фед да възприеме по-предпазлив подход към намаляването на лихвените проценти, но няма да му попречат да ги намали изцяло", пише Capital Economics в бележка от неделя. "Очакваме първата стъпка да бъде направена през септември."
Какво се случва с Биткойн?
Пазарът на криптовалути претърпя сериозни разпродажби през нощта срещу събота на фона на атака срещу Израел. Биткойнът се понижи с около 8% късно вечерта в събота, когато американски официални лица потвърдиха, че атаката е била осъществена. Цифровите монети бяха едни от единствените рискови активи, които се търгуваха през уикенда, а спадът се разглеждаше като първоначална реакция на ескалацията на напрежението в Близкия изток. В събота вечерта биткойнът се търгуваше на нива от около 70 000 долара, но по данни на борсата Bitstamp спадна до под 62 000 долара. До неделя сутринта той се възстанови и се търгуваше над 64 000 долара. При други монети като етер също се наблюдаваха сериозни разпродажби, като в някои случаи спадът достигна до 10%.
По данни на Bloomberg разпродажбата на биткойн е била най-силната от повече от година насам, като монетата е достигнала нови рекорди в последно време на фона на притока на средства в американските спот биткойн ETF-и, които продължават да движат цената на криптовалутата.
Как конфликтът може да повлия на цените на петрола
Неотдавнашната атака на Иран срещу Израел засилва напрежението в Близкия изток и може да доведе до скок на цените на петрола, ако конфликтът ескалира и наруши световните доставки. Задълбочаващият се сблъсък увеличава риска от повишена нестабилност на петролните пазари и отново напомня за значението на петролната сигурност. Приема се, че повишаването на цените на петрола в крехката икономическа среда след пандемията може да има значителни последици, особено за западните страни. По-високите цени на петрола, надхвърлящи 70 долара за барел, пораждат опасения за нарушаване на темпото на глобалното икономическо възстановяване. Западът, който е основен играч в световната икономика, е изправен пред предизвикателства, свързани с увеличените разходи за енергия.
Повишаването на цената на петрола към критичната граница от 100 долара за барел спря в понеделника след атаката, но все още не е ясно дали пазарът си взима временна почивка от ралито или е попаднал в дългосрочна задънена улица. Това, което търговците знаят е, че цените на петрола не успяват да прескочат психологическата бариера след нападението на Иран срещу Израел през уикенда, въпреки че рисковете от по-широка война в Близкия изток остават високи.
"Петролните пазари свикнаха с волатилността", заяви Реджина Майор, глобален ръководител на отдел "Клиенти и пазари" в KPMG, в коментар, изпратен по електронната поща на MarketWatch. "Те могат да се отърват от много рискове." В понеделник майският суров петрол West Texas Intermediate CL.1, 0,25% CLK24, 0,23% падна с 25 цента или 0,3% и достигна цена от 85,41 долара за барел на Нюйоркската стокова борса. Юнският суров петрол сорт Брент BRN00, 0,22% BRNM24, 0,22% се установи на 90,10 долара за барел на ICE Futures Europe, което представлява спад от 35 цента или 0,4%. Повишаването на цените на петрола до 125 долара е основен проблем за пазара, тъй като цените на това ниво "почти сигурно ще предизвикат рецесия, ако се задържат", казва Николас Колас, съосновател на DataTrek Research, в бележка, изпратена по имейл в понеделник.
Засега пазарът смята, че неуспешната атака срещу Израел "предполага, че ситуацията може да се успокои, както иска администрацията на Байдън", казва Линч от SEER пред MarketWatch. "Израел изглежда възнамерява да отвърне на удара и ако той се окаже сериозен", например под формата на щети или жертви, тогава пазарът ще се опасява от ескалация, каза той. "Това би ни довело до 100 долара, особено ако бъдат повредени някои петролни съоръжения".
Нападението на Иран повишава възможността конфликтът да наруши корабоплаването през Ормузкия проток - тесен воден път край южната граница на страната, през който всеки ден преминава повече от една четвърт от световната морска търговия с петрол. Цените на петрола се повишиха в петък до нива, невиждани от октомври в очакване на подобна ескалация, но в понеделник се понижиха. Ако конфликтът ескалира още повече, Иран има възможност да атакува петролни танкери, преминаващи през пролива с помощта на безпилотни самолети, ракети или подводници. Най-лошият сценарий би довел до пълна блокада на пролива от страна на Техеран, въпреки че вероятността за някой от тези резултати понастоящем е малка.
Иран е голям производител и член на Организацията на страните износителки на петрол, но изнася по-голямата част от петрола си за Китай поради дългогодишните международни санкции. Намаляването на износа на ирански петрол би имало "огромно" въздействие върху световния пазар, тъй като Китай ще бъде принуден да се конкурира с други държави за доставки от други места. Прекъсването или блокирането на трафика в Ормузкия проток би променило правилата на играта, тъй като той е основният или единственият маршрут за близкоизточните износители на петрол, включително членовете на ОПЕК Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.
