Френският президент Еманюел Макрон предупреди в четвъртък, че Европа е изправена пред възможна гибел, ако не предприеме смели действия за справяне с протекционизма на САЩ и Китай, на фона на сериозните геополитически заплахи от страна на авторитарни режими. В мрачна и тържествена реч, произнесена в Сорбоната в Париж, в която често се връщаше към темата за бързо променящия се световен ред, Макрон посочи смъртта на Европа като реална възможност. Континентът не инвестира достатъчно в иновации, не успява да защити промишлеността си и да засили военните и отбранителните си способности, каза той.
"Европа е смъртна, тя може да умре. Тя зависи само от нашия избор", каза той в дългоочакваната си реч, която повтори знаменателната му реч, произнесена там месеци след началото на първия му мандат през 2017 г. "И този избор трябва да бъде направен сега."
"През следващото десетилетие рискът да бъдем отслабени, дори отстъпени, е огромен", каза той пред аудитория от официални лица, журналисти и политици, като посочи променящата се геополитика и окуражените авторитарни режими.
"Епохата на базиране на производството ни в Китай, на делегиране на отбраната ни на САЩ и на получаване на енергия от Русия приключи. Правилата на играта се промениха", каза той. Френският президент обвини и САЩ, и Китай, че не спазват правилата на световната търговия, като масово субсидират икономиките си.
"Колкото и силен да е съюзът ни с Америка, ние не сме приоритет за тях", каза той. "Те имат два приоритета: себе си - достатъчно справедливо - и Китай".
Повтаряйки предишни призиви в полза на търсенето на трети път между САЩ и Китай, френският президент заяви, че Европа трябва да покаже, че "никога няма да бъде васал на Съединените щати", когато "говори с други региони на света".
Според него през последните години Европа е направила големи крачки в своето единство и автономност пред лицето на пандемията КОВИД и войната в Украйна, но "събуждането е твърде бавно". Френският президент призова за много по-агресивна търговска политика и много по-големи публични инвестиции в редица критични области.
Френският президент обаче не беше толкова конкретен по ключовия въпрос как Европа ще може да финансира прехода си към превръщането си в това, което той нарече "европейска сила". Той отново изрази подкрепата си за придобиването на нов съвместен дълг, подобен на този, който ЕС имаше по време на пандемията, и предложи увеличаване на собствените ресурси на ЕС с приходи от данъка върху въглеродните емисии или данъка върху финансовите транзакции.
Предложенията на Макрон
Френският президент направи редица нови предложения в областта на отбраната, икономиката и търговията, които според него могат да върнат Европа в правилния път. Макрон заяви, че ЕС трябва да се стреми да стане "световен лидер" до 2030 г. със "специални стратегии за финансиране" в пет стратегически области: изкуствен интелект, квантова информация, космос, биотехнологии и нови енергии.
Макрон призова към мисиите на Европейската централна банка да бъде добавена "цел за растеж или дори цел за декарбонизация". "Не можем да имаме парична политика, чиято единствена цел е контролът на инфлацията", каза той.
В четвъртък Макрон също така призова за "преразглеждане" на търговската политика на Европа, за да се "защитят нашите интереси".
"Не може да се получи, ако ние сме единствените в света, които спазват търговските правила, написани преди 15 години, когато китайците, американците вече не ги спазват при субсидирането на критични области", каза той и добави, че Европа трябва систематично да прибягва до "инструментите на лоялната конкуренция".
За да отговори на огромните нови нужди на Европа по отношение на отбраната, френският президент прикани европейците да изградят "европейска отбранителна инициатива", която "може да включва европейски противоракетен щит" - постоянна ябълка на раздора между Франция и Германия. Макрон също така се обяви за налагане на "европейски преференции" при закупуването на военно оборудване, твърдейки, че твърде много средства на ЕС се изразходват за неевропейски производители.
Не е същият човек
В речта си в Сорбонския университет френският президент се опита да възвърне духа на първата си реч за Европа като току-що избран президент през 2017 г., която първоначално бе посрещната хладно в няколко европейски столици, но по-късно до голяма степен бе оправдана от геополитическите събития.
Стремежът на Франция към по-голяма европейска стратегическа автономия и суверенитет сега намери отзвук не само в Европейската комисия, но и в други държави от ЕС. В четвъртък Макрон говори 90 минути в полупразен амфитеатър. Заключението му, че остава "оптимист" за Европа, обаче не можа да отклони вниманието от факта, че един много отслабнал френски президент се обръща към Франция и европейските си партньори.
Макрон през 2024 г. е много по-различна фигура от тази, която говори през 2017 г. Оттогава френският президент загуби абсолютното си мнозинство в парламента и се бори за приемането на закони у дома. Репутацията на страната в чужбина беше накърнена от водещите протести срещу водещата му пенсионна реформа и неотдавнашните фискални проблеми, включително по-високи от очакваните данни за дефицита.
Речта на Макрон имаше за цел също така да даде тласък на затихващата предизборна кампания на неговата партия "Ренесанс", ръководена от Валери Ейер, която изостава от крайната десница с над 10 пункта. Френският президент не спомена кампанията, но се прицели в "националистите", които вече не се обявяват за напускане на ЕС, а просто за разрушаването му отвътре.
Пред лицето на нарастващия популизъм "рискът е, че всички стават по-плахи" от страх да не подхранят още повече национализма. "Но отговорът не е плахост, а дързост."
Към края на речта си френският президент се обърна към философски размисли за бъдещето на континента. "Можем дори да се запитаме какво е нация? В какво иска да се превърне Европа?", каза той. "Това е решителен момент, повратна точка. Нашата Европа може да умре."