Анализ на Илиян Кузманов
На 7-ми Март, 2024 година руската информационната агенция РИА цитира доклад на федералната служба за сигурност ФСБ, в който се посочва, че членовете на групата са се подготвяли "да извършат терористичен акт срещу една от еврейските религиозни институции в Москва". Руските държавни информационни агенции обявиха, че Федералната служба за сигурност на Русия е осуетила опит на клетка на "Ислямска държава" да нападне московска синагога. Според ФСБ клетка на ИДИЛ, базирана в Калуга, югозападно от Москва, се е подготвяла да стреля по богомолци в синагога в руската столица.
"При задържането им терористите са оказали въоръжена съпротива на служителите на руската ФСБ, в резултат на което са били неутрализирани с ответен огън", се казва в изявлението. "Бяха намерени и иззети огнестрелни оръжия, боеприпаси, както и компоненти за производство на самоделно взривно устройство", се допълва в изявлението. ФБР заяви, че нападателите са били "неутрализирани чрез ответен огън", когато са открили огън по време на опита за арест. ФСБ публикува видеоклип, който изглежда показва два трупа в жилището, заедно с оръжия, боеприпаси и ножове, открити по време на претърсването, според новинарския канал "Звезда", който е свързан с руската армия и службата за сигурност. Броят на загиналите при операцията не е съобщен. Тя споменава, че бойците са принадлежали към афганистанския клон на "Ислямска държава", но не уточнява на коя държава са били граждани. Руски официални лица редовно обявяват, че са осуетени планирани нападения на групи, за които се предполага, че са ислямистки. По-рано този месец ФСБ съобщи, че е убила шестима предполагаеми бойци на ИДИЛ в южната част на Ингушетия, която е предимно мюсюлманска.
Разкриването на клетката е част от антисемитска симптоматика, която придоби значителен размер след началото на войната в Украйна (с демонизирането на Запада и западната култура) и най-вече след началото на конфликта в Газа. Войната между Израел и Хамас провокира огромно напрежение между мюсюлманското и еврейското население на Русия, като един от ключовите моменти бе в избухналите безредици след като самолет от Тел Авив пристига на летището в Дагестан, кавказка страна с мнозинство от мюсюлмани, през октомври миналата година, където протестиращи нахлуха в съоръжението с цел да линчуват евреите на борда на самолета. Събитие, което разкри дълбокият разрив между новата Русия и всичко свързвано със Запада, чийто основен съюзник е Израел според Руската и терористичната радикална пропаганда. До определена степен, Русия колкото и странно да звучи, успя да пречупи през пропагандата на Путин, радикалната ненавист срещу модерният Запад както на различни радикали, дори и на ислямските фундаменталисти. Но в крайна сметка, опита на Русия да бъде лидер на крайно десните западни маргинали, на радикалните леви, да се бори срещу ислямски движения в Сирия и в Африка и същевременно да може да говори на езика на източните терористични организации, и да се опитва да създава образ на религиозно толерантна империя, води до една спирала от необратими проблеми, които в крайна сметка могат да ù костват всички позиции в Централна Азия, както и превръщането си във враг номер едно за Исляма.
Предисловие - проблемите на Русия с Исляма
На 25 октомври 2023 година, по време на среща с представители на руски религиозни асоциации в Кремъл, Владимир Путин обвини Запада, че "се опитва да предотврати формирането на многополюсност в света, използвайки ислямофобия, антисемитизъм и русофобия". Това изказване илюстрира един от най-разпространените антизападни наративи на руската пропаганда: обвиняването на западните държави в "процъфтяваща ислямофобия". Противопоставяйки "ислямофобския Запад" (който разбира се и колониален) на "мултикултурна и мултирелигиозна Русия", Москва демонстрира опити за укрепване на позициите си в т.нар. глобален Юг, но дали самата Русия е свободна от ислямофобски предразсъдъци?
Тезата за "ислямизацията" обикновено се използва, за да се демонстрира следната бинарна опозиция: Западът (става все по-ислямски и следователно "деградиращ") срещу Русия (силна държава, която остава последната крепост на православието).
Към 2018 г. в Русия има около 25 милиона мюсюлмани (приблизително 18% от населението), според шейх Равил Гайнетдин, Великия мюфтия на Русия. Оттогава насам тази цифра продължава да се увеличава, което отразява постоянния приток на имигранти от Централна Азия, по-голямата част от които са предимно мюсюлмани. Това нарежда исляма на второ място по популярност в Русия.
Въпреки това руската история показва разнообразни примери за антиислямска политика: от периодичните забрани на религиозни поклонения в Руската империя до забраните на религиозното образование и официалните поклонения до сунитски и шиитски места, затварянето на джамии и забраната на арабския език в Централна Азия в рамките на антирелигиозната кампания на Съветския съюз. По-късно епохата на забраните е променена чрез изграждане на образа на СССР като толерантна към исляма държава с цел подобряване на отношенията с Близкия изток. Днес Русия прибягва до същата стратегия, като представя солидарността си с Палестина, докато укрепва позициите си в т.нар. глобален Юг. Но как този образ кореспондира с руските вътрешни политики?
Империалистическите войни на Русия в Чечения през 90-те години на ХХ в. предизвикаха вълна от демонизиране на мюсюлманите като "терористи" и "екстремисти", което намира отражение и в медиите чрез използването на дискриминационни клишета като "хора от кавказка националност", за да се обозначат местните жители на Северен Кавказ и Закавказието като "потенциално опасни".
Показателен пример за реалното състояние на проповядващите ислям в Русия (както и в бившите сателити) е руската национална кампания против жените носещи хиджаб, достигнала брутални нива на репресии. "Антитерористичната операция "Фатима", инициирана от руското Министерство на вътрешните работи през 2003 г., се превръща в отговор на терористичния акт на летище "Тушин", който според МВнР е извършен от две атентаторки самоубийци, едната от които е от чеченски произход. Операцията се превръща в част от общата тенденция за затягане на паспортния контрол, засилване на дейностите по наблюдение и увеличаване на проверките за избягване на "лица от кавказка националност в големите руски градове. Обявената цел на операцията бе "идентифициране на жени атентатори самоубийци и бойци", като същевременно се предписва претърсване на всички жени, носещи хиджаб, като възможни терористи.
Макар да разиграва картата на "мултирелигиозността" на международно ниво, съвременна Русия изглежда пази идеологическата триада "православие, самодържавие и националност", създадена по времето на управлението на Николай I (1825-1855 г.). Безумна в същността си геополитическа игра с която тя се опитва да разиграе както пан славянската карта, така и козът че е пазител на християнските консервативни ценности сред западните крайно десни.
Идеята за руската изключителност е развита и от патриарх Кирил (както и от опозиционните сили в Русия, чийто представител бе изявеният ислямофоб Навални), който се фокусира върху "миграционния проблем на Русия", критикувайки масовия приток на хора, които "не говорят руски и нямат представа за културната история на нашата страна", за негативното въздействие върху руските градове, което "води до деформация на единното правно, културно и езиково пространство" на Русия.
