Ако може да поставим „национално“, „спортно“ и „богатство“ в едно изречение то обединяващата думичка между тях е Белмекен. Да, определено сме имали, доста талантливи спортисти, индивидуални и клубни успехи, проницателни и мотивиращи треньори, но в основата на спорта е подготовката и възстановяването.
В Европа има две бази, който предоставят тренировъчен и възстановителен процес на световно ниво – едната е в Испания, другата е у нас на Белмекен. Основният момент е в надморската височина и наситения с кислород въздух, който развива издръжливостта, както е и предпоставка за бързо справяне с натрупаната умора. Нашата база в Белмекен е развита благодарение на ГДР, който след дълго проучване се спират на мястото, където е изградена базата. През 1968 год., след пълно финансиране от тяхна страна, заработва почти секретната „лаборатория за шампиони“ (както я наричат тогава), в която тренират само и единствено националните отбори на Германската Демократична Република и Народна Република България. Базата е определено немски стандарт. Но, както винаги присъства едно голямо Но.
Ще се разходим за един уикенд в тази база, която дълго време бе непристъпна, но за съжаление статуса и на „бижу“ е останал далече във времето. Ще ви запозная също така и с един професионален отбор по бягане от Тел Авив, за да разберем как във времето се е развил световният и масовият спорт.
Интересното е че днес можете да попаднете в Националната Спортна База и като туристи. Мястото е просто перфектно ако искате да загубите някой друг килограм или просто да се насладите на природа и възможностите за спорт. На първо място е вероятността в ресторанта да ви приготвят, до най-малкия детайл, индивидуално меню съобразено с вашите нужди. Персоналът в ресторанта е направо перфектен, ако днес им слагах рейтинг, щяха да получат 10 плюс. Имате възможност да поплувате в басейна, да използвате сауна, солена баня, спортни зали, фитнес, бокс…
Но същевременно те навява и една лека горчивина, защото почти всичко е останало от времето на ГДР. В началото на 90-те националният ни отбор по футбол спира да използва базата, а игрищата в някакви села с нула потенциал, за какъвто и да е спорт са на световно ниво в сравнение с едно световно спортно бижу. Нашите професионални клубове, използваха бази в Кипър и къде ли не, но не успяхме да достигнем до нашия национален интерес в случая колкото и да ненавиждам тази фраза. Защото тази база е безценна. Жалкото е че в процеса на децентрализация и делегираност местните общини се фокусираха върху местния спорт. Дали в общината, града, селото кметовете се грижат за местните, което до някъде е разбираемо, напълно се изпари идеята за обществото като цяло. Днес наблюдаваме някакво изкривено, пост-комунистическо понятие – масов спорт. Което си е чиста проба трошене на парите на местния бюджет, плюс товарене на родителите с непосилни такси, зад това виждаш ли колко добро нещо е спорта. А в действителност преди 89 година икономическата система бе съвсем друга, а масовият спорт в всъщност бе професионален за времето си. Работническите клубове, масовите състезания, училищният спорт и общинските клубове де факто бяха част от плановата икономика и в строга пирамидална структура, като предоставяха спорт на високо ниво. Но си е оксиморон, да използваме тези понятия в пазарна икономика, освен ако не целим зад носталгията да скрием корупционни практики. Просто е жалко, че до Белмекен няма Феърмонт например и европейски стадион, поне като този в Калугерово, Пазарджишко.
За Израел е излишно да правим анонс, защото те не само са развита страна, но и еталон в различни сфери. Бягането, като обществен спорт е най-популярният спорт, всеки втори го практикува. Но това не става чрез частни клубове като ММ, който по различен начин палят хората със спорта. Нека ви срещна с Моше Ледерфеин най-интересното лице, с което си побъбрихме доста, въпреки че не успя да породи в мене желанието да побягам, поне малко:
Моше, защо те наричат Човека Ананас?
Опитвам се да бъда атрактивен, за да запаля още хора към спорта. Добрата реклама е ключът към успеха. На различни места бягам с различни предмети на главата си, но ананаса ми е запазена марка. А хората, както и медиите никога не остават безпристрастни.
Но ти си доста успешен бизнесмен, как така отделяш толкова време на спорт, които не ти носи никаква възвращаемост?
На 40 бях над 130 килограма, страдах от диабет и живота ми все едно изглеждаше свършен. Бягането ме спаси. Почти на половина намалих теглото си, повиших издръжливостта си, а и ме мотивира да бъда здрав и пълноценен.
За кой път идваш на Белмекен, а и в България по принцип?
Идвал съм няколко пъти тук, мястото е уникално. А в България даже участвах на маратони, последно бях във Варна.
Съпостави базата с други подобни места?
В Сенегал има нещо подобно. Но там един мой приятел, милиардер, я купи, за да ни помага на нас, които се занимаваме с бягане. В общи линии ние сме си една голяма общност, в която разчитаме един на друг. Например има моменти в Тел Авив, когато виждам, че съм слаб и мога да започна пак да качвам килограми с месеци оставям в дома на един от основателите на клуба. И той не само ме мотивира, но и ми се кара ако трябва, забавна история. Ето например заедно с него сме в стаята и ми е скрил бисквитите (в същото време ме черпи с бисквитка), но аз съм си скрил от него други (смеем се).
Разговорът ни продължи повече от час, през който осъзнах че в действителност живеем в различни светове. Само ще ви разкажа още една забавна история с ММ, управителят на базата, който е един невероятен треньор и управник (поне така всички говореха за него) ми разказа, че си донесли пилета в ресторанта. Та той им казал, че заради противоепидемичните мерки не става без няколко сертификата за произход на месото. Те само попитали какви, а след няколко час от Израелското посолство им ги донесли. Разказах историята на един мой познат от еврейски произход, който странно ме изгледа и попита: „И какво странно има. Ми нали посолствата, затова сме ги сложили, за да ни помагат, когато имаме нужда. На всеки от нас, без значение какъв е.“ От което ми стана още по-странно и леко мъчно.