Друга възможност е Съединените щати, най-важният съюзник на Израел, да отвърнат на удара, като отново ограничат износа на ирански петрол. Откакто пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. разстрои енергийните пазари по света, Вашингтон облекчи прилагането на санкциите си върху иранския петрол, за да поддържа стабилни световните доставки и цени на горивото. Едно подновяване на репресиите би създало натиск за повишаване на световните цени в неподходящ момент, тъй като САЩ са само на няколко месеца от президентските избори цените на петрола и инфлацията като цяло ще бъдат изключително важни за демократите, ако желаят да съхранят шансовете си за успех.
Икономически удар
Евентуален конфликт между Иран и Израел може да окаже значително въздействие върху цените на петрола и световната икономика, но най-вече да е удар срещу САЩ и неговите западни съюзници. Удар които идва след разрушителната за световната икономика пандемия, след загубването на енергийния доставчик за Европа Русия, както и потенциалните такива в Африка.
Това което се случва на дъската е, че след Африка идва ред на Близкият Изток. Ако напрежението прерасне в пълномащабен конфликт, производството и транспортирането на петрол в Близкия изток може да бъде нарушено, тъй като Иран и Израел са основни играчи в региона. Пазарната нестабилност, дължаща се на възприемани заплахи за доставките на петрол, може да доведе до колебания в цените. Стратегическият Ормузки проток, контролиран от Иран, може да повлияе на световните петролни потоци. Смущенията биха могли да повлияят и на световните вериги за доставки, засягайки индустриите в цял свят. Геополитическата нестабилност може да доведе до влошаване на настроенията на инвеститорите, което да доведе до избягване на риска на фондовите пазари и инвестиционните решения. По-високите цени на петрола могат да увеличат разходите за енергия за предприятията и потребителите в световен мащаб. Нестабилността в основните финансови центрове в Близкия изток може да засегне банковото дело, инвестициите и бизнес операциите. Повишаващите се цени на петрола могат да доведат до инфлация, стимулираща разходите, което ще се отрази на доверието на потребителите и на реакциите на централните банки.
Отношенията на Запада с Русия, Китай и Иран представляват сложен геополитически пейзаж, характеризиращ се с икономическа конкуренция, стратегически интереси и периодично възникващо напрежение. Западът е наложил санкции на Русия заради действия като анексирането на Крим и участието ѝ в украинския конфликт, което се отразява на търговията, инвестициите и финансовите потоци. Енергийната зависимост е значителен фактор, като Европа разчита на руския природен газ, което дава на Русия лостове за влияние. Русия също така се конкурира със западните държави в области като киберсигурността, изследването на космоса и военните технологии. Същевременно Западът и Китай водят търговска война, характеризираща се с мита, контрамита и търговски ограничения, подхранвана от спорове за интелектуална собственост, достъп до пазара и нелоялни търговски практики. Опасенията за националната сигурност и уязвимостта на веригата за доставки водят до ограничения върху китайските технологични компании. Правата на човека и идеологическите различия допринасят за идеологическото напрежение.
Отношенията между Китай и Русия се засилиха през последните години, като споделените интереси са насочени към противодействие на западното влияние и насърчаване на многополюсен свят. Икономическото сътрудничество също е предизвикателство, като икономическата доминация на Китай и желанието на Русия за диверсификация създават деликатен баланс.
В момента сме свидетели на сложно взаимодействие на икономически интереси, конкуренция и геополитическа динамика между Запада, Русия и Китай, посредством прокси конфронтация между Иран и Израел. Изключително изострена обстановка, в която китайската и руската икономики показват завидна устойчивост. В пост КОВИД периода, характеризиращ се с глобални икономически катаклизми, въпреки че китайската икономика показа устойчивост, тя е изправена и пред постоянни предизвикателства, свързани с потреблението, глобалната несигурност и геополитическото напрежение. Сравнявайки я със западните конкуренти, траекторията на възстановяване се различава, като Китай набляга на индустриалния растеж, докато потребителските разходи остават предпазливи. През 2022 година Китай регистрира вторият най-бавен ръст за половин век, като увеличи своя БВП с 3%, което в сравнение с конкурентите и е изключително постижение. Докато при износа, през 2024 година Китай се справя повече от успешно, като надхвърля очакванията на пазарите. В този ред, няма как да не разглеждаме случващото се в Близкият изток и в контекста на огромната конкуренция на два изключително важни за бъдещето на световната икономика търговски проекта инициирани от Китай и САЩ, в които Израел и Иран играят изключително важна роля.
Директен удар върху Икономическият коридор Индия - Близък изток - Европа (ИМЕК),
Икономическият коридор Индия - Близък изток - Европа (ИМЕК), грандиозен проект свързващ Индия и Европа, е изправен пред предизвикателства поради продължаващия конфликт между Израел и Хамас. Проектът има за цел да насърчи свързаността и икономическата интеграция между Азия, Персийския залив и Европа. Той включва мултимодален транспортен коридор, свързващ западния бряг на Индия с ОАЕ по море, железопътен маршрут, пресичащ Арабския полуостров, както и тръбопроводи за производство на водород, високомощни ИТ връзки и енергийни мрежи. Войната между Израел и Хамас през 2023 г. обаче наруши напредъка на проекта, а общественото мнение в арабските страни и Израел доведе до спиране на разработването на IMEC. Въздействието на конфликта върху регионалната стабилност и геополитическата динамика се отрази на жизнеспособността на коридора. ИМЕК бе стартиран като западна алтернатива на китайската инициатива "Пояс и път" (BRI) и има за цел да осигури екологична, устойчива и издръжлива инфраструктура. САЩ се стремят да укрепят Индия като контрапункт на Китай и да насърчат нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел. Европейските държави се стремят да диверсифицират веригите за доставки и пазарите си от Китай.