Друг пример за спонсорирана от руската държава ислямофобия се отнася до временно окупираните територии на Украйна. След руското нахлуване и окупация на област Крим в Украйна през 2014 г. кримските татари мюсюлмани също са подложени на непропорционална дискриминация от страна на руските власти, като стотици кримски татари са арестувани и осъдени на затвор по обвинения в тероризъм, т.е. само за това, че притежават Коран или членуват в ислямски политически партии под украинска администрация. В резултат на това през 2016 г., след две години руска окупация на Кримския полуостров, така нареченият "Върховен съд на Крим" признава Меджлиса на кримско-татарския народ за "екстремистка" организация и забранява дейността му на територията на Русия на основание "екстремизъм" и "тероризъм". Тази организация е записана и във Федералния списък на екстремистките организации или във Федералния списък на терористичните организации.
Мюфтията на Крим и председател на Религиозното управление на мюсюлманите в Крим, Айдер Рустемов също така заяви, че Русия "бавно убива кримските татари" на временно окупирания полуостров. Той изтъква преобладаващата атмосфера на страх в Крим поради постоянните набези в домовете и джамиите на кримските татари, наблюдението на джамиите, принудителното събиране на данни, лишаването от свобода по измислени обвинения и подигравките с вярата на мюсюлманите. Той разкри, че приблизително 5000 кримски татари са били принудени да напуснат полуострова след 24 февруари 2022 г. Тези мъже, които са останали в Крим, са били подложени на принудителна мобилизация в редиците на руската окупационна армия.
Ислямофобски тези се изразяват системно и от руски официални лица, които критикуват съвременна Русия за "масовото навлизане на имигранти от страните от Централна Азия и Закавказието", както и концепцията за Деня на националното единство за "обичайните и традиционни хранителни продукти, които масово получават статут на халал", "продължава дублирането на руските имена в обществения транспорт на официалните езици на централноазиатските държави" и "премахването" на православните кръстове от изображенията на руските църкви".
Кирил Кабанов, председател на Националния антикорупционен комитет на Русия, твърди, че "несъществуващи грехове като "мигрантофобия", "ислямофобия" или "руски национализъм" са само опити за защита на истинските руски ценности: "Всичко това, както и много други неща, се случва под прикритието на толерантността и борбата с мигрантската фобия. Всъщност обаче целта на всичко това не е да успокои обществото, а да ни принуди да се изправим пред постепенната загуба на нашата уникална национално-културна идентичност, нашите духовни ценности. Това е прикрита, но добре подготвена стратегия за размиване на руската национална самоидентификация, най-вероятно с цел по-добра интеграция на хората от Централна Азия и Закавказието. Може би, според планирания сценарий, руснаците от държаво-образуващ народ постепенно ще се превърнат в "Ивановци, които не помнят родството", в един от многото народи, населяващи територията на Руската федерация, заедно с милионите, които са се преселили при нас от страните от Централна Азия и Закавказието." Подобна реторика показва, че ксенофобията е често използвана в руския политически дискурс като инструмент за консолидация на руското общество, а ислямофобията се използва като редовен компонент на по-широката политика на дискриминация и подбуждане на омраза към "другите". Тъй като възраждането на държавно инкорпорираното православно християнство остава един от стълбовете на руската национална идентичност, дискриминацията срещу другите религии систематично се представя като "защита на традиционните ценности", докато православните руснаци се представят като "доминиращия етнос" в Руската федерация, което е отразено в програмната декларация на Путин: "Без руснаците като етническа група няма и не може да има Русия и руски свят".
Централна Азия
В Русия живеят и работят около 9 милиона души от Централна Азия и почти всеки голям град в страната зависи от тяхната работна ръка. Това е брак по сметка, но е от полза за всички. Русия получава модернизирана инфраструктура, а паричните преводи внасят така необходимия капитал в Централна Азия. Според доклад на Международната организация по миграция (МОМ) към ООН от юни 2022 г. през 2020 г. паричните преводи от Русия към Киргизстан и Таджикистан са съставлявали съответно 31% и 27% от БВП. Смята се, че по-голямата част от тези средства идват от техните работници в Русия, като главното е огромната зависимост на руската икономика от този изключително ценен човешки капитал. Русия изпитва недостиг на работна ръка и намаляващо население - 130 милиона през 2050 г. от сегашните 145 милиона, от които 75 милиона са в работоспособна възраст.
В политическия пейзаж на Постсъветска Централна Азия се наблюдават значителни промени във влиянието на Русия. Преди година позициите на Москва в региона бяха толкова силни, че дори нарастващото присъствие на Китай в региона не представлява заплаха. Всичко това се променя, когато Русия нахлува в Украйна. С всяка ракета, която изстрелва по украинските градове, Кремъл намалява глобалното влияние на Русия, особено в постсъветското пространство. Дългогодишният контрол на Русия върху региона на щателно изградени връзки и сътрудничество със съседните страни, се оказва подложен на сериозни предизвикателства.
Централна Азия, със своето стратегическо местоположение и богатство от природни ресурси, е привлякла вниманието на много държави и актьори в световната политика.
Историческото наследство на Русия в Централна Азия
За да разберем значението на руската роля в Централна Азия, трябва да се обърне внимание на историческото наследство на Русия в региона. През цялото време на царската епоха, Централна Азия е от голямо значение за Русия както икономически, така и политически. Регионът служи като зона на буфер и военна стратегия за Русия. След загубата на пряк контрол над тези територии, след разпада на Съветския съюз, Русия все още смята Централна Азия за ключова за своята сигурност и интереси.
Националистическите стремежи на мюсюлманите от Централна Азия дълго време са в пълен противовес на интересите на Царска Русия и СССР. Това се проявява в пълна сила, когато през януари 1918 г. когато тъкмо взели контрола над Русия съветски войски в Ташкент жестоко разбиват краткотрайното мюсюлманско правителство, създадено в Коканд.
След унищожаването на Хивинското ханство през 1919 г. и на Бухарското през 1920 г. местните части на Червената армия се оказват въвлечени в продължителна борба с басмачите - партизани, действащи в планините в източната част на бившето Бухарско ханство. Едва през 1925 г. Червената армия получава надмощие. Регионът все повече се интегрира в съветската система, чрез въвеждането на планова икономика, подобряване на комуникациите, комунистическа институционална и идеологическа рамка за контрол и задължителна служба в Червената армия за младите мъже. Икономиката на региона се изкривява още повече, за да отговори на нуждите на централните плановици. Традиционната религия, ценности и култура са смазани, но в области като образованието, здравеопазването и социалното осигуряване централно-азиатците са облагодетелствани до известна степен от принудителното си участие в централната комунистическа система. Съветската власт не допуска каквато и да е форма на опозиционна мисъл и създаване на различен от комунистическата линия местен елит и прогресивната на равно с консервативната интелигенция са смазани от комунистите.
Съветският съюз разработва ефективна стратегия за неутрализиране на двата общи знаменателя, които най-вероятно ще обединят централно-азиатците срещу продължаващия контрол от страна на Москва: Ислямската култура и турската етническа принадлежност. След продължителен период на опити и грешки крайното решение е създаването на пет съветски социалистически републики в региона: Казахска ССР (сега Казахстан), Киргизка ССР (сега Киргизстан), Таджикска ССР (сега Таджикистан), Туркменска ССР (сега Туркменистан) и Узбекска ССР (сега Узбекистан).
Границите на тези изкуствени образувания не отразяват етническите и културните особености на Централна Азия, като и в петте републики има значително малцинствено население, включително имигранти от Европейска Русия. За да се гарантира успехът на този проект за стабилизиране на Централна Азия под съветско управление, са разработени училищни учебници, научни изследвания и публикации, както и културни политики, които подчертават специфичния и уникален опит на всяка република и трайните ползи от връзката с Русия.
В постсъветското пространство Русия се стреми да поддържа своето влияние в Централна Азия, като предлага военна помощ, политическа и икономическа подкрепа на правителствата на региона. Русия също така има военни бази в Централна Азия, които са от голямо стратегическо значение. Тези бази играят ролята на гарант за сигурността на Русия и защитават нейните интереси в региона. Руските военни бази също така предоставят възможности за обучение и сътрудничество с военните сили на регионалните държави. От икономическа гледна точка, Русия има значителни интереси в Централна Азия, регионът разполага с богати природни ресурси, включително нефт, газ, минерали и други. Освен това, Русия има икономически връзки с Централна Азия чрез търговия и инвестиции, руските компании инвестират в различни сектори в региона, като енергетика, инфраструктура и добивна промишленост. Тази икономическа взаимозависимост предоставя на Русия значителен икономически контрол и влияние в Централна Азия.
Днес Централна Азия е превърната в сцена, на която различни държави и актьори се борят за влияние и контрол в региона. Русия, заедно с Китай, САЩ, Индия и други, играе важна роля в тази борба за влияние. Естествено е Централна Азия да се отдалечава от все по-непривлекателната Русия. Централноазиатските държави никога не са били толкова самодостатъчни, колкото са днес, нито пък обществеността в тези страни е изисквала толкова много от тяхното ръководство, включително по въпросите на външната политика. Вместо да признае автономията на централноазиатските народи и да работи за това да стане по-привлекателна за тях, Москва изисква от бившите съветски републики да поддържат историческото господство, което тя е наследила, без да се взимат в предвид етническите и религиозните престъпления срещу идентичността и самоопределението на огромни групи от хора. Русия e имала достатъчно възможности да привлече централноазиатските държави в своята орбита след разпада на СССР. Вместо това тя се опитва да спре хода на времето.
Деислямизация на Централна Азия
Ислямът започва да прониква в Централна Азия през VII век, след разпространението му в Арабския полуостров. Централна Азия е била част от Ислямския свят през вековете и има богата история на ислямска вяра. През средновековието регионът бе център на Селджуцидската империя и Караханидската династия. Тези периоди на ислямска власт и култура са оставили следа върху съвременното развитие на исляма в Централна Азия.
Първите мюсюлмани, които достигат региона, са арабите, те разширяват своето владичество и възприемат исляма като религия, сблъскват с различни етнически групи и култури, които постепенно приемат новата религия. С разпространението на исляма в Централна Азия се развива и образователната система, основана на ислямските принципи. Медресетата стават центрове на знание и обучение, където се изучават свещените текстове на Корана и хадисите. Това спомага за разпространението на ислямското знание и идеите в региона.
Ислямската архитектура и изкуство имат голямо влияние върху културата на Централна Азия - минаретата, джамиите и медресетата са типични ислямски архитектурни елементи, които се срещат в градовете на региона. Ислямското изкуство е известно със сложните орнаменти и калиграфия, които се използват за украса на сгради и предмети. Ислямската религия оказва съществено влияние върху обичаите и традициите на хората в региона. Различни ислямски празници като Рамадан и Курбан Байрам също са основополагащи за самобитността на хората. Ислямската литература и поезия са отразени в творчеството на много писатели и поети в Централна Азия. Много от техните произведения изразяват духовните и философските идеи на исляма.
Царската и Съветска власт гледат на Централна Азия по начина, по които колониалните сили в Европа на Африка. За тях това са необятни територии, икономически възможности и най-вече неизчерпаеми ресурси. Като колонизацията на Съветската власт се извършва посредством атеистичния комунизъм, целящ да заличи всякакво историческо, културно и религиозно минало.
През 1929 г. съветският лидер Михаил Калинин предвижда да научи киргизките степни и туркменски градинари на идеалите на ленинградския работник. Въпреки това, поради атеизма като държавна религия на СССР, в началото на 20-те години съветското правителство забранява исляма в Централна Азия. Това води до изгаряне на арабски книги, забрана мюсюлманите да заемат длъжности и закриване на съдилища на Корана и училища, към 1941 г. в Централна Азия има само 1000 джамии.
През 30-те години на ХХ в. съветският ход срещу исляма заглушава умерените имами и лидери, но фундаменталистки лидери в частен план започват да ухажват последователи. Един от забележителните примери е Шами-дамула, узбекистанец с ултра консервативни възгледи за исляма. Когато през 40-те години на ХХ в. Йосиф Сталин смекчава позицията на Съветския съюз по отношение на официалната религия, тези духовни водачи са готови да поемат контрола върху държавните, публични управленски органи.
До разпадането на Съветския съюз радикалните мюсюлмани са изградили силни мрежи, които им позволяват бързо да поемат управлението на новосъздадените правителства на техните държави. През 1991 г. бойци завземат сградата на бившата комунистическа партия в един узбекски град, като настояват за създаването на изрично религиозна държава с шериатско право и училищно образование, основано на пола. През 1992 г. те вземат за заложници местните власти.
Радикализацията на вярващите в Централна Азия е тенденция, която продължава през последния век и може да има тежки последици във войната срещу тероризма. Тренд, който в един момент може да се обърне с пълна сила срещу Русия. Заплаха за Москва, много по-голяма от конфликта в Украйна, защото, ако Украйна по примера на Балтийските републики и Полша един ден приеме своята европейска съдба и тотално се еманципира от Русия, то в Централна Азия наследствата от престъпленията на атеистичния съветски комунизъм и териториалната узурпация са много по-взривоопасни.
Тероризъм
Дълбоко вкоренена в историята на Централна Азия е религията и културата на исляма. От първите дни на Съветската република през 1922 г., обаче, комунистическата власт започна активни действия за потискане на исляма в региона, чрез налагане на атеизма като държавна религия и ефективно забранява исляма в Централна Азия. Книги на арабски език са изгаряни, мюсюлмани нямат право да заемат публични длъжности, а корански съдилища и училища са затваряни. Резултата вместо културна асимилация е точно обратният - радикализация.
Престъпленията на съветската власт срещу мюсюлманите в Централна Азия повече от столетие довежда до това, че днес централноазиатските мюсюлмани се радикализират със застрашителни темпове, като хиляди от тях се насочват към Ислямска държава. Централна Азия се превръща във важна геополитическа сцена поради присъствието на радикални ислямски групировки и заплахата от тероризъм. Централна Азия е регион, който исторически е бил кръстопът на различни култури и религии, които са успявали да живеят съвместно до момента на процеса на колонизация от страна на Русия и СССР. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и разпадането на комунистическите режими, поради освободеният вакуум в региона започва обратен процес на радикализация на дълго забраняваните религиозни идеи.