ИМЕК, обявен на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи през 2023 година, е съвместно усилие между Съединените щати, Индия, Франция, Германия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Италия и Европейския съюз. Той се състои от два коридора за развитие: единият свързва Индия с Близкия изток, а другият - Близкия изток с Европа. Този амбициозен проект има за цел да подобри свързаността, икономическата интеграция и устойчивия растеж между континентите. Това е проект зад който най-вече застава администрацията на Байдън, като неговото разрушаване и запазване на Китайската инициатива е огромен репутационен удар върху гаранциите за безопасност, които може да предостави САЩ на едно толкова мащабно търговско начинание.
Ако вземем на първо място интереса на Иран и разбира се на един от най-важните му съюзници Русия, на преден план изниква един конкурентен проект на Американско-индийския ИМЕК. Международният транспортен коридор Север-Юг (INSTC) е важен проект, свързващ Индия, Русия и Иран, той е замислен през 1999 г. в сътрудничество между Русия, Иран и Индия с основната цел да се намали времето за транзит на товари между Русия и Индия и да се осигури алтернативен маршрут на Суецкия канал в Египет. INSTC предлага предимства като намаляване на разстоянието и ефективност на разходите, което го прави ключов проект за политическата независимост на Иран в региона. След като бъде завършен, той ще се превърне в най-важния център за транзит на товари по маршрута от Европа до Азия, осигурявайки достъп на руски и централноазиатски стоки до иранските пристанища в Персийския залив, което ще доведе до увеличаване на товарооборота и икономическия растеж в съседните райони. Проектът демонстрира и интензивно сътрудничество между големите евразийски държави, които се противопоставят на западната агресия и експанзионистична политика. Активното участие на Иран в INSTC засилва ролята му в световната геополитика. В обобщение, INSTC притежава огромен потенциал за социално-икономическото развитие на Иран и укрепва стратегическите му партньорства с Русия, Индия и други мюсюлмански държави.
Дългата Игра на Иран
Стратегическият пейзаж базиран на хаос в Близкия изток е създаден до голяма степен от Иран и е в негова полза. След 7-ми октомври, иранските лидери се възползват от войната в Газа и я ескалират, за да издигнат авторитета на своя режим, да отслабят и делегитимират Израел, да подкопаят интересите на САЩ и да дооформят регионалния ред в своя полза. Истината е, че Ислямската република сега е в много по-добра позиция от всякога да доминира в Близкия изток, включително като придобие способността да нарушава корабоплаването в множество критични контролни точки.
Политика базирана на Хаос
След превземането на Газа от Хамас през 2007 г. Иран е основният покровител на групировката. Техеран предлага пари, материали и друга подкрепа, която направи възможно нападението на 7-ми октомври, включително военни технологии, разузнаване и финансова помощ в размер на 300 млн. долара годишно. Той предостави безпилотни самолети и ракети, както и инфраструктура и обучение, за да помогне на Хамас да създаде свои собствени оръжия - оръжия, които Хамас използва, за да продължи да нанася удари по Израел няколко месеца след първоначалната атака.
След 7-ми октомври подкрепяните от Иран милиции също бързо увеличават враждебните си действия, насочени срещу израелските и американските сили в региона. Тези нападения доведоха до над сто жертви сред американските военнослужещи. Хутите, подкрепяната от Иран въоръжена групировка, управляваща голяма част от населението на Йемен, нападнаха кораби, плаващи в Червено море, което доведе до спад на транзита през Суецкия канал с 50 % през първите два месеца на 2024 г. Според показанията на генерал Майкъл Курила, ръководител на Централното командване на САЩ, дадени в Конгреса през март, ескалацията на ударите от страна на съюзниците на Иран и последвалите военни отговори на САЩ са окуражили терористичните организации, които не са свързани с Техеран, което е предизвикало активизиране на нападенията на групировки като "Ислямска държава", известна още като ИДИЛ.
Иран също така предприе ясни стъпки за повишаване на дипломатическия си профил след 7-ми октомври 2023. Дни след нападението на Хамас, иранският президент Ебрахим Раиси за първи път разговаря директно по телефона със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, а през ноември участва в регионална среща на върха в Рияд. Други ирански официални лица, като външния министър Хосейн Амир-Абдолахиан, обикалят региона и извън него, опитвайки се да представят страната си като надежден посредник, дори когато режимът поддържа подкрепата си за Хамас.
Нито едно от тези събития не е просто резултат от това, че Иран е съзрял нови възможности в размириците и е предприел опортюнистични, импулсивни ходове. Те са резултат от изпитан във времето наръчник. От самото създаване на Ислямската република иранското ръководство има експанзивни амбиции. От 1979 г. насам страната разглежда хаоса и нестабилността, независимо дали в страната или в близост до нея, като възможност за развитие на своите интереси и влияние. Дори нахлуването на Ирак в Иран през 1980 г. работи в полза на зараждащата се теокрация, като мобилизира вътрешна подкрепа за новия ред в Техеран, дава повод за изграждане на силна вътрешна отбранителна индустрия и позволява на режима да оцелее в ранна възраст.
Техеран използва последователните пожари в съседство, за да укрепи позицията си. В исторически план някои от най-ценните възможности са резултат от грешни стъпки на Вашингтон и неговите партньори в региона, като например нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., този конфликт, който доведе 150 000 американски войници до прага на Иран, бързо се разрази в полза на Техеран. Иракският президент Саддам Хюсеин, най-сериозната екзистенциална заплаха за иранското ръководство, беше свален от власт, а режимът му беше заменен от слаба държава, ръководена от недоволни шиити със съществуващи връзки с Техеран. През следващите години Иран се възползва максимално от други моменти на регионален хаос. От 2013 г. Ислямската революционна гвардия (ИРГК) на страната работи с основния си заместител - Хизбула, за да мобилизира бригади от афганистански и пакистански шиити в по-голяма транснационална шиитска милиция, която да защитава застрашения режим на Башар Асад в Сирия. В крайна сметка Техеран изгради ефективно партньорство с Русия по време на гражданската война в Сирия, което се разшири в по-широко стратегическо сътрудничество след нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна.
Ключов компонент от стратегията на Иран в съседство е отглеждането на "революционна ос на съпротивата" - хлабава мрежа от регионални милиции с обособени организационни структури, припокриващи се интереси и връзки с иранските служби за сигурност и религиозни институции. Основателят на Ислямската република, аятолах Рухола Хомейни, твърди, че износът на революцията е необходим за нейното оцеляване, като твърди, че ако теокрацията остане "в затворена среда", тя "със сигурност ще претърпи поражение". Решен да предизвика по-широка вълна от ислямистки преврати срещу светските монархии и републики в Близкия изток, Хомейни и неговите съмишленици развиват инфраструктура, посветена на свалянето на статуквото в целия мюсюлмански свят. През първите две десетилетия от управлението на Ислямската република нейните лидери работят с подставени лица в Персийския залив и на други места, за да подпомогнат опита за преврат в Бахрейн през 1981 г., бомбените атентати в САЩ през 1983 г. и други американски интереси в Кувейт, опита за убийство на кувейтския емир през 1985 г., подстрекателските антисаудитски и антиамерикански митинги по време на ежегодното мюсюлманско поклонение в Мека, бомбардировката на американска военна казарма в Саудитска Арабия през 1996 г. и други подривни действия срещу съседите.
Революцията де факто успя
Въпреки че очакванията на иранските лидери за широкомащабна революция срещу съществуващия регионален ред на пръв поглед бяха разочарование, те намериха потвърждение на стремежите си чрез появата на приятелски войнствени групи, които търсеха покровителството на революционната държава. А ранните инвестиции на Ислямската република донесоха ценен актив, който послужи като модел за по-късните ѝ усилия: Хизбула. След израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. новосъздадената иранска КСИР започва да обучава и координира Хизбула - зараждаща се шиитска въоръжена групировка. Помощта на Иран веднага прави "Хизбула" по-силна: групировката извършва серия от опустошителни самоубийствени атентати срещу френски и американски правителствени обекти през 1983 г. и 1984 г. в Ливан, както и отвличания, похищения и насилие в по-далечни страни, като бомбения атентат срещу еврейски общностен център в Аржентина през 1994 г. и самоубийствения атентат срещу автобус в България, при който загиват петима израелски туристи през 2012 г.
Чрез политическото си крило Хизбула се внедрява дълбоко в ливанското правителство, като вкарва свои членове в парламента и кабинета. Тази политическа роля не смекчава зависимостта на групировката от насилието: няколко членове на "Хизбула" са осъдени за убийството на бившия ливански министър-председател Рафик Харири през 2005 г. Въпреки усилията на Израел и САЩ да ликвидират милицията, тя поддържа десетки хиляди активни бойци и с помощта на Техеран е натрупала арсенал от около 150 000 ракети и снаряди предимно с малък и среден обсег, както и безпилотни самолети и противотанкова, противовъздушна и противокорабна артилерия. Техеран продължава да предоставя на "Хизбула" подкрепа в размер на 700 млн. долара до 1 млрд. долара годишно, а групировката продължава да бъде първостепенният социален, политически и военен фактор в Ливан.
Хизбула се оказа изключително полезна за Иран. Нейният ръководител, шейх Хасан Насрала, е един от малкото участници в регионалната власт, които открито отдават почит на върховния лидер на Иран като духовен водач на своите организации, въпреки че Хизбула вече не изповядва ранната си цел за създаване на ислямска държава в Ливан. Ролята на "Хизбула" за изтеглянето на Израел от Южен Ливан, завършило през 2000 г., носи на групата кратко регионално признание, така и трайна вътрешна легитимност, а глобалният ѝ обхват продължава да засилва влиянието на Техеран. От началото на 90-те години на миналия век тя играе важна роля в насочването на средства, обучение и оръжия от Иран към различни други групировки, включително, но не само, към Хамас.