В допълнение на етно-религиозните престъпления на Съветския режим, социално-икономическите фактори също играят важна роля в разпространението на радикалния ислям в Централна Азия. Бедността, безработицата и неравенството са основни предизвикателства за региона. В тази среда, радикалните ислямски групировки могат да представят атрактивна алтернатива за хората, които се чувстват дискриминирани и лишени от възможности.
Външните фактори, като например глобални ислямски движения и геополитическите интереси на други държави, също са важни за развитието на радикалния ислям в Централна Азия. Пропагандата и финансирането от страни като Саудитска Арабия и Катар, както и влиянието на Талибана и Ал Кайда, са оказали значително въздействие върху радикализацията в региона. Централна Азия е била свидетел на дейността на няколко основни радикални ислямски групировки и заплахи от тероризъм:
Ислямско движение на Узбекистан (ИДУ) - основано през 1990 г. с цел сваляне на президента на Узбекистан Ислам Каримов и създаване на ислямска държава под шериатското право. През годините групировката се свързва с Ал Кайда и Талибана, извършва терористични актове и е основна заплаха за региона.
Ислямско джихадистко обединение (ИДО) - екстремистка организация, която се отделя от ИДУ в началото на века и е базирана в пакистанските Федерално административни племена. Те извършват терористични актове както в Централна Азия, така и в други части на света.
Източно-туркестанско ислямско движение (ИТИД) - уйгурска терористична и сепаратистка организация, основана в Западен Китай. Те преследват целта за създаване на независима ислямска държава в Синдзян, която да се нарича Източен Туркестан. ИТИД извършва терористични актове както в Китай, така и в Централна Азия.
В Централна Азия има няколко важни фигури, които са оказали значително въздействие върху разпространението на радикалния ислям и тероризма в региона.
Тохир Йолдош - основател на Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ) и един от водещите фигури в радикалния ислям в Централна Азия, бори за установяване на ислямска държава в Узбекистан и е връзка между ИДУ и Ал Кайда.
Хасан Махсум - известен още като Абу-Мохамед ал-Туркестани, е основател на Ислямското движение на Източен Туркестан (ИТИД), играе важна роля в разпространението на ислямската идеология в Синдзян и се свързва с Ал Кайда.
Джума Касимов - известен като Джума Кан Намангани, е узбекски бунтовник, основател на Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ) и получава значително подкрепа от Талибана, има важна роля във военните действия на групировката в Северна Афганистан.
Радикалният ислям и тероризмът в Централна Азия представляват сериозна заплаха за стабилността и сигурността на Русия. Въпреки социалните експерименти да бъде интегрирана ислямската Чечня, попаднала под властта на клана Кадиров, Москва и нейните проксита в региона са под огромна заплаха, като опасността тепърва ще придобива истинските си размери.
Същевременно след разпадането на Съветския съюз, Руската федерация става свидетел на забележителен и прогресивен ръст на крайнодесни идеологии, което води до насилие между етническите групи, тероризъм, открити призиви на правителствени служители за неоимпериалистично разширение. С идването на власт, Путин започва лавинообразно развитие на крайнодесни движения смесени с религиозен фанатизъм. Само поглед върху първите години на неговото управление разкриват тренд, който кулминира в пълномащабната война в Украйна. През 2004 г. Руската федерация преживява най-голямото увеличение на милитантни омразни престъпления срещу неруски етнически групи, при които 215 души бяха ранени и 49 загинали. След това, през 2005 г. бяха ранени 414 души и загинали 47, а през 2006 г. бяха ранени 485 души и загинали 54. Отделно от това Русия се превръща в център и спонсор на крайно десни радикални движения от цял свят.
Разпространението на крайнодесни идеологии в съвременна Русия е резултат от няколко фактора. Политическите партии играят важна роля в разпространението на тези идеологии. Някои партии, като Националният демократически социалистически съюз (НДСС), например, открито подкрепят крайнодесната идеология и пропагандират ксенофобията и нетърпимостта към чуждестранците. Радикални личности в правителството също играят важна роля в разпространението на крайнодесни идеологии. Тези лица изразяват открита подкрепа към националистически и ксенофобски идеи, което води до легитимиране и нормализиране на такива възгледи в обществото. Националистически групи и асоциации също имат значителен принос за разпространението на крайнодесната идеология. Всички тези фактори, правят почти невъзможно културното разпознаване на Русия в Централна Азия, като единственият инструмент за защита на своите интереси в ръцете на Кремъл е силата.
Влиянието на Китай в Централна Азия: Замяна на руското влияние?
Една от основните причини за намаляването на руското влияние в Постсъветска Централна Азия е нарастващата роля на Китай в региона. Китай активно развива икономически и инфраструктурни проекти, които създават нови възможности и алтернативи за страните в региона. Това допринася за разнообразяване на икономическите връзки и за намаляване на зависимостта от руската подкрепа.
Русия и Китай се съревновават за влияние в Постсъветска Централна Азия, като двете страни имат различни геополитически и стратегически интереси в региона. Русия се стреми да запази своето доминиращо положение, докато Китай търси нови икономически и геополитически партньорства. Това сътресение между двата големи играчи в региона създава нестабилност и води до намаляване на руската влияние.
Въпросът за влиянието на Китай в Централна Азия е станал все по-актуален в последните години. След като Русия дълги години е била доминираща сила в региона, сега Китай активно се намесва и предлага своите икономически и политически алтернативи.
Исторически контекст
За да разберем настоящото влияние на Китай в Централна Азия, трябва да обърнем внимание на историческите събития и динамика в региона. Русия е имала дълга история на присъствие в Централна Азия, особено през периода на Съветския съюз. Това присъствие се основава на политически, икономически и военни интереси. Русия изгражда инфраструктура, насърчава руската култура и език и поддържа военни бази в региона. Но същевременно прилага изключително твърда и жестока политика относно етническата и религиозна самобитност на местните народи.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г., Русия губи като влиятелна сила в Централна Азия. Икономическата криза и политическите промени в Русия отслабват нейната способност да продължи да оказва силно влияние в региона, това отваря вратата за нови играчи, а Китай бързо се нарежда сред тях.
Влиянието на Китай в икономиката на Централна Азия
Китай е станал най-голямата икономическа сила в света и активно търси нови пазари и източници на суровини. Това го насочва към Централна Азия, където регионалните страни имат богати енергийни ресурси и географско положение, което ги прави важни за планираните инфраструктурни проекти на Китай.
Китай предлага големи инвестиции в инфраструктура, особено в железопътната и пътната мрежа, което ще свърже Централна Азия с Китай и останалата част на света. Тези проекти имат потенциал да подобрят икономическото развитие на региона и да улеснят търговията между Китай и Централна Азия.
Политическото влияние на Китай в Централна Азия
Освен икономическото влияние, Китай също има политически интереси в Централна Азия. Той търси подкрепа от регионалните страни за своите геополитически и икономически инициативи, като "Пътя на коприната" и "Икономическия пояс на Марко Поло". Тези инициативи са насочени към укрепване на връзките между Китай и региона и създаване на нова икономическа и политическа орбита, която да конкурира влиянието на Русия и Запада.
Китай също така предлага мека сила в Централна Азия, като насърчава образованието, културните обмен и туризма. Това помага да се укрепи връзката между Китай и регионалните страни и да се създаде благоприятно настроение спрямо китайското влияние.
Как Китай завладя Монголия
Монголия по време на СССР
Монголия, една от най-старите държави в света, преживява своят зенит в 13-ти и 14-ти век, когато Монголската империя се простира от Азия до Унгария и Полша. През 17-ти век Монголия става провинция на Китай, но след Китайската революция през 1911 г., която получава подкрепата на Съветския съюз, Монголия обявява независимостта си. Съпротивата срещу китайското господство и революцията, подкрепени от Съветската армия, води до формирането на комунистическо правителство през 1921 г. Така Монголия става първата азиатска и втората държава в света, след Русия, която приема комунизма. Монголската народна република е обявена през ноември 1924 г. и става сателитна държава на СССР до 1990 г.
През 13-ти век, Монголия под водачеството на Чингис хан създава голямата Монголска империя, която обхваща голяма част от съвременна Русия. Исторически период, чието отхвърляне служи на Руската и Съветската историография като важен инструмент за формиране на Европейската идентичност на Русия. Която в този момент на пълна изолация от Западния свят Русия е принудена да балансира между национални митове и Азиатското си минало.
След установяването на комунистическото правителство в Монголия, началото на советизацията е маркирано с репресии, които са копирани от съветския пример. Те започват през втората половина на 1920-те години и са насочени срещу аристокрацията и религиозната общност. През 1929-1932 г. е извършена първата (неуспешна) колективизация и ликвидация на частна собственост от режима на революционните социалисти. Колективизацията предизвика масово убиване на добитък, както и вълна от антикомунистически въстания. Сталинистките репресии в Монголия достигат връхната си точка по време на чистките от 1937-1939 г. под ръководството на Хорлоогийн Чойбалсан (1895-1952), човекът на Сталин в Монголия. Чистките и унищожаването на враговете на народа, които засягат цялата държава, партия, армия и особено будисткото духовенство, водят до поне 22 000 - 30 000 жертви (около 4-5% от населението на Монголия по това време). Общият брой на жертвите на комунистическия режим от 1926 г. до 1991 г. достига поне 35 000, но главата на Президентската комисия за жертвите на репресиите твърди, че 100 000 души в цялата страна са станали жертва.
Освен икономическото влияние, советизацията на Монголия има и културно въздействие върху страната. Монголската култура и традиции биват подложени на съветска асимилация, като се насърчава приемането на съветски стандарти и идеология. Будистката духовност, която има дълбоки корени в монголската култура, е подложена на ограничения и репресии. Монасите са затваряни и принуждавани да преминават през преобразователни лагери. Това оказа голямо влияние върху културния пейзаж на Монголия и води до загуба на много традиции и практики. Почти 18 000 от жертвите са будистки ламите, чиито масови гробове са разкопани в Морон през 1991 г. и в Улан Батор през 2003 г.
Монголия, в която половината от 2,8 милиона души живеят в Улан Батор, е една от най-слабо населените страни в света, с обширни пространства от открити пасища. През 1578 г. потомъкът на Чингис хан, Алтан хан превръща будизма в официална религия, като назначава тибетеца Сонам Гяцо за Далай лама и призовава мъжете в манастирите, а не в армията. Най-старият манастир в страната, Ердене Зуу, е построен през 1585 г. в древната столица Каракорум, чиито руини все още могат да се видят близо до град Хархорин. В разцвета на силите си Ердене Зуу е бил дом на 67 храма и 1500 монаси. Днес на мястото живеят 28 монаси, а 18 постройки все още стоят. Монасите използват един храм за обучение и песнопения, докато другите сгради са отворени за обществеността. Около 750 манастира са затворени от комунистическия режим. През 1937 г. монголската комунистическа партия, съюзена със Съветския съюз, забранява будизма и преследва 100 000 души свещеници. Правителството екзекутира близо 20 000 лами, или будистки учители и поне 10 000 образовани монаси. Други 10 000 са изпратени в сибирски трудови лагери.
Взаимоотношенията между Монголия и Русия през последните години са подложени на значителни напрежение и промени. Геополитическата ситуация в региона, и по-конкретно войната в Украйна, са предизвикали преразглеждане на отношенията между двата съседни национални суверенитета. Популярността на наложената чрез сила и репресии руска култура в Монголия е постепенно затихваща. В същото време, Монголия привлича все по-малко руски туристи и инвестиции, което е ясен индикатор за нивото на отношения между двете страни. Много неща са се променили в културна и религиозна сфера от падането на СССР. Повечето монголци вече се определят като будисти, а Далай Лама е направил седем посещения в Монголия, пет от които след 1990 г. Като през последните години се появи нов конкурент: Християнството. Много християнски мисионери пристигнаха в Монголия след падането на комунизма, както и в Източна Европа. Най-големите групи, които сега обръщат монголците в християнството са американските мормони и южнокорейските евангелисти.
Китай и Монголия
Отношенията между Монголия и Китай стават все по-силни. Китай е най-големият търговски партньор на Монголия, като се грижи за 84% от общия износ на страната и е най-големият инвеститор в минната промишленост, която е основен износен сектор за Монголия. Туристите от Китай също се увеличават, като около 60% от всички туристи в Монголия идват от Китайската континентална част. Всички тези данни показват необходимостта от изследователско проучване на икономическото влияние на Китай върху Монголия. До каква степен Монголия е попаднала в ръцете на Китай може да се извадят изводи, ако се разгледа въздействието на Китай върху различни аспекти на монголската икономика като инфлацията, брутният вътрешен продукт и износа.
Едно от важните въздействия на Китай върху монголската икономика е свързано с инфлацията. В условията на растящата инфлация в Китай, инфлацията в Монголия също се повишава в същата посока. Това се дължи на тесните търговски връзки между двете страни и зависимостта на Монголия от внос на стоки от Китай. Когато китайската икономика расте и цените на стоките се повишават, това също води до растеж на цените на стоките в Монголия. Това влияние на инфлацията може да има както положителни, така и отрицателни последици върху монголската икономика.
Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) е още един аспект, който показва влиянието на Китай върху монголската икономика. Китайската икономика и цените на стоките в Китай имат положително влияние върху растежа на БВП на Монголия. Когато Китай расте и инвестира в различни сектори на монголската икономика, това също допринася за увеличаване на БВП на Монголия. Растежът на БВП може да бъде резултат и от инвестиции в големи проекти за развитие на инфраструктурата в Монголия, които се осъществяват с помощта на китайски инвестиции.
Китайските инвестиции и търговията също имат силно влияние върху износа на Монголия. Китай е най-големият пазар за монголските стоки и услуги, което прави износа от решаващо значение за икономиката на Монголия. Растежът на китайската икономика и инвестициите в различни сектори стимулират монголския износ. Освен това, Китайско-Монголското търговско партньорство и споразуменията за свободна търговия между двете страни допринасят за увеличаване на монголския износ.
Не трябва да забравяме и геополитическите аспекти на икономическото влияние на Китай върху Монголия. Китай е съседна и влиятелна сила, която играе важна роля в региона и има голям интерес в икономическото развитие на Монголия. За Китай, Монголия е стратегическо място за достъп до ресурси и пазари в Средна Азия и Русия. Това влияние на Китай може да се разглежда като част от стратегията на Китай за превръщане в световна икономическа сила и установяване на своето доминиране в региона.