Дългата игра
Като използва за образец отглеждането на Хизбула, Иран инвестира огромни усилия и ресурси в отглеждането на войнствени групировки в целия Близък изток. Подкрепата, която Иран оказва на палестинските бойни групи, особено на Палестинския ислямски джихад и Хамас, носи огромни дивиденти през следващите десетилетия, както и помощта му за шиитските противници на Саддам в Ирак. Тези отношения осигуряват трамплина за иранското влияние в ключови за регионалната стабилност повратни моменти. През 90-те години на ХХ век терористичните атаки на ИДП нарушават израелско-палестинския мирен процес и тласкат израелската политика надясно. След ръководената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. покровителството на Техеран над Висшия ислямски иракски съвет и партията Дава - и двете значими шиитски фракции - превърна Иран в най-влиятелния играч в спорния следвоенен политически живот в Ирак.
Гражданската война в Сирия издига статута на Хизбула до перлата в короната на иранската марионетна мрежа. Работейки в тясно сътрудничество с IRGC, Хизбула обучава и координира по-широката мрежа от подкрепяни от Иран шиитски милиции, които нахлуват в Сирия от Афганистан, Ирак, Пакистан и Йемен. Иран се оказа забележително гъвкав и прагматичен в развитието на тази мрежа, което му позволява да се свързва с партньори и подставени лица на множество континенти. Понякога Техеран използва чадърни групи и съвместни оперативни зали, за да координира различни фракции, а друг път умишлено фрагментира съществуващите групи, за да запази влиянието си върху тях. Парите и материалите на Иран отдавна са основно измерение на отношенията му с отделните милиции. Все по-често обаче Техеран прехвърля не само готови оръжия, но и средства, с които марионетните му групи да произвеждат и модифицират оръжия самостоятелно.
Институцията за национална сигурност на Иран разглежда инвестирането в асиметрична война като икономично средство за придобиване на влияние срещу по-мощни противници, особено срещу Съединените щати. Влиянието на Иран върху милициите се засилва благодарение на елиминирането на повечето от радикалните му конкуренти в Близкия изток. След като диктатори с дълбоки джобове като Саддам и либийския Муамар Кадафи бяха отстранени от власт, Ислямската република става един от малкото регионални играчи, които имат интерес и ресурси да подкрепят въоръжени милиции.
В много отношения връзките между Иран и неговите пълномощници отразяват общи предпочитания към автономия и личен интерес. Еволюционният характер на иранските инвестиции в своите клиенти работи в тяхна полза, като позволява на службата за сигурност да поддържа партньорства с трайна стойност, които могат да устоят на смущения. Например, дори когато Хамас се дистанцира от Иран в продължение на няколко години след избухването на гражданската война в Сирия, Иран продължава да предоставя на групировката остатъчно финансиране и с времето отношенията се възстановяват.
Арка на Триумфа
След нахлуването на САЩ в Ирак Техеран се опитва да се утвърди по-пълноценно като посредник в региона, обхванат от сътресения. Израел провежда решителна кампания за ограничаване на иранското влияние чрез "косене на тревата" или рутинни удари по ирански позиции в Сирия, за да прекъсне опита на Ислямската република да изгради сухопътен мост за снабдяване на Хизбула и по-широката ѝ мрежа от подставени лица. Тази кампания отбеляза редица тактически успехи, но не изглежда да е имала значимо възпиращо въздействие върху Иран и неговите подставени лица.
Междувременно Съединените щати се стремят да задълбочат отношенията си с алтернативни центрове на власт и да насърчат нови съюзи, за да се противопоставят на Техеран. От "двойното сдържане" на президента Бил Клинтън, което се стремеше да изолира Иран и Ирак, като същевременно насърчаваше арабско-израелското помирение, до "стратегията за свобода" на президента Джордж Буш, която се фокусираше върху напредъка на демократизацията в Близкия изток и извън него, Вашингтон многократно инвестира в схеми, целящи да изтласкат подкрепяния от Иран насилствен екстремизъм от Близкия изток, без особен ефект. В речта си от ноември 2023 г. върховният лидер на Иран Али Хаменей отразява тези усилия, като с насмешка заявява, че Вашингтон се е "провалил напълно в опита си да създаде "нов Близък изток". Той продължи: "Да, геополитическата карта на региона претърпява фундаментална трансформация, но не в полза на Съединените щати. Тя е в полза на съпротивителния фронт. Да, геополитическата карта на Западна Азия се променя - но се променя в полза на съпротивата". Войната от 7-ми октомври даде възможност на Ислямската република да възобнови официалната си роля в общомюсюлманските и междурегионалните консултации. Както често правят, иранските лидери съчетаха активната дипломация с демонстрация на сила, целяща да изпита решимостта на Америка.
Нападенията на заместващите Иран милиции представляват дяволски сложно предизвикателство за Вашингтон. От октомври 2023 г. до средата на февруари 2024 г. нападенията на подкрепяните от Иран проксита са довели до най-малко 186 жертви сред американските войници, служещи в Близкия изток. Сред тях са 130 травматични мозъчни увреждания, загубата на трима армейски резервисти в Йордания и смъртта на двама военноморски тюлени, изпълняващи мисия за пресичане на незаконни ирански оръжия край бреговете на Сомалия.