САЩ в Централна Азия
Намаляването на руското влияние в Постсъветска Централна Азия създава нови възможности за други държави да укрепят своето присъствие и влияние в региона. САЩ и Европейският съюз също се стремят да увеличат своята роля в Постсъветска Централна Азия чрез развитие на икономически и политически връзки. Това конкурентно състезание за влияние в региона допринася за допълнително намаляване на руската присъствие.
Съединените щати традиционно поставят Централна Азия като основен приоритет на външната си политика, като регионът до голяма степен е отправна точка за американската намеса в Афганистан. След изтеглянето на САЩ от Афганистан възприятието на Централна Азия за Съединените щати е, че те са преходна и опортюнистична външна сила. Проучване на общественото мнение в Централна Азия за великите сили (Русия, Китай и Съединените щати) от 2017 г. до 2019 г. показа, че общественото мнение за Съединените щати изостава от това на Русия и Китай.
Влошаването на отношенията на Централна Азия с Русия и нарастващият скептицизъм по отношение на китайското влияние създадоха възможност за Съединените щати да укрепят имиджа си чрез по-големи дългосрочни инвестиции в региона. Тъй като е малко вероятно Съединените щати да надминат Китай или дори Русия, техният подход трябва да бъде обмислен и насочен към области, в които могат да видят най-голяма възвръщаемост на инвестициите.
Влиянието на Русия в Централна Азия започва да намалява след войната в Украйна, като Казахстан е най-склонен да се разграничи от Русия. Казахският президент Касим-Жомарт Токаев многократно, открито се противопоставя на руския президент Владимир Путин, откакто Русия нахлу в Украйна, като поддържа добри отношения, но не заобикаля западните санкции, за да помага на Русия. На Международния икономически форум в Санкт Петербург през юни 2022 г. Токаев заяви, че Казахстан не признава "квазидържавни" образувания като Донецката и Луганската народна република в Украйна, както и Абхазия и Южна Осетия в Грузия, по същите причини, поради които не признава Тайван или Косово. Повече от половината от населението на Централна Азия е на възраст под 30 години, родено след разпадането на СССР и има много по-слаби политически и културни връзки с Русия.
Това което остава на Русия е да залага на радикални опозиционни движения, които изискват малък ресурс и почти негласна подкрепа. И преди Москва е подкрепяла сепаратистки движения в бившите съветски републики Молдова, Грузия и Украйна, така че възможността Русия да се включи в сепаратистки движения в Централна Азия никога не е изключена. Ако централноазиатските държави се приближат към Китай или Съединените щати, Москва може да подклажда пламъците на вече съществуващи сепаратистки движения. Да вземем за пример Таджикистан, който често е потушавал бунтовническа дейност в региона Горно Бадахшан, докато съседен Узбекистан преживя най-голямото политическо насилие след клането в Андижан през 2005 г. в автономната република Каракалпакстан през миналата година. Въпреки че през XXI век Казахстан не е преживявал забележителни сепаратистки движения, етническите руснаци съставляват около 15% от общото население на Казахстан, достатъчно голяма група, способна да създаде съществени проблеми.
През последното десетилетие Китай инвестира значително в Централна Азия, като правителствата до голяма степен приветстваха тези инвестиции чрез инициативата "Пояс и път" (BRI). Общественото мнение обаче е скептично настроено към Китай, особено поради пропагандата от съветската епоха, която засилва синофобията след китайско-съветския разрив в началото на 60-те години. Проучване, провеждано два пъти годишно от Барометъра на Централна Азия в Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, сочи тенденция към намаляване на обществените нагласи към Китай. Инвестициите на китайското правителство, особено по линия на BRI, само засилват съществуващата локална корупция в Централна Азия.
В страните от Централна Азия присъства колебание дали да правят бизнес с Китай, но изтеглянето на САЩ от Афганистан и нахлуването на Русия в Украйна ги оставят с ограничени други възможности. Ниските нива на регулация и надзор позволяват на BRI да разпространи това, което може да се опише като "капитализъм на приближени" в Централна Азия, позволявайки на местните и регионалните елити да увеличат властта си. В допълнение към икономическите интереси, интересът на Китай към Централна Азия произтича от опасенията за сигурността, свързани с неговия Синдзян-уйгурски автономен регион. Казахстан, Киргизстан и Таджикистан граничат с региона Синдзян, а етническите централноазиатци, живеещи в Синдзян, са подложени на интензивен контрол от страна на китайските служби за сигурност.
За да възстановят ефективно репутацията си в Централна Азия, Съединените щати се нуждаят от подход, съобразен с региона и всяка държава. Съществуват множество възможности за действие, включително икономически инвестиции, участие на частния сектор, програми за изучаване на езика и мисии за подкрепа на борбата с тероризма. Подновяването на икономическите инвестиции на САЩ в Централна Азия отдавна е закъсняло и администрацията на Байдън обяви финансиране в размер на 20 млн. долара за Инициативата за икономическа устойчивост в Централна Азия (ERICEN), с което общото финансиране достигна 50 млн. долара от стартирането ѝ през септември 2022 г.
Усилията на ERICEN бяха посрещнати със смесени отзиви, като някои похвалиха ограничения му, но значим обхват, докато други бяха по-критични, твърдейки, че финансирането е "незначително в сравнение с това, което внасят други организации". През май 2023 г. Китай обяви инвестиция в размер на 4 млрд. долара в Централна Азия и изглежда, че равнището на китайските инвестиции и интерес към региона само ще продължи да нараства. Докато частният сектор в Съединените щати инвестира над 31 млрд. долара в търговски предприятия в цяла Централна Азия, което потенциално стимулира износа на енергия от Централна Азия и повишава енергийната сигурност чрез развитие на инфраструктура за възобновяема енергия. Това би могло да задълбочи тристранните отношения между Съединените щати, Европейския съюз и Централна Азия.
Санкциите, наложени от Запада върху Русия в резултат на конфликта в Украйна, също оказват влияние върху руската присъствие в Постсъветска Централна Азия. Ограниченията върху икономическите връзки и търговията между Русия и другите страни в региона са насърчили търсенето на алтернативни партньори и пазари. Това подкопава икономическата основа на руското влияние в региона и налага нови предизвикателства за Русия и същевременно открива възможности за САЩ.
Големият Проблем Казахстан след Украйна
Русия и Казахстан имат дълга и сложна история на взаимоотношения, която включва завоевания, колонизация и загуба на територии. Този процес започна през 18-и и 19-и век, когато руската империя разшири своето влияние върху Централна Азия, като Казахстан бе една от тези територии, които са завладени от Русия.
Въпреки че Казахстан става независима република след разпадането на Съветския съюз, Русия продължава да оказва влияние върху нея. През последните години обаче се оказва, че Русия постепенно загубва Казахстан.
Исторически фон
През 18-и и 19-и век, руската империя започва да завладява територии в Централна Азия, включително Казахстан. Този процес на завоевания бе съпроводен от установяване на военни форпости и търговски пътища. Въпреки това във вътрешността на Казахстан продължава да живее голям брой кочеви народи, които запазват своята култура и традиции.
След руската революция през 1917 година, Казахстан и други територии в Централна Азия стават независими, въпреки това през 1920-те години руската империя е заменена от Съветския съюз, който включва и Казахстан. Това е началото на една нова ера за Казахстан, като част от комунистическата държава. През 1930-те години, Казахстан се превръща в място за депортиране на различни народности от Съветския съюз. Милиони украинци, поляци, немци и корейци са изхвърлени от своите родни земи и принудени да живеят в Казахстан. Тези депортации променят демографията на региона и оставят траен отпечатък в разнообразието на населението.
Колективизация и глад
Гладът в Казахстан през 1930-1933 г. - опустошително събитие в Съветски Казахстан, довело до смъртта на повече от една четвърт от населението. Причината за него остава до голяма степен неизследвана, но той изиграва решаваща роля в политиката на историята в цялото бивше съветско пространство, особено в Казахстан, Русия и Украйна. Гладът е причинен най-вече от бруталната кампания на Сталин за колективизация, която принуждава казахстанците да се заселят в градове или колхози и да изоставят историческите си традиции. Това води до глад, който принуждава стотици хиляди казахстанци да избягат в съседни републики като Узбекистан, Киргизстан, Русия и Китай.
Първата петилетка на Сталин, стартирана през 1929 г., има за цел да трансформира Съветския съюз и да го индустриализира бързо. Колективизацията на селското стопанство е централен аспект на този план, като селяните са принудени да се включат в колективни стопанства, където общностите са задължени да доставят на държавата редовни доставки на месо и зърно. Съветската партийна система в Казахстан изпитва затруднения да проектира властта си на огромните разстояния в рядко населената казахстанска република, като във висшите етажи на властта има предимно етнически руснаци или украинци, а в ниските етажи - почти изцяло казахстанци. Набирането на казахстански кадри в партийния апарат е важен елемент от националната политика на съветския режим, която цели да насърчи неруските групи и да поправи грешките на имперското руско управление.
Днес учебниците по история в Казахстан обвиняват Филип Исаевич Голошчекин, Сталин и съветската система за глада. Въпреки това решаващата роля на насилието на местно ниво и на казахстанските кадри, които са били упълномощени и натоварени от режима да извършват актове на насилие срещу други казахстанци е по-малко изследвана. От средата на 90-те години на ХХ в. дискусиите за глада намаляват, вероятно поради близките отношения на Казахстан с Русия. Тази промяна може да е изострила дипломатическото напрежение с Русия или да е предизвикала гняв към голямото етническо руско население на Казахстан.
През 1929 година, Сталин въвежда политика на задължителна колективизация на земеделието в Съветския съюз, включително в Казахстан. Тази политика има за цел да превърне земеделските производители в държавни собствености. За кочевите народи в Казахстан, които не са свикнали да земеделстват, това е катастрофално. В резултат на колективизацията и липсата на опит в земеделието, Казахстан става свидетел на сериозна хуманитарна криза. Тази криза, наречена "Голошчокин геноцид", причинява милиони смъртни случаи и води до намаляване на числеността на степните народи в региона.
Казахстан като независима република
След разпадането на Съветския съюз през 1991 година, Казахстан става независима република. Новата държава се стреми да се развива като независим играч в региона и да укрепи своите икономически и политически връзки с други държави.
През последните години обаче, Русия отново започна да упражнява свое влияние върху Казахстан. Това се проявява през различни икономически и политически проекти, които имат за цел да повишат зависимостта на Казахстан от Русия.
По време на войната в Украйна, Русия прояви агресия и насилие, което имаше за цел да подчини съседната държава. Тази агресия и насилие представляваха заплаха и за Казахстан, който граничи с Русия. Дори бившият руски президент Дмитрий Медведев предупреди, че Казахстан може да бъде следващата цел на Русия след Украйна. Въпреки че този пост беше бързо премахнат от социалните мрежи, той отразява мисленето на руските ястреби и е напълно в съответствие с руския политически диалог.
Казахстан поддържа относително добри отношения с Запада, което включва и сътрудничество със САЩ и Европейския съюз. Това се отразява във въвеждането на санкции срещу Русия след анексията на Крим и военните действия в Украйна. Казахстан също така подкрепя украинското правителство и отказва да признае само-провъзгласените "народни републики" в Донбас. Това прави Казахстан нежелан партньор за Русия, която се стреми да установи своето влияние в региона. Въпреки че Казахстан е част от Колективния договор за сигурност (CSTO), който е алианс на бившите съветски републики, страната активно търси укрепване на икономическите и политическите си връзки не само със Запада, но и с различни международни институции. Официални представители от Европейския съюз, а не Русия, обсъждат широка гама от въпроси в Астана - от глобални конфликти до изкуствен интелект и дигитализация. Като страната инвестира в различни икономически проекти и развива търговски отношения с различни партньори от Европейския съюз и други страни. Загубата на Казахстан за Русия може да има сериозни последици за регионалната политика и стабилност. Казахстан е един от най-големите икономически играчи в Централна Азия и има стратегическо значение за Русия. Също така, загубата на Казахстан от Русия може да подкопае усилията за интеграция на Евразийския икономически съюз, още повече след фиаското на Русия с друг член на съюза- Армения.
Културната битка САЩ срещу Русия?
Един от основните методи за постигане дългосрочна победа е прилагането на "мека сила" след победа на бойното или финансовото поле. Това от което както Русия, така и нейният единствен партньор (който е и основния ù конкурент в момента) Китай страдат е неадекватността в използването на меката сила в районите попаднали под тяхно влияние. В политиката (и особено в международната политика) "меката сила" е способността за коопериране, а не за принуждаване (за разлика от "твърдата сила"). Тя включва оформяне на предпочитанията на другите чрез привлекателност и атрактивност. Русия до голяма степен, дори и днес продължава да работи посредством твърдата сила и принуждаването посредством различни техники на терор, шантаж, зависимости или подкуп. Този външно политически манталитет е отражение на вътрешно политическата и социална архитектура както на Русия, така и на Китай. Но налагайки чрез позицията на по-силния, по-слабите от нея играчи да приемат нейната позиция, неминуемо води единствено и само до гео политически фиаскота. Деислямизацията, унищожаването на будизма, налагането на атеистичен ред, унищожаването на бумеранг, който ще се обърне с по-голяма сила върху хвърлилите го.
Това което дава на САЩ огромното преимущество, е успешното пречупване и интегриране на различни култури в популярна култура. Американската поп култура е известна с разнообразието си и включва много различни елементи от различни религии и философии. Американски филми се използват като средство за разпространение на идеите и принципите на будизма, богатата духовна традиция на една Азиатска религия, като някои се отличават със своето разбиране и почит към будизма. Поп музиката също е свързана с влиянието на будизма. Мнозина музикални изпълнители са се вдъхновили от тази религия и са я интегрирали в текстовете и музиката си. Продукти като Apple, се свързват с уважението към азиатския Будизъм посредством корпоративни легенди. Историята как технологичната икона Стив Джобс, наема будистки монах на работа, чийто задължения се свеждали да разговаря с неговите служители, е израз на огромно уважение към азиатското културно наследство. Дори влиянието върху развитието на езика е впечатляващо от външно политически аспект. Будистки максими, могат да се намерят в едни от най- разпространените фрази. Изразът "живея за момента" е станал популярен и се използва, за да подчертае важността на преживяването на нашия сегашен опит, "намери вътрешния си мир" е често използван, за да подчертае значението на вътрешното успокоение и хармония.