Преди 7-ми октомври администрацията на Байдън бе инвестирала значително време, енергия и политически капитал в план за подпомагане на нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Подобна сделка щеше да представлява огромен пробив за двете правителства и за целия регион, като открие нови икономически възможности и с течение на времето помогне за маргинализиране на влиянието на злонамерените участници, включително Техеран и неговите пълномощници. Усилията на Байдън за постигане на израелско-саудитско споразумение за нормализиране на отношенията са най-новият компонент на дългата американска кампания за укрепване на сътрудничеството между самоопределящите се като умерени регионални участници. Преговорите за нормализиране се основават на успеха на споразуменията от Абрахам през 2020 г., които проправят пътя за установяване на дипломатически отношения между Израел и Бахрейн, Мароко, Судан и Обединените арабски емирства и откриват безпрецедентни възможности за двустранна търговия, военно сътрудничество и взаимодействие между хората. Отварянето на отношенията с Рияд би засилило тази тенденция, поставяйки Иран в по-заден план, дори когато той се стреми да осигури собственото си сближаване с Рияд.
Аргументите за установяване на пълни дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия остават убедителни, но само ако гледаме на Близкият Изток през призмата на прагматичната бизнес логика на американската дипломация. Но войната между Израел и Хамас добави зашеметяващи трудности към това, което вече щеше да бъде исторически амбициозно начинание. За много израелци в правителството и извън него ужасяващото нападение на Хамас само затвърди убеждението, че палестинският суверенитет представлява неприемлива заплаха за сигурността. Последвалите операции на Израел в Газа обаче предизвикаха нови искания на Саудитска Арабия за смислени усилия за компенсиране на палестинските страдания. А приносът на САЩ към предложеното сближаване - ангажименти за сигурност към Саудитска Арабия и инвестиции в гражданската ядрена инфраструктура на кралството - изисква подкрепа от американските законодатели, която става все по-трудна за осигуряване на фона на опасенията, че ескалацията на войната между Израел и Хамас може да въвлече американските сили директно в друг близкоизточен конфликт.
Комбинацията от реторика, дипломация и тероризъм, която Иран умело използва от 7-ми октомври насам, подпомага някои от най-дългогодишните му идеологически и стратегически приоритети. Подобно на Хамас, иранското ръководство настоява за унищожаването на Израел и за триумфа на ислямския свят над това, което смята за Запад в упадък. Неговите възгледи не са опортюнистични или преходни; анти американизмът и антипатията към Израел са вкоренени в основите на Ислямската република. Но монументалните мащаби на разрушенията в Газа вдъхват нов живот на антизападните и антиизраелските призиви на Техеран. Тази реторика сега е привлекателна за регионалната аудитория, която иначе не е симпатизирала на шиитската теокрация и дава на Иран удобна възможност да засрами своите арабски сунитски съперници. Техеран вижда в засилването на регионалните позиции възможност да се сближи още повече с Русия и Китай. Интересите на тези страни в по-голямата си част са удовлетворени от това, че Вашингтон е затънал в криза в Близкия изток, която вреди на репутацията му и намалява военния му капацитет. По-специално, в началото на март Китай, Иран и Русия започват малки съвместни военноморски учения в Оманския залив, четвъртите по рода си за последните пет години.
От гледна точка на Техеран войната между Израел и Хамас само ускорява промяната в баланса на силите от хегемонията на САЩ към нов регионален ред, който е в полза на Ислямската република. Десет дни след нападението на Хамас срещу Израел Мохамед Бакер Калибаф, председател на иранския парламент, предупреди, че сухопътна инвазия в Газа може да "отвори портите на ада" - т.е. да предизвика съкрушителен отговор, насочен не само към Израел, но и към американските интереси и активи в региона. Все пак за борбените ирански революционери оцеляването на режима е по-важно от всички останали приоритети, така че подходът им от октомври до март бе внимателно насочен. След като през октомври администрацията на Байдън изпрати две ударни групи от самолетоносачи в Източното Средиземноморие, Иран и съюзниците му се постараха да избегнат рязка ескалация. Хизбула умело калибрира атаките си в северната част на Израел, очевидно, за да избегне въвличането на Израел в по-ожесточена борба, която би могла да подкопае способността на Хизбула да възпре израелски удар по ядрената програма на Иран.
Бързото разполагане на американски военни средства в региона от страна на Байдън, както и дипломатическите му намерения в Ливан и други ключови регионални участници, помогнаха да се предотврати по-широка война, която Хамас може би се надяваше да предизвика. Поредицата от удари на САЩ подкрепяни от Иран милиции в Ирак, Сирия и Йемен намаляват възможностите на тези групировки и показват на партньорите на Техеран, че ще платят цената за продължаващата агресия срещу американците. И все пак рискът от американски грешни преценки и прекомерна увереност ще се увеличава с течение на времето. Иранските милиции отдавна се отличават с издръжливост и адаптивност, а оръжията, с които разполагат, са сравнително много и евтини, особено в сравнение с разходите за американските удари за тяхното елиминиране.
През десетилетията Иран и неговите пълномощници са развили отличен инстинкт за преценяване на риска. Сега, след като са преценили намаляващия интерес на САЩ към Близкия изток, иранските лидери виждат предимство, което може да бъде спечелено от хазарта. С атаките си те се стремят да провокират Съединените щати да направят грешки, които да дадат предимство на Техеран и неговите съюзници - грешки, подобни на тези, които Вашингтон направи преди две десетилетия, когато нахлу в Ирак (като, де факто, елиминира главният враг на Иран в лицето на Садам Хюсейн и предаде Ирак в ръцете на аятоласите от Техеран), или през 2018 г., когато Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран на президента Барак Обама. Грешна преценка от страна, на който и да е от участващите актьори, включително и на самия Иран, може да разпали много по-широк и интензивен конфликт в Близкия изток, който да нанесе дълбоки щети на регионалната стабилност и световната икономика.
Администрацията на Байдън се опитва да играе по-решителна роля в преодоляването на хуманитарната криза в Газа. Но без значение тези усилия, те ще се окажат твърде малко и твърде късни, за да предотвратят хуманитарната катастрофа, която трябва да демонизира Израел. Гладът в Газа би представлявал както стратегически, така и морален провал за Съединените щати и Израел, а Байдън не трябва да повтаря грешките, които позволиха призракът на такъв катаклизъм да обхване региона. Това репутационно клеймо, дълго време ще бъде използвано от анти- западната пропаганда.
Предизвикателството пред Вашингтон се усложнява от факта, че Иран ускори развитието на ядрената си програма след оттеглянето на Тръмп от ядрената сделка с Иран през 2018 г. От жизненоважно значение е американските служители да култивират чувство за реализъм. Голямата стратегическа игра за сближаване на Саудитска Арабия и Израел вече изглежда почти загубена.
В известен смисъл Иран сега има предимство по подразбиране пред САЩ, защото хаосът сам по себе си ще представлява победа, когато срещу него се играе с наивните методи на американския корпоративен свят, да кажем, в които резултатите са прилежно осчетоводени и ясни. За разлика от това летвата за успех на САЩ е висока. Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, Съединените щати остават незаменим играч в региона, въпреки съмнителните си резултати през последните няколко десетилетия. Подкрепата на съюзниците - и запазването на достъпа до петрол, който остава жизненоважен за световната икономика - с деликатен баланс между подкрепа и сдържаност изисква ангажираност, която за съжаление я няма в ЕС, а след изборите през юни, най-вероятно напълно ще бъде заличена от надигащите се анти системни партии убедили милиони избиратели че САЩ и Израел са зло, което само причинява проблеми.
В заключение - световен хаос в който привидният стар ред никога повече няма да се върне.
Провала на опита на Байдън за нормализиране на Близкият Изток, загубата на Афганистан, Сирия и Ирак, означават безусловно победа за Русия и Китай. Както и пълно неразбиране на реалностите в Близкият Изток, което ще означава пълно преосмисляне на американската стратегия в региона в опит Израел да бъде съхранен като преден пост на Западният Свят. Но какво е в основата на дългата игра на Иран?
Концепцията за стратегията "смъртта чрез хиляди порязвания" има исторически корени и се отнася до постепенен, настойчив подход за отслабване на противника. Концепцията за "смъртта с хиляди порязвания" предполага, че близкоизточните участници използват асиметрични тактики, като войни чрез посредници, кибератаки, икономически натиск и конфликти с ниска интензивност, за да намалят с течение на времето господството на противника си. Иран, изправен пред регионални предизвикателства и международни санкции, възприе многостранен подход, включващ подкрепа на прокси групировки, оказване на влияние върху съседни държави и разработване на ракетен потенциал. Израел и САЩ, които са близки съюзници на Израел, следят отблизо действията на Иран, за да предотвратят по-нататъшно влияние. Въпреки че не представляват пряко предизвикателство за господството на САЩ, действията на Иран допринасят за регионалната нестабилност и САЩ трябва да балансират интересите си в Близкия изток, като избягват ескалация. Стратегията "смъртта на хиляди порязвания" подчертава сложността на Близкия изток и необходимостта от нюансирани реакции и дългосрочна визия. Макар действията на Иран да не оспорват пряко господството на САЩ, те допринасят за по-широкия пейзаж на напрежение и несигурност в региона, като същевременно отварят поле за маневри (и прегрупирания) на другите основни съюзници на Иран – Русия и Китай.
Ескалацията на ирано-израелския конфликт предоставя на Русия потенциални ползи в дипломатическата, икономическата и стратегическата област. Близките връзки на Русия както с Иран, така и с Израел, ѝ позволяват да се позиционира като посредник или фактор, който оказва влияние в региона, като потенциално може да посредничи в преговорите. Конфликтът също така създава търсене на военно оборудване и технологии, което води до икономически ползи за Русия. Значителната роля на Русия в световните енергийни пазари и геополитиката се влияе от нестабилността в Близкия изток, което е от полза за нейната зависима от петрола икономика. Конфликтът отклонява вниманието на международната общност от вътрешните проблеми, което позволява на Русия да се съсредоточи върху външни въпроси и да утвърди глобалната си мощ. Подкрепата, за която и да е от двете страни може да засили регионалните съюзи, като затвърди позицията на Русия като ключов играч в регионалната динамика. Русия е отлична в информационната война и конфликтът предоставя възможности за пропаганда и формиране на разкази. Разбирането на западните реакции дава информация за стратегическите решения на Русия. Въпреки че Русия може да спечели в дипломатически, икономически и стратегически план от ескалацията, тя е изправена и пред рискове, включително потенциална регионална нестабилност и ответна реакция от страна на други глобални участници.