Въпреки репресиите извършени от СССР към различните етноси и култури, съветският режим имаше един силно продаващ международен фактор - борбата за справедливост посредством комунизма. Докато пост съветска Русия, унищожи най- силната си карта и се обърна към национализма, подчертаващ месианския характер на Русия, примесен с православен фундаментализъм, борещ се за тотален обществен контрол. Достигайки до момента, в който лидер на най-голямата ядрена сила в света да обяви свещена война на морално пропадналия Запад. Като най-върлият критик на Путин, хвърленият в затвора опозиционен демократичен лидер Навални е представител на крайно десните елементи в Русия, направил своето политическо име в борбата си срещу имигрантите от Азия.
Днес Русия няма как да скрие своите имперски амбиции и визия за себе си, базирани на православието, славянската идентичност и националното обединение около централната власт. Прагматична конструкция базирана на пълно отричане на съветското месианство и базирана върху идеята за многополюсен свят изграден от нации с различни възможности и тежест. Днешна Русия, според един от основните идеолози на режима на Путин - Александър Дугин - е отделен цивилизационен континент, една ултра консервативна Света Русия върнала се към древните си арийски корени, която няма аналог и отхвърля каквито и да е форми на либерална толерантност. Дугин подчертава, че основа на неговата идеология е понятието "Континента Русия" - термин идващ от заглавие на едно от първите негови есета, което може да бъде намерено в книгата му Тайните на Евразия:
"По принцип същото важи и за "тайната на руския патриотизъм. Мистичната Русия, "Бялата Индия" на Клюев, "Светата Русия", която Есенин поставя над рая, а Тютчев приравнява с религиозен принцип, в който трябва да се вярва - представете си колко абсурдно би звучала "Светата Австралия" или "вярата в Чехия"! - със сигурност е основната реалност на националната психология, "Вътрешният континент", който синтезира светогледа на една гигантска нация. Споменът за този "Континент Русия" може да се спотайва и да спи на дъното на съзнанието в продължение на много години, но рано или късно оживява и когато настъпи времето на Пробуждането се превръща в буря, вихрушка, вик."
"Каква е архетипната структура на "вътрешна Русия"? Каква е основата на понятието "Свещена Русия"? Какви са корените на комплекса за имперската нация - богоносец? Следи от тази древна традиция можем да открием в езиковите архетипи, които водят началото си още от пласта на индоевропейското единство и са запазени със забележителна стабилност в топонимията, в митовете и легендите, и изобщо в типичните асоциации от символи и думи. Нещо повече, целият комплекс от чисто религиозна символика е тясно свързан с тази древна традиция - в противен случай покръстването на Русия не би могло да стане толкова хармонично и лесно. Интегралната християнска доктрина в своята ритуална и символна парадигма отговаря на логиката на по-старите култове, които не са отменени, а трансформирани от християнството в ново синтетично единство. Цикълът от руски жития и спецификата на руското православие ни дават хиляди доказателства за това. Нека приведем само каноничния пример с летния празник на пророк Илия, който се превръща в православен израз на древния ариански "бог" на гръмотевиците, небето и светлината - Ил (от същия корен е образувана друга староруска дума "слънце", която в старо-арианския език е означавала "добра светлина")."
"Вторият компонент на съчетанието "Свещена Русия" е самото име "Рус". Едно от най-вероятните и приемливи етимологични тълкувания на тази дума е арийският корен "ros" (сравни немското "rot", латинското "russus", френското "rouge", английското "red", санскритското "rohita"), означаващ червен, червен, розов. Няма значение дали Русия е наречена на славянско или скандинавско племе. Основното е, че на подсъзнателно ниво червеният цвят е тясно свързан с Русия - той е един от любимите цветове на руските князе, а думата "червен" освен цвят в старославянския език е означавала "красив", "виден" и т.н. Любопитно е също така, че друга руска дума за червен цвят - "черный" - е етимологично близка до думата "черен". В древноиндуисткия език същият корен "крисна" също е означавал "черен" и "красив". Не е изключено тази етимологична връзка по някакъв начин да се е отпечатала в езиковите асоциации и в полуизтритите семантични структури на езиковото мислене, придавайки на значението на думата "червен" определена полусъзнателна връзка със значението на думата "черен" (т.е. "подчертан", "ясно очертан" и т.н.). Ако свържем тези две линии, ще видим, че понятието "Свещена Русия" може да се преведе в цветна символна диада: "бяло - червено" или дори "светло - тъмно". И неслучайно съчетанието "бяло - червено" е едно от най-разпространените както в руската княжеска хералдика, така и в националните костюми, орнаменти, картини и т.н.
За новата руска интелектуална мисъл, търсеща арийските си корени и викингско начало, Държавата-цивилизация винаги е нещо повече от национална държава в пространствен, така и във времеви (исторически) план. След началото на войната в Украйна засвидетелстването на този статус се превърна не просто в желание, а в неотложна необходимост. Според тях, както и в случая с Китай, Русия има всички основания да претендира да бъде цивилизация. Тази теория е най-пълно развита от руските евразийци, които въвеждат понятието "държавен свят" или - което също е същото - "руски свят". Континент-Русия. Всъщност понятието "Русия-Евразия" е пряко указание за цивилизационния статус на Русия. За хората формиращи модерната руска мисъл, понятието Русия е нещо повече от национална държава (каквато е РФ), Русия е отделен свят. Свят, не само нямащ нищо общо с Азия, но и основен негов архетип.
В Заключение
Намаляването на руското влияние в Постсъветска Централна Азия е ясен отражение на променящия се политически пейзаж в региона. Русия се сблъсква с предизвикателства от страна на други държави, нарастващата икономическа роля на Китай и проблемите със сигурността и тероризма. В този регион, Москва се сблъсква с изключителна конкуренция от една страна Китай, от който самата Русия е изключително зависима и е принудена да прави концесии, поради извитите си ръце. От друга страна е Европа и САЩ, които инвестират огромни ресурси в региона. Като в допълнение към цялата палитра проблеми допълнителна тежест играят Съветското минало в региона и многобройните етнически и религиозни престъпления извършени от комунистическия режим, което прави мисията на Русия в Централна Азия почти невъзможна.
Въпреки многобройните предизвикателства и конфликти, пред които Русия е изправена в момента, в краткосрочен план тя продължава да бъде значителен фактор в региона и ще остане ключов играч. Като бъдещето на руското влияние в Постсъветска Централна Азия зависи от развитието на геополитическите и икономически фактори, както и от решенията, които ще бъдат взети от регионалните лидери.
Големият проблем за Русия в краткосрочен и средносрочен план, са девет милиона мигранти от Централна Азия, който представляват 15% от работната сила в страната, която води изтощителна война в Украйна и има не лека задача в Сирия и Африка. Заплахата е не само за икономиката, но и от възможността за радикализация на този огромен сегмент от руското общество.
Comments