Ролята на Китай в Близкия изток е многостранна и включва стратегически интереси като енергийна сигурност, стабилност, дипломатическо посредничество, избягване на пряка военна намеса и икономически възможности. Инициативата "Пояс и път" (BRI) има за цел да подобри свързаността и търговията в Азия, Европа и Африка. Стабилността в Близкия изток е от съществено значение за проектите на BRI, които преминават през региона, като например китайско-пакистанския икономически коридор. Китай инвестира в инфраструктурни проекти, търговски споразумения и икономически партньорства в Близкия изток, превръщайки го в основен играч заложил много в този регион.
Каква е крайната цел на Иранската стратегия? Хаос и пожари, носещи хиляди малки щети на САЩ. Хаос в който, какъвто и да е резултата от директната атака на Иран срещу Израел, САЩ и неговите съюзници в краткосрочен или дългосрочен план губят Близкият Изток.
И при двата резултата Иран печели. Разгромът на САЩ от страна на Иран ще бъде приветстван от Китай, Русия и десетки държави противници на САЩ, особено в глобалния юг. Разгромът на Иран от страна на Израел и САЩ, ще бъде приветстван от Китай и Русия по същия начин, защото ще се създаде нов Ирак в Близкият Изток, който ще отнеме огромна част от ресурсите на САЩ, а Русия ще може безпроблемно да реши проблема на външната си граница с Украйна и Китай да бетонира морските си граници и търговски пътища. Неотговаряне от страна на Израел, ще означава победа за Иран, който не само създаде прецедент, но и принуди Запада да вдигне ръце от Израел (като завърже ръцете за отговор на Тел Авив) и де факто да го остави сам срещу вълците. Изоставяне, което се случи с редица други стратегически партньори на САЩ в различни горещи региони, което е изключително тежък репутационен удар на Вашингтон. А на хоризонта се задава изолационистта Доналд Тръмп, за когото глобалното партньорство и кооперация няма никакво значение, защото „Америка е на първо място“. Хаосът на Европейския политически пейзаж е пълен дори без Доналд Тръмп, като поляризацията на обществото тласка политическите елити в устата на лудостта. От една страна са радикалните леви (и трябващи да бъдат прогресивни) анти-западни течения, обвиняващи европейските правителства за подкрепата на Израел и САЩ. Като същевременно носят най-големите репутационни щети на Западния Алианс заради хуманитарната катастрофа в Газа, превръщайки ги в „съучастници“ пред милиони избиратели. Радикално десните европейските избиратели са на противоположния полюс, говорейки с езика на Путин за загубени Християнски ценности, за моралния упадък, който западната култура носи и обвиняващи секуларизацията (като по този начин удрят бюрократичното сърце в Брюксел) на ЕС, като същевременно всячески саботират обединението на Европа, което е и единственият шанс пред нея, радикализирани от помощта оказвана за справяне с хуманитарната криза в Сирия и бутайки напред на политическия хоризонт про Руски и анти Западни в своя генезис партии. Които между впрочем оправдават руската агресия в Украйна, използвайки същите слогани на Тръмп, че прагматичния интерес на Европейските нации трябва да е на първо място отричайки икономическите санкции срещу Москва. А радикалното ляво и дясно е новото нормално за Европа... Така че, каквото и да се случи с Иран, глобалната картина все повече придобива хаотични измерения наподобяващи блатото Близък Изток. Хаоса на Европейският политически пейзаж
Теорията на хаоса, която често се свързва с непредсказуемото поведение на сложните системи, има значителни приложения при вземането на решения във военната област. Тя подчертава чувствителната зависимост от началните условия, които могат да доведат до значително различни резултати с течение на времето. Във военните операции теорията на хаоса помага да се разбере как взаимосвързаните елементи, като например войски, логистика, разузнаване и терен си взаимодействат динамично. Фракталите и самоподобието са ключови понятия в теорията на хаоса, тъй като те проявяват самоподобие в различни мащаби.
Адаптивните реакции са от съществено значение във военните операции, тъй като военните лидери трябва да коригират стратегиите въз основа на обратната връзка в реално време и променящите се обстоятелства. Теорията на хаоса също така подчертава необходимостта от устойчивост, тъй като дългосрочната предвидимост е ограничена. Военните планировчици трябва да вградят устойчивост в своите стратегии чрез планове за действие при извънредни ситуации, гъвкавост и децентрализирано вземане на решения. Теорията на хаоса намира приложение в сигурната комуникация, тъй като военните методи за криптиране използват хаотичното поведение, за да повишат поверителността и да декодират вражеските сигнали. Алгоритмите, базирани на хаоса, помагат при търсенето на вражески средства, оптимизиране на моделите за търсене и локализиране на скрити заплахи. Теорията на хаоса оказва влияние върху управлението на веригата за доставки, тъй като ефективните монтажни линии, дистрибуторските мрежи и разпределението на ресурсите се възползват от вдъхновените от хаоса подходи. Като цяло теорията на хаоса предлага ценни идеи за сложния и адаптивен характер на военните операции.